Абдоминална актиномикоза МКБ A42.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Актиномикозата е рядка грануломатозна болест, която се причинява от лъчистата Грам-положителна, анаеробна бактерия Actinomyces israelii. В зависимост от локализацията на болестния процес се различават няколко основни форми на заболяването, една от които е абдоминалната актиномикоза, която имат относително по-ниска честота и показва някои особености в клиничното протичане.

Причинител и особености

Актиномикозата е повсеместно разпространена инфекция, с вариабилна честота в отделните райони от цял свят. Засяга по-често лицата в активна възраст, обикновено в диапазона между 30 и 60 година, като различни проучвания показват двукратно до четирикратно по-висока честота сред мъжете в сравнение с жените, причините за което не са напълно изяснени.

Причинителят е Actinomyces israelii, представляващ позитивен при оцветяване по Грам, анаеробен (няма нужда от кислород за своето съществуване) бактерий, който е широко разпространен в природата и се среща като сапрофит в устната кухина, стомаха и червата на човека, без да причинява заболяване.

Придобива патогенност чрез инвазия на наранена или некротична тъкан. С напредване на инфекцията се формира грануломатозна тъкан, обширна реактивна фиброза и некроза, абсцеси, отводни канали и фистули.

Някои групи пациенти са изложени на по-висок риск, като сред основните благоприятстващи инфекцията фактори се включват лоша дентална хигиена, абсцеси и грануломи в устната кухина, подлежащи хронични заболявания, особено по хода на гастроинтестиналния тракт, онкологични заболявания, провеждане на агресивно имуносупресивно лечение и други.

Инфекцията обикновено показва хроничен ход на протичане, поради което трудно може да се коментира продължителността на инкубационния период (времето от заразяването, в случая придобиване на инвазивни способности на бактериите, до появата на първите клинични признаци).

Симптоми

Клиничната картина при тази форма на актиномикоза показва някои характерни особености, като в страните с висока честота на инфекцията, последната може да бъде разпозната по клиноко-анамнестичните данни и потвърдена микробиологично.

Абдоминалната актиномикоза представлява приблизително двадесет процента от всички случаи на актиномикоза. Обикновено се засягат апендикса и илеоцекалната област. Процесът най-често остава локализиран, като засягането на регионалните лимфни възли с развитие на лимфаденопатията и хематогенното разпространение (посредством системната циркулация и кръвообращение) са рядкост, но наличието им се асоциира с висок риск от сериозни усложнения.

Клиничната картина на абдоминалната актиномикоза включва някои характерни белези, подпомагащи диагностичния процес, по-важните сред които са:

• висока температура: характерно е хронично протичане с фебрилитет и значително покачване на телесната температура
• болков синдром: пациентите обикновено се оплакват от появата на болка ниско в областта на корема, която обикновено характеризира и маркира появата на болезнени абсцеси по хода на храносмилателния тракт. Може да има коликообразен характер. Оплакванията са подобни на тези при апендицит или пелвиоперитонит, което може да затрудни диагностиката и налага задължително различаване от тези заболявания
• стомашно-чревни оплаквания: сред типичните оплаквания се включват гадене с или без повръщане, запек, диария или редуване на запек с диария, липса на апетит, промени във вкуса в устата и други
• редукция на теглото: значително отслабване и намаляване на телесната маса с повече от пет процента е важен клиничен белег на болестта, като макар и неспецифичен общ симптом при наличие на останалите оплаквания, особено в райони с висока честота, значително подпомага диагнозата

В хода на прогресията на заболяването е налице риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, включително перфорация по хода на интестиналния тракт, формиране на гнойни кухини, хематогенна дисеминация и други.

Диагноза

Диагнозата е по-лесна в по-късните етапи на заболяването след появата на фистули по кожната повърхност, докато в ранните етапи е необходим обстоен анализ на получената от различните диагностични методики информация:

• разпит и преглед: оценка на общото състояние, данни за редукция на теглото в комбинация с останалите характерни общи оплаквания, палпация на коремната стена (възможно е напипване на туморовидна маса), палпация на регионалните лимфни възли, измерване на телесната температура, оценка на цялостното здравословно състояние
• лабораторни изследвания: назначават се пълни кръвни изследвания с проследяване нивата на маркерите на възпалението, чернодробните ензими, урея, албумин, креатинин и други. Микробиологичната диагноза има значение при хематогенна дисеминация на процеса
• образни и инструментални изследвания: с висока информативна стойност са образните и инструментални изследвания, включително коремна ехография, рентгеново изследване, ендоскопия с биопсия и хистологично изследване на материала, компютърна томография и други

Диференциална диагноза се прави с други заболявания на гастро-интестиналната система, включително дивертикулит, възпалителни заболявания на червата, болест на Крон, улцерозен колит, неоплазми на червата, чревна туберкулоза, апендицит, възпаление на жлъчния мехур, перфорирала язва и други.

Лечение

Терапевтичният подход при абдоминалната актиномикоза се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите в протичането на инфекциозния процес, тежестта на протичане и наличните оплаквания, както и редица индивидуални особености от страна на засегнатите.

Лечението на абдоминална актиномикоза може да включва оперативни и консервативни мерки, а в много случаи е комбинация от тях:

• оперативно лечение: състои се в хирургично премахване на наличния гнойник, лечение на перитонита или евентуално появилите се фистули, като изборът на оперативен достъп и методика се определя строго индивидуално
• антибиотично лечение: необходимо е назначаване на подходяща антибиотична терапия за дълъг период от време, като обикновено опции на избор са бета-лактамите, в частност пеницилините. При алергия може да се обмисли включване на макролиди, линкозамиди и други, съобразно резултатите от антибиограмата
• общи мерки: препоръчва се хоспитализация на засегнатите, осигуряване на почивка на легло, промени в храненето, ограничаване на физическото натоварване, включване на подходящи витамини, минерали, пробиотици и други

Прогнозата се определя строго индивидуално, като при ранна диагностика е значително по-добра, докато късното откриване на инфекцията се асоциира с по-висок риск от възникване на различни по вид и тежест усложнения.

Изображения: freepik.com