Лечение на ХОББ

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) представлява често срещано предотвратимо и лечимо заболяване, характеризиращо се с прогресивно ограничение на въздушния поток и свързано със значителни възпалителни процеси в дихателните пътища и белия дроб в отговор спрямо действието на вредни частици или газове.

Болестта е с висока честотата, като е една от водещите причини за леталитет в Европа и САЩ.

Значително по-често боледуват пациентите над 40 годишна възраст, активни или бивши пушачи.

Към главните фактори, допринасящи за развитието на състоянието, освен тютюнопушенето, са социално-икономическият статус, замърсяването на въздуха, честите бронхопулмонални инфекции и бронхиална хиперреактивност, някои генетични фактори.

Характерни за заболяването са хроничната кашлица, наличието на експекторация и прогресираща диспнея.

Екзацербациите и придружаващите заболявания допринасят допълнително за цялостната тежест на болестния процес при всеки отделен пациент.

Подробна информация относно етиологията, протичането и диагностицирането при хронична обструктивна белодробна болест може да намерите в рубриката Здравни проблеми:

»Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)

Основната цел при лечение на ХОББ включва облекчаване и редуциране на симптоматиката, запазване на белодробната функция, подобряване на общото здравословно състояние на пациентите, предотвратяване прогресията на процеса и развитието на дихателна недостатъчност.

Терапията е насочена към повлияване на патогенетичните механизми на развитие на болестта:

• мукозна хиперсекреция и дисфункция на ресничестите клетки на респираторния епител
• ограничение на въздушния поток
• възпаление по хода на дихателните пътища
• обструкция на бронхиалната гладка мускулатура

В зависимост от използваните методи и средства терапията при ХОББ се подразделя на фармакологична, базираща се на употребата на различни медикаментозни средства и нефармакологична, при която се използват други методи на лечение (рехабилитация, хранителен режим, кислородна терапия, хирургия).

Изображение: Public domain, via Wikimedia Commons

Медикаментозна терапия при ХОББ

Основните лекарствени групи и препарати, използвани при фармакологичната терапия, включват:

1. Бронходилататори

Представляват препарати от различни групи и съответно с различен механизъм на действие, които водят до отпускане и разширяване на дихателните пътища, като по този начин намаляват съпротивлението на въздушния поток и съответно признаците на диспнея. Те ефективно повлияват клиничната симптоматика на болестта, но не повлияват хода на заболяването и хроничната му прогресия.

Адренергични средства за инхалаторно приложение, главно селективни бета2 адренорецепторни агонисти: Използват се препарати с кратко действие, като салбутамол или фенотерол или медикаменти с дълго и продължително действие, каквито са формотерол, салметерол, индакатерол.

Предпочитат се агентите с продължително действие, а инхалаторното приложение предотвратява развитието на системни нежелани ефекти.

Страничните лекарствени реакции, развиващи се при употребата на тези медикаменти са предотвратими и очаквани и най-често включват синусова тахикардия, тремор, нарушения на съня.

Противопоказани са за употреба по време на бременност, особено през първия триместър, при тиреотоксикоза, инфаркт на миокарда, захарен диабет, поради риск от развитие на сериозни усложнения.

Антихолинергични средства: Използват се препарати с кратко действие, като ипратропиум бромид или такива с дълго действие, като тиотропиум. Те се конкурират с ацетилхолин за рецепторите и потискат предизвиканата от него бронхоконстрикция.

Употребата им може да доведе до изразена ксеростомия (сухота в устата), неприятен метален вкус, повишение на вътреочното налягане. Не се прилагат при пациенти с глаукома и простатна хипертрофия, поради риск от влошаване на основното заболяване.

Метилксантини: Аминофилин и теофилин се прилагат перорално, главно като допълнителна терапия.

Предизвикват разширение на въздухоносните пътища, стимулират дихателния и вазомоторния център и повишават силата на мускулната контракция.

Водят до аритмия, тремор, главоболие, диспепсия, безсъние, гадене, а при предозиране е възможно провокиране на гърчове.

Инхибитори на ензима фосфодиестераза-4: Рофлумиласт ограничава възпалителния процес, повлиявайки макрофагите и левкоцитите, води до намаление на риска от обостряне на ХОББ при пациентите с тежка форма на болестта.

2. Кортикостероиди

В зависимост от състоянието на пациентите се използват инхалаторни, перорални или парентерални кортикостероиди, главно поради техния изразен противовъзпалителен и антиалергичен ефект.

Обикновено се назначават при значителна редукция на дихателния капацитет и чести екзацербации, изразяващи се в остро влошаване на общата симптоматика и задълбочаване на диспнеята.

Често прилагани инхалаторни агенти са будезонид, беклометазон, флутиказон.

Към пероралните и парентералните представители се отнасят главно преднизон и метилпреднизолон.

