Лечение с кислород

› Въведение

› Какво представлява лечението с кислород?

› Видове лечение с кислород

› Кога е необходимо лечение с кислород?

› Рискове и предпазни мерки при лечение с кислород

Въведение

За осъществяването на много от жизненоважните процеси в организма е необходим кислород.

Човек при нормални обстоятелства си набавя необходимите количества от въздуха, който съдържа приблизително 21 процента кислород, като въпреки незначителната на пръв поглед цифра стойностите са напълно достатъчни за задоволяване на потребностите.

При определени болестни състояния се наблюдава влошено, затруднено усвояване на кислорода, съдържащ се във вдишания въздух, което налага допълнително обогатяване на въздуха и провеждане на лечение с кислород.

Основната цел е подобряване на симптомите на пациента, овладяване на болестния процес и намаляване на риска от развитието на различни по тежест усложнения.

Влошеното усвояване на кислорода в организма може да се дължи на редица заболявания, засягащи дихателната, сърдечно-съдовата и други системи и най-често клинично се проявява с промени в дишането (учестено дишане), задух, сърцебиене, ускорен пулс, повишено изпотяване, замайване, а при тежките форми се наблюдава и промяна в цвета на кожата (поради влошеното снабдяване с кислород се развива цианоза, протичаща със синкаво до сивкаво оцветяване на кожата).

За определяне на необходимостта от лечение с кислород се провеждат редица изследвания, включващи най-често някои от следните:

»Функционални белодробни изследвания

»Функционално изследване на дишането

»Алвеоларно-артериален градиент на кислорода

»Спирометрия

»Белодробен дифузионен тест

При установяване на съответните увреждания и влошена пулмонална активност в резултат от намалените нива на кислород се преминава към провеждане на терапия с кислород, която се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от вида и тежестта на заболяването, индивидуалните особености и степента на дефицит.

Какво представлява лечението с кислород?

Терапията с кислород представлява неинвазивен метод на лечение, при който пациентът получава обогатен с кислород въздух с помощта на специални приспособления.

В масовия случай е достатъчно лечението с 30 до 35 процента кислород, а при някои тежки заболявания и състояния е необходимо подаване на 100 процента кислород (например при недоносени новородени), което се осъществява с помощта на специални маски, а при новородените кислородът се доставя в инкубатора.

В зависимост от тежестта на състоянието на пациента лечението се провежда в болнична среда (след хоспитализация), в амбулаторни условия или в дома на болния с помощта на специално пригодени за целта устройства.

Основните цели на терапията включват:

• подобряване на дишането, намаляване на задуха и дихателните проблеми
• подобряване на цялостното здравословно състояние, вследствие снабдяването с кислород на всички тъкани
• подобряване на съня
• намаляване на риска от развитие на тежки усложнения с дългосрочен характер (например пулмонална хипертония, сърдечна недостатъчност)
• повишаване на енергичността
• подобряване на когнитивния статус (подобряване на паметта, концентрацията)
• подобряване на настроението и емоционалния тонус
• подобряване на цялостното качество и продължителност на живота

Според основното заболяване на пациента лечението се назначава периодично, за кратки курсове или за по-продължителен период от време.

Обикновено за овладяване на остри състояния в болнични условия се прилага кислород, като при овладяване на симптомите не е необходимо продължаване на лечението.

При редица хронични заболявания на дихателната система е необходимо продължителна кислородна терапия, която се осъществява обикновено в домашни условия с помощта на специални приспособления.

Според източника на кислород и начина на приложение се различават няколко основни вида кислородна терапия.

Видове лечение с кислород

Най-общо кислородната терапия се подразделя на следните основни видове в зависимост от продължителността на лечебния курс и тежестта на основното заболяване:

• дългосрочна или продължителна кислородна терапия: използва се за овладяване на силно понижените нива на кислород, като лечението се прилага в продължение на 15 и повече часа в денонощието
• нощна кислородна терапия: както подсказва нейното наименование, този вид терапия се прилага само нощно време, по време на сън, за стабилизиране на кислородните нива в организма
• амбулаторна кислородна терапия: временно, често краткосрочно лечение, провеждано предимно в амбулаторни условия (липсва необходимост от снабдяване с необходимите за домашна терапия приспособления)
• палиативно лечение с кислород: прилага се при изключително тежки форми на дефицит, при които липсват други методи за лечение

Доставянето на кислород се осъществява главно по два основни начина, а именно с помощта на маска, прилягаща плътно и позволяваща вдишване на кислород (включително и 100 процента кислород), както и с помощта на назални канюли (маска за нос), представляващи малки, прозрачни тръбички, които се прикрепят към носа и доставят необходимия кислород.

