Възпалителни болести на млечната жлеза МКБ N61

Възпалителните болести на млечната жлеза са сравнително често срещани.

Към тях принадлежат:

• Абсцес на млечната жлеза
• Карбункул на млечната жлеза.
• Мастит.

Към възпалителните болести на млечната жлеза принадлежи абсцес.

Абсцесът представлява ограничен възпалителен процес, който се характеризира с натрупване на гнойна колекция в новообразувана празнина, ограничена с капсула.

Абсцес на млечната жлеза е рядко срещано усложнение, което се наблюдава едва при около 3% от майките, които развиват мастит

Абсцеса на млечната жлеза най-често се развива след мастит, но понякога възникването на такъв може да се наблюдава ако имунната система на жената е потисната от налично тежко хронично заболяване.

Клиничната картина на заболяването е характерна.

Кожата на гърдата е подута, силно зачервено, като червенината е съсредоточена в този участък на кожата, където се намира абсцеса.

Палпацията е силно болезнена, наблюдава се флуктуация.
Общото състояние е увредено, наблюдават се отпадналост, дискомфорт, висока температура.

Абсцесите могат да бъдат единични или множествени и могат да бъдат с различна големина.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, образните и лабораторни изследвания.

Лечението е предимно хирургично. При абсцеси с малка големина може да се извърши пунктиране.

При големи абсцеси се извършва инцизия, лаваж и дренаж. Прилагат се широкоспектърни антибиотици.

Към възпалителните болести на млечната жлеза принадлежи карбункул.

Карбункулът представлява тежко протичащо гнойно-некротично възпаление при което се засягат едновременно няколко космени фоликула с техните мастни жлези и околни тъкани в общ инфилтрат.

Най-честите причинители са S. aureus, стрептококи, коли-бактерии, протеус, ентерокок.

Рискови фактори за развитие на карбункул на млечната жлеза са лоша хигиена при кърмене, отслабена имунна система, анемия, захарен диабет и др.

Карбункулът на млечната жлеза клинично се представя с оформяне на гладък, болезнен, с кулообразна форма, зачервен, оточен инфилтрат на кожата на гърдата, който отделя гноен ексудат, подобно на "пчелна пита, възможно е също така да се оформи дълбока язва с гнойно дъно, която бавно се изпълва с гранулации.

Диагнозата карбункул се поставя предимно клинично и микробиологично - чрез вземане на гноен материал.

Лечението на карбункула се провежда със системни антибиотици. Локалното лечение се провежда чрез приложение на антисептични разтвори и антибиотици. Може да се прилагат и имуностимулираща терапия, антистафилококова плазма, физиотерапия, както и симптоматични средства.

Към възпалителните болести на млечната жлеза принадлежи мастит.

Гнойният мастит е гнойно възпаление на млечните жлези, дължащо се на различни причинители, най-често бактерии.

Най-често гнойният мастит се среща при жени в после-родовия („пуерперален мастит") и в лактационния („лактационен мастит") период. В повечето от случаите той се появява във втората седмица от раждането.

По-често се засяга дясната гърда, а по-рядко двете.

При мъжете това заболяване се наблюдава изключително рядко. В около 80% от случаите причинител на заболяването е златистият стафилокок. За възникването на процеса благоприятстват различни фактори.

Непосредствено след раждането женският организъм е податлив към инфекции, родилките, понесли кръвозагуба, нерядко са в състояние на анемия и хипопротеинемия.

Инфекцията може да възникне ендогенно и екзогенно. Много по-честа е екзогенната. Като входна врата служат рагади на мамилата, екскориации, екземи на мамилата, малки ранички, възникнали при кърменето, и др

Проникването на екзогенната инфекция може да се осъществи по различни пътища:

• Лимфогенен (най-честият);
• Каналикуларен - чрез млечните канали;
• Хематогенен (рядко).

В патогенезата на заболяването играят роля закритите травми на гърдата (изстискването на млякото) и преди всичко млечният застой.

