Хоспитализация

В резултат от непредвидено спешно състояние често се налага продължаване на лечението в болничното заведение, а не само в рамките на неотложния и спешен кабинет. Необходима е хоспитализация на пациента. Хоспитализация може да се наложи и при редица други състояния, които не изискват спешна медицинска помощ, но налагат краткосрочно или продължително наблюдение от екип от специалисти.

Хоспитализация може да е необходима и при извършването на определени процедури, медицински изследвания, планирана операция. Но какво точно означава хоспитализация и какво трябва да имаме предвид, трябва ли да се притесняваме за нещо, какво да очакваме, трябва ли да носим нещо?

Какво означава хоспитализация?

Като термин хоспитализацията обозначава процеса на насочване, приемане и настаняване на пациента в болница. В зависимост от състоянието пациентите се настаняват в най-подходящото за тях отделение.

Така например децата се настаняват в детското отделение (педиатрично отделение), при наличие на инфекциозно заболяване като причина, довела до необходимост болният да бъде хоспитализиран, последният се настанява в инфекциозно отделение със специален режим, предназначен за ограничаване на разпространението на заразните болести.

Във вътрешно отделение се назначават голям процент от пациентите, като в зависимост от етиологията и вида на заболяването, се настаняват в кардиологично отделение (при болести на сърцето), гастроентерологично отделение (при болести на храносмилателната система), нефрологично отделение (при заболявания на бъбреците), пулмологично отделение (при болести на дихателната система). В хематологично отделение се пренасочват пациентите със заболявания, засягащи кръвта и лимфната система.

При наличие на увреждания, засягащи нервната система с възпалителен, дегенеративен, идиопатичен, автоимунен характер, болните се насочват към неврологично отделение. При планирана предварително операция или при необходимост от спешно оперативно лечение болните се настаняват в хирургично отделение. Хоспитализация е възможна и в психиатрични отделения и специализирани клиники, предназначени за овладяване на симптомите и стабилизиране на психичното и емоционалното състояние на съответните болни.

Основната цел на хоспитализацията е задоволяване на потребностите на пациента и поддържане на оптимално здравословно състояние, лечение и възстановяване, както чисто физически, така и психически. В зависимост от вашето конкретно състояние и нужди, ще получите необходимата здравна помощ.

В болничното заведение, освен лекари (вашият собствен лекуващ лекар и други специалисти) ще се сблъскате още с медицински сестри (вероятно това ще са първите здравни работници, с които ще се сблъскате при прекрачването на прага на лечебното заведение).

Те ще се грижат да получавате в уречения час и съответната доза предписаните от лекуващия лекар медикаменти (независимо дали за перорална или инжекционна употреба), ще ви придружават до съответните лаборатории и помещения за извършване на необходимите манипулации.

Освен медицинските сестри в редица болнични заведения ще се сблъскате и с обучаващи се студенти по медицина, подготвящи се за своята практика, специализанти по медицина и други. Освен лекари и сестри основният екип, който ще ви обгрижва, може да включва при необходимост физиотерапевт, диетолог, психолог и други.

Индикации за хоспитализация

Индикациите за хоспитализация са многобройни и варират в зависимост от нуждите на болния (нужда от диагностициране на определена болест, провеждане на необходимите изследвания, осъществяване на лечение).

Най-общо в зависимост от моментното състояние на болния хоспитализацията може да бъде спешна и планова:

• спешна хоспитализация: осъществява се при състояния, които са потенциално животозастрашаващи, при необходимост от спешно оперативно лечение или при тежко общо състояние на пациента, изискващо апаратен контрол на основните жизнени функции. Спешно хоспитализиране на пациента обикновено се назначава от дежурния екип в неотложния или спешния кабинет. Примери за необходимост от спешна хоспитализация са например Адисонова криза, анафилактичен шок, инфаркт на миокарда, белодробен колапс, еклампсия, остър апендицит и други
• планова хоспитализация: дава възможност да бъде предварително уточнен денят за постъпване в болничното заведение. Налага се при извършване на планови операции, при хронични заболявания, за извършване на изследвания, периодични кръвопреливания, хемодиализа. Документацията за хоспитализация включва съответното направление, което при плановия престой в болница се издава най-често от личния лекар или лекуващия съответното хронично заболяване. Пациентът разполага с необходимото време да се подготви (необходимия набор от вещи, принадлежности, документация, но също и чисто психическа и емоционална подготовка) и да избере подходящия за него ден. Планова хоспитализация се назначава например за оперативно лечение при глаукома, при прогресия на псориазис, провеждане на лечение при хроничен нефритен синдром, хронична бъбречна недостатъчност и други

Нуждата от спешно или планирано хоспитализиране се определя от съответните медицински специалисти, като при редица състояния са разработени стандартизирани схеми, даващи определени рамки и показания за спешност.

Така например при пациенти с психични заболявания, едни от основните показания за хоспитализация включват:

• суицидни мисли и опити
• зрителни или слухови халюцинации
• делюзии (вярват в неща, които не са верни)
• проблеми с определена зависимост (алкохолна, наркотична, медикаментозна)
• болните не се хранят, не спят в продължение на повече от 5 дни
• болните не са способни да се грижат пълноценно сами за себе си (или няма кой да поеме грижите за тях)

Хоспитализацията може да бъде доброволна или принудителна в зависимост от тежестта на симптомите при съответния болен.

