Хронични болести на дихателните органи, възникващи в перинаталния период МКБ P27

Хроничните болести на дихателните органи са тежки състояния, които водят до трайни увреждания на детето. Обикновено имат прогресиращ ход и в голям процент от случаите водят до смърт.

Етиологията на хроничните болести на дихателните органи, възникващи в перинаталния период, може да бъде различна. Те се срещат предимно при недоносени, родени преди 30-та гестационна седмица, при деца, родени с ниско тегло, при деца с вродени аномалии на дихателната система и такива, които са подлагани на изкуствена вентилация.

Основният патогенетичен механизъм за развитието на тези заболявания е нарушената вентилация и перфузията на белия дроб, които се дължат на нарушено развитие на белия дроб на плода.

Към хроничните болести на дихателните органи, възникващи в перинаталния период, спадат: синдромът на Wilson-Mikity, бронхопулмоналната дисплазия, вродената белодробна фиброза и други.

Повече информация за отделните заболявания можете да прочетете на:

1. Синдром на Wilson-Mikity мкб P27.0
2. Бронхопулмонална дисплазия, възникваща в перинаталния период мкб P27.1
3. Други хронични болести на дихателните органи, възникващи в перинаталния период мкб P27.8
4. Хронична болест на дихателните органи, възникваща в перинаталния период, неуточнена мкб P27.9

Симптомите на хроничното заболяване могат да се проявят веднага след раждането или до няколко дена след него. Най-често първата проява на хроничните белодробни заболявания е затруднено дишане. Може да се наблюдава тираж (включват се гръдните и коремните мускули в дишането), тахипнея. Понякога се чува хриптящ звук по време на дишането, кожата на бебето е бледа, а по-късно може да се появи цианоза.

Диагнозата на хроничните болести на дихателните органи, възникващи в перинаталния период, се потвърждава като се направи рентгенография, компютърна томография (КТ) или биопсия.

Лечението е трудно и обикновено не дава особени резултати. Хроничните болести на дихателните органи, възникващи в перинаталния период, се характеризират с прогресивен ход и необратими промени. Терапията е симптоматична и цели облекчаване на състоянието на детето. Прилага се:

• кислородоторапия;
• изкуствена вентилация при необходимост;
• поддържане на основните жизнени функции;
• кортикостероиди;
• имуносупресори;

Профилактиката има важно значение за предотвратяване развитието на хроничните белодробни заболявания. Тя включва:

• лечение на бронхопулмоналната дисплазия, което се провежда с приложение на кортикостероиди;
• лечение на хиалинно-мембранната болест с екзогенен сърфактант;
• ранно отвикване от апаратната вентилация;
• използване на възможно най-ниски кислородни концентрации;
• навременно лечение на белодробните инфекци с антибиотици;