Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на нервната система Възпалителни болести на централната нервна система Бактериален менингит, некласифициран другаде Пневмококов менингит

Пневмококов менингит МКБ G00.1

Пневмококов менингит МКБ G00.1 - изображение

Пневмококов менингит е възпалително заболяване на мозъчните обвивки, вследствие пневмококова инфекция.

Етиологичният причинител е Streptococcus pneumoniae, наричан още пневмокок.

Пневмококите са Грам-положителни, алфа хемолитични капсулирани кокобактерии. Продуцират ред токсини и хемолизини, които способстват за дисеминиране на инфекцията и предпазват бактериите от унищожаване. Това ги прави едни от причинителите на сериозни, често животозастрашаващи заболявания.

Предразполагащи фактори са възникване на заболяването са неврохирургични интервенции, травма, заболявания като захарен диабет, предшестващ менингит, туморни заболявания, хроничен алкохолизъм, отстраняване на слезката, чести пневмонии и възпалителни заболявания на ушите. Често инфекцията възниква вторично в хода на друга пневмококова инфекция.

За възникване на пневмококово заболяване е необходимо външно внасяне на пневмокока или предварително заселване на пневмококите в организма - най-често в носоглътката, като състоянието дълго време е безсимптомно. При благоприятни условия, обаче инфекцията се активира.

Пътят на проникване на пневмококите в нервната система е различен:

  • по съседство - от възпалителни огнища извън мозъка
  • директен път на проникване - при травми и хирургични интервенции
  • хематогенен - дисеминация на първична пневмококова инфекция и развитие на бактериемия, в резултат на което инфекцията достига по кръвен път до нервната система

След като пневмококовите бактерии навлязат в ликвора те започват масивно да се възпроизвеждат. Поради токсините, продуцирани от тях, настъпват промени в пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера с развитие на мозъчен оток и повишено вътречерепно налягане. Наблюдават се дифузни промени в менингите, разположени по конвекситета и базата на черепа, с обилен излив на гноен ексудат и засягане на черепно-мозъчни нерви по черепната основа.

Епидемиологичните данни показват, че засегнати са основно деца под 5 г., пациенти над 65 г. и имунокомпрометирани лица (лица с нисък имунитет).

Клиниката на пневмококов менингит протича с внезапно влошаване на състоянието без наличие на предшестващо заболяване, или на фона на отшумяла пневмококова инфекция. Болните съобщават за повишена температура с втрисане, главоболие, гадене и повръщане, летаргия, обща отпадналост, фотофобия (светлобоязън). Развиват се симптоми на менинго-радикулерно дразнене - вратна ригидност, положителни симптоми на Керниг и Брудзински, промени в съзнанието, припадъци. Заболяването протича най-често като менингоенцефалит. Огнищната симптоматика е вследствие лезия на черепно-мозъчни нерви, разположени по мозъчната основа.

При деца заболяването протича изключително тежко, поради ниския титър на антитела в ранна детска възраст. Детето е сънливо, отказва да суче, да се храни и играе, има промяна в плача или застава в характерна поза - симптом на триножника.

Диференциална диагноза се прави с менингит с друга етиология, менингизъм (менингеално дразнене без промени в ликвора), тумор на мозъка, субарахноидален кръвоизлив.

Лабораторните промени в кръвта сочат повишено ниво на левкоцити с олевяване, промени в серумното ниво на глюкозата, намаление на серумния натрий и осмоларитет, наличие на пневмококи в кръвта.

Ликворната диагностика е от решаващо значение за поставяне на точна диагноза - повишено ликворно налягане, мътен, гноевиден ликвор. Лабораторно се установява намалено ниво на глюкозата, повишен брой левкоцити, повишен белтък с белтъчно-клетъчна дисоциация и наличие на пневмококи след посявка.

Диагнозата на пневмококовия менингит не е трудна, ако се знае първоначалното огнище. Необходим е преглед от невролог и редица допълнителни изследвания. Извършва се лабораторно изследване на кръв и урина. Микробиологичното изследване включва директна микроскопия, изследване по Грам, посявка от цереброспинална течност и кръв. Методите за идентификация на бактериалните антигени от ликвор и кръв включват: латекс-аглутинация, PCR (полимеразно - верижна реакция),ELISA. Приложение имат и образните изследвания - компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, както и електроенцефалографията.

Лечението на пневмококов менингит налага спешна хоспитализация и лечение в условията на интензивно наблюдение, мощна антибиотична терапия, както на първичната инфекция, така и на менингита. Необходимо е лечение на мозъчния оток и повишеното вътречерепно налягане.

Заболяването е с висока смъртност, особено в детска възраст. Наблюдават се и постинфекциозни увреждания като припадъци, парези и парализи, мозъчен абсцес. За превенция е необходимо приложението на комбинирана пневмококова ваксина при пациенти след спленектомия и деца (съгласно имунизационния календар на Република България).

4.3, 3 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Пневмококов менингит МКБ G00.1

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Пневмококов менингит МКБ G00.1

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО