Бронхопулмонална дисплазия, възникваща в перинаталния период МКБ P27.1

Честотата на хроничните белодробни заболявания при недоносените деца е значително по-висока. Бронхопулмоналната дисплазия, възникваща в перинаталния период се развива при новородени, лекувани с апаратна вентилация (позитивно налягане и високи кислородни концентрации).

Съществува зависимост между зрелостта на децата и честотата на заболяването. При гестационна възраст под 30-та седмица и тегло под 1500г процентът на засегнатите деца е по-висок. Заболяването засяга около 20% от всички новородени, които са били включвани на апаратна вентилация.

Основните фактори, водещи до развитие на бронхопулмонална дисплазия, са:

• белодробна незрялост;
• баротравма;
• кислородна токсичност;
• персистиращ артериален канал;
• хиперхидратация;
• недостатъчно овлажняване на вдишвания кислород;
• инфекции;
• дефицит на витамин Е и витамин А;

Основните етапи в развитието на бронхопулмоналната дисплазия, възникваща в перинаталния период, са:

1. Период на остър респираторен дистрес (от втори до трети ден);
2. Период на регенерация (от четвърти до десети ден);
3. Период на хронична белодробна болест (от десети до двадесети ден);
4. Хронична белодробна болест (след тридесетия ден от раждането).

В алвеоларните прегради се отлагат еластинови и фибринови нишки, формират се емфизематозни алвеоларни зони и участъци на ателектаза, атипични алвеоларни епителни клетки, множество макрофаги и хистиоцити, метаплазия и некротични промени в мукозата и съдови изменения. Най-типичният патоморфологичен белег е алвеоларната септална фиброза. Тя има фокален характер и може да обхваща 10-75% от белодробния паренхим.

Типичните симптоми на бронхопулмонална дисплазия се наблюдават при деца, обдишвани с високи концентрации на кислород. Дихателната и сърдечната честота са повишени (тахипнея с тахикардия), налице е югуларен и интеркостален тираж, експираторно стенене на бебето. Често такива деца развиват пневмоторакс - въздух в плеврата или пневмомедиастинум - въздух в медиастинума. С прогресирането на заболяването се влошава състоянието на детето - развива се дихателна недостатъчност, белите дробове са раздути, наблюдават се епизоди на забавена сърдечна дейност и спиране на дишането. При тежки форми на бронхопулмонална дисплазия се развива белодробно сърце.

Диагнозата на бронхопулмонална дисплазия се основава на характерни клинични симптоми и рентгеново изследване.

При рентгенография на гръдния кош се установява намален обем на белите дробове, зони с ателектази и хиповентилация, белодробен емфизем.

От лабораторните изследвания особено важно е следенето на АКР (алкално - киселинното равновесие), което показва нивото на кислорода и въглеродния диоксид в артериалната кръв.

Бронхопулмоналната дисплазия, възникваща в перинаталния период, се лекува чрез:

• кислородотерапия;
• асистирано белодробно дишане;
• борба против белодробния оток;
• бронходилататори: метилксантини, бета - миметици;
• системен и инхалаторен прием на кортикостероиди и други;

Профилактиката на бронхопулмоналната дисплазия се състои в пренаталното приложение на кортикостероиди и лечение на хиалинно-мембранната болест, като се прилага сърфактант след раждането и своевременно се лекуват белодробните инфекции.

Смъртен изход при бронхопулмоналната дисплазия настъпва при 15 % от случаите. Рядко може да се развие бронхиална астма в по-късен период от живота на детето.