Актиномикозна септицемия МКБ A42.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Актиномикозата е хронично инфекциозно заболяване, което в над две трети от случаите се причинява от бактерията Actinomyces israelii или Actinomyces gerencseriae, наричани още лъчисти бактерии.

Състоянието протича под различни форми в зависимост от специфичната локализация на болестното огнище, като всяка една от тях при хематогенно разпространение и попадане на причинителите в системното кръвообращение може да провокира развитието на актиномикозна септицемия.

Състоянието се отличава с агресивно протичане, риск от сериозни усложнения и значителни затруднения в диагностично и особено в терапевтично отношение.

Причинител и особености

Актиномикозата е повсеместно разпространено инфекциозно заболяване, което се среща с по-висока честота в определени райони на света. Засяга се по-често активното население, във възрастовата група между 30 и 60 години, като по все още непълно изяснени причини по-често боледуват мъжете.

Сред характерните особености на причинителя и инфекциозния процес се включват:

• специфичен причинител: етиологични причинители са представители на актиномицетите, като в около 70 процента от случаите се изолират Actinomyces israelii или Actinomyces gerencseriae
• особености на причинителя: причинителите са Грам-положителни облигатни или факултативно анаеробни бактерии. Те са широко разпространени в природата, като повечето видове са сапрофити, живеещи свободно в почвата. Актиномицетите са част от нормалната лигавична флора на организма. Изолират се от зъбни плаки, кариозни зъби, фаринкса, чревния тракт и вагината на здрави хора. При определени предразполагащи моменти могат да причинят заболяване
• рискови фактори: рисковите фактори за възникване на актиномикоза включват хирургични или стоматологични манипулации, травма, възпаление на меките тъкани, имунодефицитни състояния, хронични заболявания, алкохолизъм, недоимъчно хранене, лечение с имуносупресори, ниска орална хигиена, липса на стоматологично лечение при абсцеси и грануломи
• особености на инфекцията: актиномикозната септицемия е рядко срещано потенциално смъртоносно медицинско състояние, което възниква при попадане на актиномицети в общото кръвообращение. Представлява типична ендогенна инфекция с хронично гнойно възпалително поражение на различни органи и системи, включително кожата, черния дроб, бъбреците, уретрата, яйчниците, матката и други. Инфекцията може да се разпространи и към централната нервна система

Симптоми

Клиничната картина при актиномикозна септицемия наподобява тази при септично състояние с бактериална етиология. Могат да се открият белези на източника за настъпване на септицемия, като абсцеси, фистули, оплаквания от конкретни системи, но като цяло общото състояние на пациентите много бързо се влошава, като липсата на своевременна медицинска намеса се асоциира с висок леталитет.

Септицемията, провокирана от актиномикозата протича тежко, като сред характерните прояви се включват:

• интоксикационен синдром: характерно за него е висока температура, втрисане, силно увредено общо състояние, задух, ускоряване на сърдечната дейност
• гастроинтестинални прояви: оплакванията от страна на стомашно-чревния тракт са чести, но твърде неспецифични и могат да включват гадене, повръщане, силни коремни болки, диария
• неврологични прояви: пациентите са объркани, дезориентирани, налице е драстичен и остър когнитивен спад, невъзможност за концентриране, загуба на съзнание, като е възможно развитие и на кома
• общи оплаквания: слабост, крайно изтощение, значително намалено уриниране, промени по кожата, хипотония и други
• полиорганни увреждания: много бързо септичното състояние може да причини полиорганни нарушения, като сред най-често засегнатите органи са бъбреците, сърцето, черният дроб, белите дробове, като при проникване през хематоенцефалната бариера се развиват и различни по тежест усложнения от страна на централната нервна система

Диагноза

Поставянето на диагнозата при актиномикозна септицемия може да бъде значително затруднено, особено в районите с ниска честота на актиномикоза, във връзка с неспецифичното клинично протичане и липсата на специфичен белег на болестта.

Необходими са задълбочени изследвания, по-важните от които включват:

• клинични и физикални находки: данни за давността, особеностите и тежестта на клиничните оплаквания, оценка на рисковите фактори и общото състояние на засегнатите, оглед на кожата за откриване на фистули и абсцеси, аускултация на бял дроб за находки и други, проведени в оптимално кратки срокове
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания, като се проследяват промени в трите кръвни редици, маркерите на възпалението, чернодробните ензими, показателите за бъбречната функция и други. Диагнозата на актиномикозната септицемия се поставя въз основа на микробиологичното изследване. Прави се бактериоскопско и културелно изследване с доказване на причинителя в хемокултура
• образни и инструментални изследвания: за установяване на увреждания на вътрешните органи, засягане на кости и други структури в хода на прогресията на болестния процес се назначават подходящи изследвания, включително ехография и рентгенография (обикновено с тях се стартира), компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциалната диагноза налага различаване от всички форми на сепсис във връзка с идентичните клинични и лабораторни находки, различаване от някои хематологични заболявания, малигнени процеси и други.

Лечение

Терапевтичният подход при актиномикозна септицемия често е значително затруднен във връзка с многобройните усложнения и дисеминация на болестния процес. Лечението обикновено е консервативно, като при необходимост може да се наложи оперативна намеса с цел лечение на някои от усложненията.

Септицемията се повлиява от приложението на подходящи антибиотици, като опция на първи избор са различните представители от групата на пеницилините, прилагани във високи дози и за продължителен период от време. При наличие на алергия към пеницилини или невъзможност за приложението им по една или друга причина, като алтернатива могат да се използват някои макролиди, линкозамиди, тетрациклини, сулфонамиди. При продължително лечение с тетрациклини и/или сулфонамиди следва да се отчитат рисковете от възникване на различни по вид и тежест нежелани ефекти.

Успоредно с антибиотичното лечение се прилагат общи мерки, при необходимост и спешни реанимационни мерки с цел стабилизиране на пациентите, подпомагане на възстановяването и намаляване риска от засягане на други органи и структури.

Прогнозата при тази форма на актиномикоза е сериозна, като септицемията се отличава с висока смъртност и изключително висок риск от развитие на тежки усложнения.

Изображения: freepik.com