Начало Медицинска енциклопедия Лечения Пеницилин

Пеницилин

Пеницилин - изображение

Бета-лактамните антибиотици са голяма група противомикробни агенти, към която се включват пеницилините, цефалоспорините, карбапенемите и монобактамите.

Ерата на антибиотиците и ефективната антимикробна терапия започва след откриването на пеницилин от Александър Флеминг през 1928 г.

Подробна информация относно откриване и внедряването на пеницилина в клиничната практика може да прочетете на:

Първите пеницилини са природно изолираният бензилпеницилин и неговите производни. След 1957 г. започва създаването на множество полусинтетични производни на пеницилините чрез добавяне на разнородни странични групи в молекулата им. Притежават характерна химична структура и съдържат бета-лактамно ядро.

Към природните пеницилини и техните производни се включват:

  • Benzylpenicillin, под формата на флакони за интрамускулно или интравенозно приложение
  • Phenoxymethylpenicillin, под формата на таблетки и флакони за парентерална употреба
  • депо препаратът Benzathine benzylpenicillin

Benzylpenicillin се резорбира слабо в стомаха и не е киселинно устойчив, поради което не се прилага под формата на средства за употреба през устата. Използва се само за парентерално приложение. За разлика от него Phenoxymethylpenicillin показва добра резорбция след перорална употреба, като усвояването му е по-добре при прием поне един час преди или след хранене.

Пеницилините се отличават с широко разпределение в тъканите и телесните течности, като проникват в ставната, плевралната и перикардната течност. Активността им не се повлиява от присъствието на тъканни течности, кръв и гной, за разлика от редица други противомикробни агенти.

Тъй като са липидонеразтворими, при нормални условия не проникват през кръвно-мозъчната бариера. При наличие на възпаление на мозъчните обвивки (менингит) се наблюдава повишено проникване на пеницилин и достигане на ефективни терапевтични концентрации в цереброспиналната течност.

Пеницилините притежават изразен бактерициден ефект (убиват бактериите) върху активно размножаващи се бактерии. Повлияват само екстрацелуларните бактерии и са неефективни срещу вътреклетъчни агенти (каквито са причинителите на хламидия, туберкулоза и други).

Осъществяват своя ефект посредством инхибиране синтезата на бактериалната клетъчна стена.

Природният пеницилин и неговите производни имат относително тесен спектър и повлияват предимно Грам позитивни аеробни бактерии (пневмококи, стрептококи, менингококи). Важна особеност е чувствителността на Treponema pallidum (етиологичен причинител на сифилис) спрямо пеницилина.

Наблюдава се висока резистентност към тези препарати, която обикновено се дължи на продукцията на ензима бета-лактамаза от бактериите, който води до разрушаване на бета-лактамното ядро на лекарствените молекули.

Пеницилин и неговите природни производни намират приложение в терапията на следните заболявания:

1. Стрептококови инфекции:

2. Пневмококови инфекции:

3. Менингококова инфекция

4. Антракс: бензилпеницилинът, приложен в достатъчно високи дози, е ефективен при всички форми на болестта, включително и за осъществяване на профилактика

5. Лаймска болест: природните пеницилини са предпочитано средство на първи избор в терапията на първия стадий на болестта, както и при бременни. Невроборелиозата и засягането на сърдечно-съдовата система се повлияват отлично след продължителен курс на лечение с високи дози кристален бензилпеницилин

6. Сифилис:

От въвеждането на пеницилина в практиката до този момент не са налични доказателства за развитие на резистентност на Treponema pallidum към него. Препаратът е активен при всички форми на болестта, независимо от стадия. Дозата и продължителността на терапията се определят индивидуално. Тъй като преминават през плацентарната бариера и са безопасни за плода, се използват и в терапията на вроден сифилис.

7. Листериоза

8. Лептоспироза

Тези антимикробни агенти показват висока специфичност по отношение на бактериалната стена и ниска токсичност спрямо човешкия организъм.

Нежеланите лекарствени реакции, свързани с употребата им, най-често са от алергичен тип. Свръхчувствителност към природния пеницилин е противопоказание за употребата на него и полусинтетичните му производни.

Задължително преди започване на терапията се провежда скарификационна проба, за установяване на свръхчувствителност към препарата.

Най-честите алергични прояви включват обриви по кожата, екзантеми, уртикария, повишение на телесната температура.

Най-сериозните алергични прояви са развитието на ангиоедем и анафилактичен шок, почти веднага след приложението на пеницилина.

Възможно е развитие на синдром на Стивънс-Джонсън (Stevens-Johnson), който представлява свръхостра, животозастрашаваща реакция, която се изразява в кашлица, главоболие, изразен фебрилитет, болезнени и зачервени кожни лезии по цялото тяло.

Друга тежка и опасна странична реакция е развитието на токсична епидермална некролиза, наричана още синдром на Lyell, която протича с изразени системни токсични прояви и обширно засягане на кожата с формиране на булозни и некротични промени.

След неправилно интрамускулно приложение на Benzylpenicillin е възможно развитие на синдром на Nicolau, протичащ с артериална емболия и исхемия в зоната, разположена дистално от мястото на апликация.

Тъй като бензилпеницилин се прилага под формата на соли (най-често натриева сол) е възможно развитие на йонна токсичност след продължителна терапия и високи дози от препарата. Наблюдава се хипернатриемия, която може да причини невротоксични ефекти с характерна симптоматика на менингеално дразнене и епилептиформени гърчове.

Гастроинтестиналните нарушения обикновено са леки и преходни.

Необходимо е повишено внимание при едновременната употреба на пеницилин и някои други лекарствени средства:

  • едновременната употреба с бактериостатични антибиотици води до антагонизъм и намаление на ефекта им
  • при комбиниране с аминогликозиди се наблюдава разширяване на спектъра им на действие
  • бензилпеницилин повишава серумните нива на метотрексат и може да доведе до тежки токсични реакции
  • възможно е намаление на ефективността на пероралните контрацептиви при едновременната им употреба с пеницилини

Пеницилин и неговите природни производни се предпочитат при леки инфекции в детска възраст, след доказана чувствителност на патогенните причинители към действието им.

4.1, 22 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Пеницилин

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

СнимкиЛеченияНовиниЛюбопитноИсторияЗдравни съветиМедицински изследванияХранене при...Клинични пътекиЛайфстайлАлтернативна медицинаВидеоБотаникаФизиологияСоциални грижиДиетиНормативни актовеОрганизацииСпециалистиТестовеНаправления в медицината