Острият възпалителен процес започва с набиране на серозен ексудат в междуклетъчните пространства и левкоцитна инфилтрация. В този стадий процесът е още обратим. При прогресиране той преминава във флегмонозно възпаление с последващо тъканно стопяване и абсцедиране. Възникналите абсцеси са различни по големина, локализация и брой. Некротичните тъканни участъци се демаркират като секвестри. В гнойния процес участвуват и млечните пътища.

При съдови тромбози или при путридна и анаеробна инфекция възниква гангренозен мастит. Според локализацията се различават повърхностни (премамарни, субареоларни), интрамамарни (паренхимни и интерстициални) и ретромамарни абсцеси. Повърхностните проявяват тенденция за пробив навън, дълбоките могат да проникнат към рехавата ретромамиларна клетъчна тъкан и след гнойно стопяване на пекторалната фасция да се придвижат към плеврата.

Гнойният мастит обикновено се придружава от регионарен лимфаденит.

Клинична картина при мастит е специфична. Заболяването започва 2-4 седмици след раждането с разтрисане, повишаване на температурата, болки в гърдата и обикновено вече налична локална находка. Местно процесът се манифестира по-ярко или по-слабо в съот¬ветствие с характера на възпалението, локализацията и размерите на абсцеса. Флегмонът се характеризира с плътен дифузен инфилтрат, а абсцесът, ако е повърхностен или голям - с флуктуация. Гърдата е уголемена, деформирана, кожата е зачервена. Често са налице лимфангит и регионарен лимфаденит. Възпалителният инфилтрат е палпаторно болезнен. При големи ретромамарни абсцеси гърдата е подвижна спрямо гръдната стена. Тя „плува" върху гной. Нерядко може да се установи входната врата на инфекцията.

Към усложненията се отнасят лимфангит, лимфаденит, артрит на интерфалангеалните стави, който бива упорит, и много рядко метастатичен ендокардит и миокардит

Диагнозата не е трудна. Не е леко отграничаването на млечния застой от началния мастит, още повече че той често предшества мастита. Пробната пункция с дебела игла е необходим диагностичен метод при мастита. Пунктатът трябва да се изследва бактериологично и цитологично.

След прекаран остър мастит могат да останат трайни изменения като ретенционни кисти, хроничен фиброзен мастит, ограничени ръбци и др.

Лечението е специфично. Във фазата на ранния инфилтрат лечението е консервативно и включва следните средства:

• Антибиотици
• Имобилизация
• Изпразване на болната гърда чрез изпомпване.

За антибиотичното лечение са подходящи пеницилиназостабилните бактерицидно действуващи антибиотици, цефалоснорините и др.

Бактериостатично действуващите широкоспектърни антибиотици и тетрациклините минават на втори план.

При стрептококовите мастити, които имат характерен вид, е показано лечение с големи дози пеницилин, в комбинация с полусинтетични пеницилини.

За профилактиката и лечението голямо значение има предотвратяването на задръжката на мляко. В това отношение се налага изпразване на гърдата чрез изпомпване. Механично изцеждане чрез изстискване и масиране на гърдата е нежелателно и рисковано с оглед поява на пирогенни реакции, разпространение на инфекцията и сепсис. От здравата гърда кърменето може да продължи. Млякото и от двете гърди трябва да се подложи на бактериологично изследване. Днес по-често се при¬стъпва към прекъсване на кърменето и спиране на лактацията. Това се постига с компресивна превръзка и приложение на стероиди. Навреме започнатата консервативна терапия (в първите 36 часа) обикновено е ефикасна и води бързо до обратно развитие на инфилтрата.

С възникването на симптоми на абсцедиране антибиотиците стават безпред¬метни. Необходимо е оперативно лечение. Ограничени малки абсцеси могат да се овладеят и с пункционна евакуация на гнойта с последваща инстилация на антибиотичен разтвор. При тотални гангрени на гърдата се налага нейното отстраняване.