Като цяло използването на лицева маска се прилага по-рядко, главно при тежки състояния и необходимост от приложение на сто процента чист кислород, при дишане предимно през устата и при проблеми с носната кухина. Използването на назалните канюли е предпочитан от повечето пациенти метод, тъй като им дава по-голяма свобода на движенията, комфорт и подвижност.

Маските и назалните канюли са свързани с различни видове устройства, който генерират необходимия процент кислород, като се различават следните основни видове:

• кислородни концентратори: представляват машини със сравнително големи размери (не са компактни), които извличат кислород от въздуха в помещението и го концентрират до по-висок процент (до желаните стойности), като при използването им е необходимо осигуряването на достатъчно добра вентилация на помещенията
• кислородни цилиндри или бутилки: в зависимост от размера на цилиндрите, се предоставят необходимите количества кислород за различно продължителен период от време (обикновено един цилиндър е достатъчен за около осем часа)
• течен кислород: подходящ е за пациенти, при които е необходима продължителна терапия, като този метод позволява подвижност и се отличава с компактност. По същество представлява цилиндър или резервоар (кислородна бутилка) с високо концентриран кислород, който се подменя при изчерпване на количествата

Особен вид кислородно лечение е така наречената хипербарна кислородна терапия.

Индивидуалният подход спрямо всеки отделен пациент позволява избор на най-подходяща, най-удачна и ефективна кислородна терапия в зависимост от здравословното му състояние.

Кога е необходимо лечение с кислород?

Кислородна терапия се прилага най-често при различни белодробни заболявания, главно с рестриктивен (саркоидоза, идиопатична пулмонална фиброза) или обструктивен характер (хронична обструктивна белодробна болест, астма, бронхиектазии, муковисцидоза), но също и при редица други заболявания, водещи до намаление нивата на кислород във връзка с неговото влошено усвояване.

Терапията обикновено е част от комплексните мерки за лечение на заболяването и се прилага успоредно с конвенционалните методи на лечение, както и някои алтернативни подходи. В много случаи терапията се назначава и самостоятелно, тъй като води до значимо подобрение, коригирайки дефицита на кислород.

Най-често лечение с кислород се предприема при следните заболявания:

• астма и астматичен статус
• белодробен емболизъм
• белодробен оток, белодробен колапс
• емфизем
• остър бронхиолит
• обикновен и слузно-гноен хроничен бронхит
• пневмония без уточнен причинител
• пневмоторакс
• хроничен бронхит, неуточнен
• неонатален респираторен (дистрес) синдром
• апнея по време на сън
• анафилактичен шок с различна етиология
• ацидоза
• някои форми на менингит
• остър инфаркт на миокарда
• повторен инфаркт на миокарда
• сърдечна недостатъчност
• предсърдно мъждене и трептене

Лечение с кислород се назначава също и при токсично въздействие на други газове, дим и пари, някои инфекциозни заболявания, като например коклюш, болест на легионерите и други.

С най-висока честота терапията е застъпена при хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), астма, сърдечна недостатъчност и сънна апнея, като при тези състояния многобройни изследвания потвърждават изключително високата ефективност от провежданото кислородно лечение.

Рискове и предпазни мерки при лечение с кислород

Като всеки терапевтичен метод и лечението с кислород крие определени рискове, във връзка с което с необходимо спазването на определени предпазни мерки за тяхното ограничаване.

При терапията не се препоръчва тютюнопушене, включително и пасивно, както и на различните заместители (като например електронна цигара). Това води до значимо намаляване на ефективността на терапията и може да доведе до обостряне на основното заболяване.

Във връзка с високата запалимост на кислорода се препоръча съхраняване на цилиндрите, резервоарите, кислородните бутилки и различните приспособления, съхраняващи кислорода в добре вентилирани помещения, далеч от запалими материали, както и далеч от готварски печки, барбекюта, открит огън.

Възможните нежелани ефекти при приложението на лицевата маска и/или назалните канюли включват зачервяване и раздразнение на кожата, в редки случаи поява на обрив. Възможно е кръвотечение от носа, главоболие, изсушаване на лигавиците на носа и/или устната кухина. Тези нежелани ефекти могат да се коригират при оптимално дозиране на кислорода, а сухотата може да се избегне посредством използването на овлажнители за въздух.

За намаляване на възможните рискове от лечението с кислород винаги следвайте стриктно указанията на лекуващия лекар и не предприемайте самоцелна промяна в терапевтичния план.

Изображения: freepik.com