Механична вентилация

В редица ситуации, застрашаващи живота на пациента, се налага провеждане на механична вентилация, известна още като апаратна вентилация, командно дишане и наричана от някои асистирано дишане.

Обикновено се налага при тежко увредено общо състояние на пациента и увреждания на респираторния тракт или сърдечно-съдовата система, потенциално застрашаващи живота на болния.

При невъзможност за самостоятелно извършване на дихателните движения или сериозни нарушения в кръвно-газовия анализ често се налага включване на пациента на командно дишане, като продължителността варира в зависимост от състоянието на пациента и отговора към приложените терапевтични мерки.

Важно е да се отбележи, че механичната вентилация не лекува основното заболяване и не отстранява причините, довели до влошаването състоянието на пациента, поради което на фона на механична вентилация е необходимо провеждането на съответните терапевтични мерки за корекция на основните физиологични показатели, лечение на подлежащото заболяване и отстраняване по възможност на причините, довели до развитието на състоянието.

Механична вентилация (командно дишане): какво представлява, особености

Механичната вентилация представлява животоподдържащо лечение, което осигурява необходимото време на медицинския персонал и позволява предприемане на съответните мерки за отстраняване на причините, влошили състоянието на пациента и осигуряване на адекватно и своевременно лечение при поддържане на основните витални функции и невъзможност за самостоятелно дишане.

По същество представлява апарат, към който са прикрепени специални тръбички и който отчита виталните показатели (кръвно налягане, пулс, кислородна сатурация, честота на дишането и други) и сигнализира при наличие на влошаване. Пациентът е свързан към апаратурата с помощта на специални тръбички, проникващи през носа, трахеята или поставени под формата на лицева маска.

Различават се няколко вида механична вентилация в зависимост от нуждите на болния (за стимулация на вдишването, за стимулация на издишването), като обикновено се подава кислород или комбинация от газове.

Най-общо се различават механична вентилация с положително или отрицателно налягане, като самите апарати имат различни модули за програмиране, съобразно състоянието и нуждите на пациента.

Апаратите за командно дишане се използват най-често в интензивните отделения, като продължителността на поддържащата процедура варира в широки граници в зависимост от вида и тежестта на увреждането на пациента. В най-честия случай при наличие на стабилизиране на състоянието на болния до степен на възможност за самостоятелни дихателни движения апаратурата се отстранява, пациентът се проследява строго и се прилагат различни средства и други процедури за ускоряване на възстановителните процеси.

При невъзможност за бързо възстановяване състоянието на пациента, механичната вентилация се прилага за по-продължителен период от време, като е възможно прилагането в съответните за целта отделения, но също и в дома на пациента (практика в чужбина, но не и в България).

Командното дишане се понася добре от повечето пациенти, но някои съобщават за известен дискомфорт във връзка с поставените тръби в носа или устата. При механичната вентилация е необходимо осигуряването на алтернативен път за снабдяване с необходимите хранителни вещества, тъй като пациентите не могат да се хранят през устата (интравенозно хранене, хранене през сонда и други).

Употребата на апаратурата за механична вентилация и всички процедури, които касаят оптималното използване на командното дишане, се извършват от добре обучен за целта персонал.

Показания за механична вентилация (апаратна вентилация)

Механична вентилация (командно дишане) се прилагат главно с цел поддържане на виталните функции на пострадалия.

В масовия случай целта на механичната вентилация включва:

• осигуряване на достатъчно кислород за белите дробове
• отстраняване на излишните (натрупани) количества въглероден диоксид
• улесняване на респираторната функция (при невъзможност или силно затруднено самостоятелно дишане)
• заместително дишане (поддържане на белите дробове при пациенти с тежки неврологични увреждания)
• облекчаване на респираторния дистрес
• подобряване на газообмена в белите дробове
• намаляване на риска от допълнителни усложнения при лица в тежко увредено общо състояние

Механична вентилация може да се приложи практически при всички пациенти, които се нуждаят от подпомагане на респираторната функция, включително и при малки деца (налични са накрайници с подходящи размери), при възрастни пациенти, по време на бременност (при необходимост) и други.

Показанията за приложение на механична вентилация са многобройни, като само част от тях включват:

• остър респираторен дистрес синдром
• остро увреждане на белите дробове
• респираторен арест
• тежка интоксикация със засягане на белите дробове
• остро влошаване на подлежаща бронхиална астма
• остра или хронична респираторна ацидоза
• синдром на хиповентилация
• при тежка екзацербация на ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест)
• парализа или тежко увреждане на диафрагмата в резултат от синдром на Guillain–Barre, миастения гравис, увреждане на двигателните неврони, увреждане на гръбначния стълб, мускулна дистрофия, амиотрофична латерална склероза и други
• състояние на шок с различна етиология
• при тежка застойна сърдечна недостатъчност

По преценка на лекуващия медицински екип механична вентилация може да се приложи и при редица други състояния, свързани със сериозно нарушаване на общото здравословно състояние, влошаване на дихателната функция и капацитет.

Необходимо е строго мониториране състоянието на пострадалия и проследяване за развитие на някои усложнения при необходимост от продължително командно дишане.

Рискове при механична вентилация

Макар и спасяваща живота и поддържаща виталните функции на пострадалия в някои случаи механичната вентилация може да доведе до развитието на различни по тежест странични ефекти и усложнения, някои от които налагат своевременни лечебни мерки.

По-висок риск от развитие на усложнения в резултат от командното дишане е налице при необходимост от продължително поддържане на респираторните функции с помощта на апаратно дишане, при тежко увредено общо състояние, при наличие на множество подлежащи заболявания (полиморбидност) и увреждания, при лица в напреднала възраст, които като цяло показват по-голяма предразположеност към усложнения.

Към възможните нежелани прояви в резултат от механична вентилация се включват следните:

• инфекция: механичната вентилация при продължителна употреба улеснява навлизането на патогени, поради което при някои пациенти се развива пневмония и свързаните с нея усложнения, което от своя страна налага употребата на подходящи антибиотици
• увреждане на белите дробове: налягането, упражнявано от апаратурата, може да доведе до механични травми и увреждания на белите дробове, обикновено проявяващи се под формата на остър респираторен дистрес синдром. Това е една от причините за контролирано подаване на определен процент кислород с определена скорост и постоянен мониторинг на жизнените показатели на пациента
• баротравма: респираторна баротравма или пулмонална баротравма се развива по-често при използване на механична вентилация с положително налягане. Възможните увреждания включват развитие на пневмоторакс, подкожен емфизем, пневмомедиастинални и пневмоперитонеални увреждания
• увреждания, свързани с мукоцилиарния епител: под въздействие на командното дишане е възможно увреждане на подвижността на мукоцилиарните клетки на дихателните пътища, увреждане на секретирания от тях мукус, задръжка на секрети и свързаните с тях усложнения
• странични ефекти, свързани с провежданото лечение: в някои случаи страничните ефекти се дължат не толкова на самата апаратна вентилация, колкото на използваните лекарства за подобряване състоянието на пациента, като нежеланите ефекти варират в широки граници и налагат често проследяване състоянието на пациента

За минимизиране рисковете от развитие на усложнения и оптимизиране на лечението, механична вентилация (командно дишане) се извършва в пригодени за целта лечебни заведения, снабдени с необходимата апаратура и обучен за целта медицински персонал.

Обикновено при стабилизиране състоянието на пациента и възстановяване на самостоятелната дихателна способност и функция, се преустановява механичната вентилация, но е необходим престой в съответното лечебно заведение до пълно стабилизиране и лечение на пострадалия.