Hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения МКБ O21.1

Hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения представлява неспирното повръщане е най-честата и най-ранната форма на ранна токсикоза на бременността. Като се появява най-често до първите 3 месеца на бременността, като по-рядко се наблюдава през цялата бременност.

Етиопатогенезата на hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения е характерна. Съществуват теоретични постановки, които могат да бъдат групирани в три раздела - токсични, невротични и рефлекторни.

• Психогенна генеза - заболяването се възприема като хистерия по време на бременността, внушение, нарушена възбудимост на кората и на по-долу лежащи отдели на мозъка.
• Рефлекторните теории - се изграждат върху факта, че се изграждат върху това, че при хиперемезис гравидитарум са налице силно повишена реактивност на вегетативната нервна система и силна възбуда на центъра на повръщането. При това иритативният момент може да възникне в сферата на психиката, инкреторните органи, обмяната на веществата или пък у плода и придатъците на плодното яйце.

Патоанатомично се наблюдава по-силно или по-слабо изразена мастна инфилтрация на чернодробните клетки предимно около централната вена. Дегенеративните промени в чернодробните клетки могат да достигнат до некроза. Налице са дегенеративни промени в бъбреците, със засягане на тубулния апарат. При тежките форми се намират дегенеративни промени в периферните нерви и централната нервна система.

Патофизиологичните промени, които се наблюдават в биохимичните параметри при неспирното повръщане са резултат на:

• недоимък в храненето.
• загуба на вода и електролити с повръщането и поради нарушените бъбречни функции.
• диабетогенно действие на бременната.

Неспирното повръщане и невъзможността да се приемат течности бързо формират негативен водно-електролитен баланс. С повърнатите материи се губят освен течности и ценни електролитни съставки - хлориди, калиеви и натриеви йони. Недоимък или пълната липса на прием на хранителни материали, води до изчерпване на хранителните депа, като на първо място се изчерпват въглехидратните резерви. За да се задоволяват калорийните дневни нужди на организма, се разграждат и мастните резерви, но недоимъкът на въглехидрати на "диабетогенния фон" на бременността става причина за непълноценното им изгаряне. Развиването на тези междинни кисели продукти водят до развитие на кетоацедоза.

С развитие на клиничната симптоматика при  hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения се наблюдават 3 фази:

• I-ва фаза - основният симптом е честото повръщане. То започва 1 месец след закъснение на менструацията. Повръщанията зачестяват и достигат 10-20 повръщания в денонощие, без да имат връзка с храненето. В началото на повръщането бременнатта повръща приета храна, след това стомашен сок, а накрая жлъчен сок, слуз, кръв. Най-характерно е спадане на телесното тегло по 400-600 г. дневно. Заболялата се чувства отпаднала губи сили, чертите на лицето се обострят. Развива се запек и намаляне на количеството урина.

• II-ра фаза - характеризира се с усилени повръщания. Пулсът се ускорява, кръвното налягане спада, кожа и устни сухи напукани, езикът е сух обложен, има неприятна миризма от устата. Очите са хлътнали. Урината се намалява и потъмнява с висока относителна молекулна маса. При значителна деструкция на чернодробните клетки се установява нарушаване на обмяната на пигментацията с белези на пожълтяване. В тази фаза лечението е трудно и не винаги успешно.

• III-та фаза - нервни и мозъчни прояви. Болната е отпусната, изтощена, болки в мускулите, липса на чувствителност в определени зони на кожата, парализа по крайниците, наблюдават се зрителни халюцинации, кома и смърт. Повръщането може да спре, но това не е благоприятен сигнал, а е сигнал за неблагоприятен завършек.

Лечението при hyperemesis gravidarum с метаболитни нарушения включва мероприятия срещу психо- и вегетоневрозата. Борба срещу обезводняване и електролитните нарушения. Борба срещу състоянието на гладуване на организма и свързаните с него промени в обмяната на веществата.

След венозното въвеждане на необходимите за организма вещества за 1-2 дни (след подобряване на състоянието) и корекция на водно-електролитните и обменни нарушения към венозно-капковите инфузии се пребавя витамини от група С и В6, а при кетоацедоза се прилагат бикарбонатни разтвори, се преминава към следната диета - липов чай - 1500 мл, 2-ри ден - 750 мл чай и 750 мл прясно мляко, постепенно разширяване на диетата с бульони, картофено пюре, препечен хляб със сирене.
Ако няма ефект от приложеното лечение като крайна мярка се прибягва към прекъсване на бременността, за да се прекъсне страдането на плода.