Механизмът на действие на тези медикаменти е свързан с потискане синтезата на арахидоновата киселина, което резултира в намаление на продукцията на бронхоспазмогенни субстанции.

Ефективно намаляват възпалителните процеси и отока на бронхиалната лигавица, като същевременно потенцират ефектите на адреномиметиците.

Системното им приложение крие риск от развитие на редица сериозни нежелани ефекти, като метаболитен синдром, остеопороза, захарен диабет, хипертония, язвена болест и други.

Често наблюдавана странична реакция при инхалаторна употреба е развитието на орофарингеална кандидоза, която може да се профилактира посредством изплакване на устната кухина след употребата на медикаментите.

3. Комбинирана терапия

По-висока ефективност и по-малко странични ефекти се развиват при едновременното приложение на бронходилататори и кортикостероиди.

Особено подходящи са комбинациите между бета2 агонисти с кратко действие и антихолинергици, както и дълго действащи бета2 агонисти с инхалаторни кортикостероиди:

• фенотерол и ипратропиум бромид
• салбутамол и ипратропиум бромид
• формотерол и флутиказон
• формотерол и беклометазон

4. Ваксини

Една от основните причини за прогресията на болестта са честите екзацербации, които могат да се профилактират посредством имунизация срещу най-честите причинители на дихателни инфекции.

Препоръчва се ежегодна ваксинация срещу грип, а на всички пациенти над 65 годишна възраст се препоръчва антипневмококова полизахаридна ваксина.

5. Муколитици

Водят до намаление на вискозитета на бронхиалните секрети, втечняването им и облекчаване на кашлицата:

• амброксол
• ацетилцистеин
• бромхексин

6. Антибиотици

При пациентите с ХОББ често е налице хронична инфекция и колонизация на дихателните пътища от S. pneumoniae, H. influenzae, M. catarrhalis, P. aeruginosa.

При наличие на гнойна експекторация и данни за влошаване на общото състояние, в резултат от бактериална инфекция се препоръчва употребата на антибиотични средства, като най-често се използват следните:

• комбинирани аминопеницилини с бета-лактамазни инхибитори
• цефалоспорини второ или трето поколение
• макролиди
• флуороквинолони, главно левофлоксацин и моксифлоксацин, наричани още дихателни квинолони

Немедикаментозна терапия при ХОББ

Нефармакологичните методи за лечение на ХОББ са разнообразни и включват отказ от тютюнопушенето, промяна в хранителния режим, обучение, рехабилитационни програми, кислородна терапия и при необходимост хирургично лечение или трансплантация на бял дроб.

Отказ от тютюнопушене: Първата стъпка в терапията на обструктивните заболявания на дихателната система като цяло е отказът от тютюнопушенето.

Вредният навик е главен рисков фактор за развитие на ХОББ и редица други заболявания на респираторния тракт, като е доказано, че отказът води до намаление на прогресията на болестта и подобряване на дихателния капацитет.

Това е една от най-трудните задачи за изпълнение от пациентите.

Съществуват редица методи в подкрепа на прекратяването на употребата на тютюневи изделия.

Необходимо е повишаване на здравната култура и информираността на населението за вредите от тютюнопушенето като цяло и в частност при пациентите с респираторни заболявания.

Промени в хранителният режим: Храната при пациентите с хронична обструктивна белодробна болест е необходимо да съдържа нутриенти, богати на витамини, минерали, антиоксиданти и адекватен внос на енергия.

Кислородна терапия: При данни за напреднал процес, развитие на застойна сърдечна недостатъчност и белодробна сърце, се препоръчва дългосрочна терапия с кислород.

Целта е ограничаване развитието на хипоксемия, облекчаване работата на белия дроб и подобряване на симптоматиката при пациентите с умерена или тежка форма на болестта.

Булектомия и трансплантация на бял дроб: При пациенти с тежки емфизематозни промени добри резултати се постигат след булектомия (отстраняване на формираните в резултат от процеса були, водещи до тежка компресия на съседните белодробни тъкани), както и частична резекция на белия дроб.

Белодробна трансплантация се извършва при тежките форми на болестта, като основната цел е подобряване на симптоматиката и качеството на живот на пациентите.

Първите стъпки при лечение на ХОББ, особено при леките форми, включват отказ от тютюнопушенето, подобряване на условията на живот и употреба на инхалаторни бронходилататори.

При тежките форми на болестта, както и при обостряне на симптоматиката се включват и кортикостероиди, антибиотични средства, кислородотерапия, механична вентилация.

Изборът на терапевтична схема се определя от специалист след извършване на необходимите изследвания и определяне на стадия на болестта, наличието на придружаващи заболявания, възрастта и общото състояние на пациента.

Изобаражения: framar.bg. freepik.com