Друга актиномикоза МКБ A42.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Актиномикозата представлява хронична, деструктивна инфекция, която причинява формирането на рани, абсцеси в меките тъкани на тялото, фистули и крие риск от сериозни усложнения.

Една от редките форми на заболяването е засягането в хода на инфекцията на централната нервна система с развитие на менингит, енцефалит и други неврологични поражения. Включена е към рубриката друга актиномикоза и се асоциира с висок риск от тежки усложнения и леталитет.

Причинител и особености

Актиномикозата показва повсеместно разпространение и вариабилна честота в отделните райони на света. Счита се, че по-често се засягат лица в активна възраст (най-често пациентите са между 20 и 60 години), като по неизяснени към момента причини по-често боледуват мъжете.

Причинителите са грам-положителните бактерии Actinomyces israelii (значително по-рядко се изолират други представители на актиномицетите), които са нормални сапрофити в устната и носната кухина, гърлото, гастроинтестиналния тракт на човека.

При определени условия патогените могат да предизвикат заболяване, като сред най-честите провокиращи фактори се включват стоматологични усложнения и ниска орална хигиена, влошен имунологичен статус (имунен дефицит с различна етиология), провеждане на агресивна имунотерапия и други. В резултат от това възникват инфекциозни огнища в областта на лицето (главно около челюстите, лимфните възли, шията), гръдната кухина (предимно се засягат белите дробове) или коремната област.

Макар и рядко, инфекцията може да се разпространи от първоначалното огнище до други части на тялото, като най-често това се осъществява по хематогенен път, със системното кръвообращение.

При проникване през кръвно-мозъчната бариера се развива актиномикозен менингит, менингоенцефалит или енцефалит.

Актиномикозата на централната нервна система е изключително рядко състояние. Обикновено възниква при разпространение на инфекцията от синусите (актиномикоза на синусите) или други огнища до мозъка и мозъчните обвивки (менингите).

Симптоми

Клиничното протичане при актиномикоза с поражения върху централната нервна система често протича с неспецифични прояви на фона на оплаквания от първичната актиномикоза, което може да допринесе за закъснения в диагностичния и терапевтичен процес и да стане причина за възникване на усложнения и леталитет.

Клиничната картина протича със силно главоболие и огнищна неврологична симптоматика. Характерни оплаквания са наличието на висока температура, сънливост, дезориентираност, скованост във врата.

Възможни са парези и парализи, промени в говора и походката, разностранни промени от различни структури и органи в зависимост от локализацията на уврежданията.

Тези промени обикновено се развиват на фона на налична актиномикоза с различна локализация (на белия дроб, цервикофациална, абдоминална) и свързаните с нея оплаквания, които могат да включват задух, интоксикационен синдром, диария, гадене, повръщане, наличие на видими абсцеси и фистулни ходове и много други.

Най-честите усложнения на актиномикозния менингит и менингоенцефалит включват развитието на мозъчен абсцес, мозъчен кръвоизлив и свързаните с тях допълнителни увреждания.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при актиномикоза на централната нервна система (менингит, енцефалит) изисква комплексен подход и многобройни и разностранни изследвания с цел потвърждаване на диагнозата и уточняване на локализацията и тежестта на пораженията.

Най-често се прилагат:

• клинични находки: данни за прекарана наскоро инфекция, стоматологични усложнения, имунен дефицит с различна етиология в комбинация с бърза оценка на общото състояние и неврологичния статус (оценка на рефлексите, наличие на патологични рефлекси, вратна ригидност, промени в съзнанието и други)
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, с проследяване на редица допълнителни показатели, включително маркери на възпалението (фибриноген, скорост на утаяване на еритроцитите, С-реактивен протеин), чернодробни ензими, креатинин, урея и други в комбинация с микробиологично изследване, серологични изследвания, като причинителите на болестта се изолират от ликвора
• образни и инструментални изследвания: при съмнения за увреждане на централната нервна система се назначават компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, изследване на ликвор и други по преценка на лекуващия лекар

Диференциалната диагноза първоначално е широка и налага различаване от всички форми на инфекциозен и неинфекциозен менингит и енцефалит, като изолирането на причинителя потвърждава наличието на актиномикоза.

Лечение

Терапевтичният подход при увреждане на централната нервна система в хода на инфекцията, причинена от актиномицетите, изисква комплексни, своевременни, целенасочени и строго индивидуализирани мерки.

Лечението обикновено се провежда с високи дози интравенозни антибиотици, като сред най-често използваните представители се включват различните видове пеницилини, цефалоспорини, макролиди, тетрациклини, а при необходимост се включват и сулфонамиди, карбапенеми, монобактами и други.

Терапията следва да бъде съобразена с резултатите от антибиограмата и определянето на чувствителността на причинителя към използваните в практиката антибиотици и химиотерапевтици.
Антибиотичната терапия е агресивна, във високи дози и за продължителен период от време с цел постигане на желания ефект.

Успоредно с етиологичното лечение се прилагат общи, симптоматични, а при необходимост и реанимационни мерки, като целта е стабилизиране състоянието на пациента, намаляване рисковете от дисеминиране на инфекцията, ранно установяване и овладяване на налични усложнения и подпомагане на възстановителните процеси.

Прогнозата на тази форма на актиномикоза е лоша във връзка с ниската успеваемост на лечението, бързото възникване на сериозни неврологични увреждания, както и късното диагностициране. Тежките и дългосрочни усложнения са чести, а смъртността достига по различни данни до около 25 процента от случаите.

Изображения: freepik.com