Актиномикоза МКБ A42

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Актиномикозата представлява хронично протичаща бактериална инфекция с деструктивен ход и риск от развитие на многобройни усложнения във връзка с късното откриване на състоянието и терапевтичните затруднения.

Причинител и особености

Актиномикозата представлява повсеместно разпространена бактериална инфекция, която се отличава със следните особености:

• специфичен причинител: най-често изолираният причинител на инфекцията е позитивният при оцветяване по Грам киселинноустойчив, неспорообразуващ анаеробен бактерий Actinomyces israelii, който е нормален обитател (сапрофит) в устната кухина и гастроинтестиналния тракт и причинява заболяване само при определени условия
• особености на процеса: повечето бактериални инфекции се ограничават само в една част от тялото, поради невъзможността на причинителите да преминат през тъканните бариери. Актиномикозата се характеризира с бавно, но прогресивно разпространение на инфекциозния процес в различни тъкани на тялото, като може да засегне интестиналния тракт, белия дроб, лицето, шията, централната нервна система. Признаците при актиномикоза варират в зависимост от вида на инфекцията, но най-общо включват подуване и възпаление на засегнатите тъкани, разрастване на съединителна тъкан, образуване на абсцеси и фистули
• заразяване: възприемчивостта към заболяване от актиномикоза е ниска, като външно заразяване настъпва при инхалиране на причинителя. Инфекцията се разпространява в човешкия организъм по кръвен път и по-рядко по съседство, като инкубационният период е много дълъг и варира от няколко месеца до години. По-често заразяването е по ендогенен път с разрастване на популациите им и разпространение при определени условия
• рискови фактори: счита се, че изложени на по-висок риск са пациенти с лоша дентална хигиена, подлежащи заболявания в устната кухина, стоматологични интервенции (включително и екстракция на зъби), намалена имунологична реактивност (вследствие на заболяване, прием на лекарства, провеждане на химиотерапия или лъчетерапия), недоимъчно хранене, алкохолизъм и много други

Видове и симптоми

Актиномикозата често протича с наличието на общи, неспецифични клинични прояви, като диагнозата често се забавя именно поради тази причина и заболяването се открива в напреднал стадий, при наличие на формирани абсцеси, фистули и различни по вид усложнения.

Сред общите, неспецифични симптоми на заболяването се включват висока температура, нежелано отслабване (редукцията на телесното тегло може да бъде значителна при някои форми), липса на апетит, главоболие, влошаване на подлежащи заболявания и други.

В зависимост от локализацията на болестното огнище могат да се наблюдават симптоми от съответната система на организма, като основните видове актиномикоза включват:

• белодробна актиномикоза: при аспирация на съдържащите се в слюнката след стоматологични проблеми или интервенции актиномицети и попадане в белодробните структури може да се развие белодробна актиномикоза с бронхопневмония, плевропневмония или медиастинит. Наличието на задух, болка в гръдната област, кашлица и други пулмонални оплаквания насочват към тази форма
• абдоминална актиномикоза: развива се най-често при тежки нарушения в локалната интестинална флора, като може да протече различни, като например под формата на пелвеоперитонит или остър апендицит. Оплакванията могат да включват липса на апетит, болки в коремната област, гадене, повръщане, запек или диария, палпация на туморовидна формация и други
• цервикофациална актиномикоза: това е една от най-честите форми на инфекцията, при която е налице развитие на туморна формация в областта на лицето, която от началото е с плътна консистенция, но след време омеква, появява се флуктуация, фистулизира и от фистулите изтича жълтеникава рядка секреция, която съдържа актиномицети
• актиномикозна септицемия: при попадане на бактериите в системното кръвоообръщение и разпространение с кръвта с настъпване на сепсис могат да се развият множество усложнения. Тази форма се отличава с висок риск от полиорганни увреждания и висок леталитет
• друга актиномикоза: при проникване на бактериите в централната нервна система може да се развие актиномикозен менингит, менингоенцефалит, енцефалит с характерните за тях клинични промени
• актиномикоза, неуточнена: при невъзможност за локализиране на болестното огнище се говори за неуточнена актиномикоза

Диагноза

Поставянето на диагнозата при съмнения за инфекция, причинена от актиномицети, изисква комплексен подход с цел потвърждаване на заболяването, уточняване на локализацията на болестното огнище, но също и оценка на риска за възникване на усложнения. За целта най-често се използват следните диагностични методики:

• клинични и анамнестични данни: обстоен разпит за изясняване на налични рискови фактори, травми, оперативни интервенции, стоматологични процедури, прием на лекарства и други в комбинация с обстоен преглед, като с особено важно значение е откриването на фистулни ходове към кожата
• лабораторни и микробиологични изследвания: подробните кръвни изследвания могат да покажат характерната за бактериална инфекция констелация с промени в белия кръвен ред и някои от маркерите на възпалението, възможно е наличие на анемичен синдром, промени в нивата на урея, креатинин, чернодробни ензими и други. Важно значение има микробиологичното изследване на кръв, секрети от раневи повърхности, ликвор и други телесни течности и изолиране на причинителя. При изолиране на актиномицети е необходимо извършването на антибиограма за определяне на тяхната чувствителност към стандартно прилаганите антибиотици
• образни и инструментални изследвания: за откриване на първичното огнище, както и за установяване на налични усложнения, се прилагат рентгенография на бял дроб, ехография на коремните органи, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, бронхоскопия с биопсия и други, съобразно особеностите при конкретния пациент

Диференциалната диагноза при някои форми е значително затруднена, като се налага различаване от множество протичащи идентично инфекциозни (бактериални, гъбични, протозойни) и неинфекциозни (неопластични, възпалителни, следтравматични) заболявания.

Лечение

Лечението при актиномикоза обикновено е насочено към овладяване на инфекциозния процес и възстановяване на увредената цялост на засегнатите структури. Това се постига най-често с помощта на:

• антибиотична терапия: средства на първи избор са пеницилините, прилагани във високи дози за продължителен период от време. Като алтернатива могат да се използват цефалоспорини, макролиди, линкозамиди, тетрациклини, сулфонамиди и други, съобразно резултатите от антибиограмата. При продължителен прием е необходимо проследяване за поява на някои от характерните техни странични ефекти
• симптоматично лечение: назначават се подходящи обезболяващи, противовъзпалителни средства, мерки за подобряване на оралната хигиена, допълнителен прием на витамини и минерали, както и различни общи мерки за подпомагане възстановителните процеси
• хирургично лечение: при наличие на абсцеси, фистули и различни по вид гнойни огнища за постигане на оптимални резултати е необходимо хирургичното им отстраняване и възстановяване на анатомичната и функционална цялост на засегнатите структури

Прогнозата се определя строго индивидуално, като ранната диагностика и липсата на усложнения при привидно здрави лица се асоциира със значително по-добра прогноза.

Изображения: freepik.com