При захарен диабет едни от основните показания за хоспитализация включват застрашаващи живота остри метаболитни усложнения на диабета, новодиагностициран диабет при деца и подрастващи, тежки хронични усложнения, изискващи интензивно лечение, новооткрит или неконтролиран диабет при бременност и други.

Индикациите за хоспитализация могат да се подразделят и на:

• медицински: взема се предвид диагнозата на болния, стадия на заболяването, наличието на придружаващи заболявания, общото състояние
• социални: състоянието на болния позволява и домашно лечение, но поради невъзможност за закупуване на лекарства и лице, което да се грижи за него, се налага той да бъде хоспитализиран и обгрижван в болнично заведение

Независимо от причините за хоспитализация предстоящият престой в болница (особено при болничен престой за първи път) крие много въпроси, неизвестности и причини за притеснение от страна на пациентите.

Как да се подготвим за предстояща планова хоспитализация и престой в болницата?

При плановото хоспитализиране пациентът има време да се погрижи за своя багаж и да се снабди с всичко необходимо за облекчаване на болничния престой, както и да подготви необходимите документи от административна гледна точка.

При предстоящ престой в болницата ще са ви необходими:

• определени документи: лична карта, рецептурна книжка (при хроничните заболявания), направление за хоспитализация, епикризи и документи от предходни хоспитализации, резултати от проведени наскоро изследвания
• малка сума пари в брой: не се препоръчва да внасяте със себе си в лечебното заведение големи суми пари, тъй като някои от другите пациенти може да не са особено доброжелателни, а плащането с карта не винаги е опция. В лечебното заведение имате осигурена храна, но дребни пари може да са ви необходими за кафе, чай, изкушения от автоматите за храна, вестници и списания и други
• дрехи: снабдете се с нощница, достатъчно дрехи за смяна, бельо, чехли за баня, домашни чехли
• очила за четене (в случай, че имате и ви трябват)
• химикал и малко тефтерче: в случай, че изникнат въпроси към лекуващия ви персонал, може да си ги запишете, а химикалът може да ви потрябва и ако сте любители на кръстословиците
• тоалетни принадлежности: паста и четка за зъби, сапун, дезодорант, шампоан, гребен или четка за коса и всичко, което ви трябва за поддръжка на ежедневната хигиена
• нещо против скука: по време на престоя си в болницата ще разполагате с доста свободно време, поради което е хубаво предварително да намерите начин да не скучаете, като може да вземете със себе си любимите си книги, списания, а в някои случаи може да вземете и гоблен, плетиво, с което да запълнете пълноценно времето си
• снимки или малки лични вещи със сантиментална стойност: често раздялата с дома, особено за по-продължителен период, може да ви накара да се чувствате самотни и изолирани

Когато се касае за вашето дето списъкът е приблизително идентичен (взимат се вещи, които да пресъздават обстановката в добре познатия и уютен дом, любимите играчки, занимателни игри).

Препоръчва се предварително да запознаете детето с болничната обстановка, обяснявайки му на разбираем за него език с какво ще се сблъска и какво да очаква. Не бива да го плашите, не бива да му прехвърляте вашите собствени страхове и притеснения.

Някои деца (главно във възрастта между 3 и 6 години) възприемат болничния престой като наказание за определени техни постъпки. Необходимо е да им разясните, че необходимостта от престой в лечебното заведение не е наказание, а необходимост, за да бъдат отново енергични, пълни с желание за игра. При подрастващите е необходим правилен подход, за да се предотврати желанието за бунт и саботиране на медицинските манипулации, които предстоят.

Какви рискове крие хоспитализацията?

Хоспитализацията сама по себе си не крие определени рискове, опасностите произхождат по-скоро от естеството на манипулации, изследвания и терапевтични стратегии, които се прилагат.

Възможни са усложнения в резултат от проведено изследване (например при вземане на кръв), нежелани ефекти в резултат от приложението на определено лекарство или комбинация от лекарства, следоперативна инфекция или кървене след извършването на определена хирургична интервенция, вътреболнична инфекция и други.

При постъпването се съобщават всички известни алергии на пациента за намаляване на риска с контакт на известни алергени, включително и медикаменти.

В повечето случаи рисковете от странични ефекти на прилаганите медикаменти са по-ниски в сравнение с ползата за организма на болния, като са предимно леки, предвидими и подлежат на корекция.

Рискове за болния съществуват при отказ от хоспитализация, отказ от лечение или извършване на определена манипулация. В този случай болните доброволно се излагат на непредвидим риск от рязко влошаване на здравословното им състояние. С попълването на декларация за отказ от лечение болните открито заявяват нежеланието си за лечение, излагайки себе си и близките си на произвола на съдбата.

При изписване на пациент от болницата (дехоспитализация), независимо от продължителността на престоя в лечебното заведение, се назначава при необходимост домашна терапия, прием за определено време на медикаменти, назначава се дата за контролен преглед.

Датата за изписването на болния се определя от лекуващия лекар, съобразно състоянието на пациента, подобрението му след проведената терапия, основните показатели и други фактори. Пациентът може да бъде преждевременно изписан по собствено желание, като в този случай е необходимо запознаването му подробно с рисковете, на които се излага.

При необходимост от повторна хоспитализация в рамките на кратък срок (рехоспитализация) в същата или друга болница се предприема съответната процедура. Високият брой рехоспитализации в страната не говори добре за здравното обслужване на пациентите (нуждата от повторна хоспитализация само една-две седмици след изписването навежда на мисълта за недостатъчно добре проведено първично лечение).

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова