Инхалаторни кортикостероиди: видове, употреба, рискове

Заболяванията на дихателната система с хроничен характер показват нарастваща честота в световен мащаб, поразявайки лица от всички възрастови групи. Замърсяването на въздуха, професионалните вредности, алергиите и генетичната предиспозиция са сред водещите фактори, отключващи едни от най-честите заболявания на дихателната система, изискващи продължителна (често доживотна) терапия, а именно астма и хронична обструктивна белодробна болест.

В търсене на подходящи, ефективни и безопасни лекарства за овладяване на проявите при тези (и други) заболявания на помощ идват така наречените инхалаторни кортикостероиди. Тези медикаменти са твърде различни от добре познатите кортикостероиди, които макар и много ефективни в лечението на множество заболявания, крият сериозен риск от поява на тежки и често необратими странични ефекти при продължителна употреба.

Инхалаторни кортикостероиди: видове, правилна употреба, рискове е направление във фармакологията, което все повече разширява своите мащаби, тъй като с модернизирането на медицината се създават всевъзможни устройства за улесняване приложението на кортикостероидите за инхалиране.

Малките размери на частиците на лекарствата позволяват достигане до желаните отдели на дихателната система, бързо и ефективно овладяване проявите на болестта, като локалното снабдяване на белия дроб с лекарства намалява изключително системното проникване на кортикостероидите, съответно рисковете от развитие на системни нежелани ефекти са минимални.

Познаването на различните видове препарати, правилната техника за приложение и възможните рискове (съответно мерките за противодействие) са от ключово значение за осигуряването на активно продължително лечение на хроничните белодробни заболявания (както и някои остри респираторни състояния).

Видове инхалаторни кортикостероиди

Не всички познати кортикостероиди са пригодени за инхалаторна употреба. Изключително важни са редица фармакокинетични и фармакодинамични показатели за създаването на качествени препарати за инхалаторна употреба (с помощта на инхалери, инхалатори). Необходим е малък размер на частиците на активните вещества (под пет микрона) и висока ефективност на образувания аерозол.

Към най-често използваните кортикостероиди за инхалаторна употреба се включват:

• беклометазон: беклометазон обикновено се прилага инхалаторно за лечение и контрол на астма при възрастни и деца над 12 години, като обичайната доза е в рамките на 100 микрограма три до четири пъти дневно. При необходимост може да се прилага и по-често, но без надхвърляне на дневната доза от хиляда микрограма. С повишено внимание се прилага при лица с други подлежащи системни заболявания, като например туберкулоза, системни инфекциозни заболявания и други
• будезонид: будезонид за инхалаторна употреба обикновено се назначава за лечение и контрол на бронхиална астма и/или хронична обструктивна белодробна болест, като се приема най-често сутрин и вечер в подходяща доза (за лечение дозата варира между 400 и 1600 микрограма, а за профилактика и поддържане на ремисия е от порядъка на 200 до 400 микрограма). По преценка на лекуващия лекар се назначава самостоятелно или във формата на комбиниран препарат с подходящ бронходилататор
• флутиказон: флутиказон, под формата на флутиказонов пропионат, се прилага най-често в комплексната терапия при астма и хронична обструктивна белодробна болест, като дозата се определя в зависимост от възрастта на пациента и тежестта на състоянието. При възрастни и деца над 16 години може да се прилага в дози до 1000 микрограма два пъти дневно, при деца над четири годишна възраст дозата варира от 50 до 200 микрограма два пъти дневно, а при деца до четири годишна възраст дозата е 100 микрограма два пъти дневно с помощта на специална апаратура. При деца под една година не се препоръчва употребата на флутиказон
• мометазон: мометазон представлява кортикостероид за инхалаторна употреба, който може да се използва при различни респираторни заболявания, включително и сезонни алергични ринити
• циклезонид: представлява инхалаторен кортикостероид за ежедневна употреба, чиято основна цел е поддържане на ремисията и намаляване риска от обостряне на астма. Не се препоръчва за употреба при деца под 12 години, като обичайната доза е между 80 и 160 микрограма веднъж дневно
• комбинирани препарати: комбинацията с бронходилататори води до подобряване на ефективността и често се използва в клиничната практика, като предпочитани комбинации са будезонид с формотерол, флутиказон със салметерол, мометазон с формотерол, беклометазон и формотерол. Прилагат се в комплексната терапия на различни респираторни заболявания, като дневната доза и честотата на приложение се определят индивидуално и варират при отделните препарати. Комбинираните продукти позволяват използване на по-ниски дози от двата вида лекарства, което намалява рисковете от развитие на странични ефекти и нежелани лекарствени взаимодействия
• други кортикостероиди: бетаметазон, триамцинолон, флунизолид и други също могат да се прилагат инхалаторно, но не са налични в нашата страна и не се използват стандартно

Изборът на конкретен лекарствен препарат, дозата, концентрацията на активното вещество, както и честотата на приложение на инхалаторния кортикостероид се определят, назначават и контролират само от лекуващия лекар.

При неспазване заръките и съветите на лекаря и несъобразяване с препоръките в предоставената от производителя листовка са възможни обостряне на състоянието, влошаване на симптомите, поява на странични ефекти във връзка с неправилна, некоректна или неподходяща употреба.

Лечение с инхалаторни кортикостероиди

Кортикостероидите са лекарства с висока ефективност, използвани в комплексната терапия на голям брой заболявания с различна етиология, включително и неоплазми във връзка с техните добри противовъзпалителни, противоалергични и имуносупресивни свойства.

За инхалаторна употреба се назначават при респираторни заболявания, като основните цели на терапията включват:

• поддържане на ремисия: при използването им с превантивна цел подпомагат дългосрочното поддържане на ремисия (период без обостряния и симптоми на основното заболяване), като при пациентите с астма и хронична обструктивна белодробна болест това е от изключително важно значение
• облекчаване на симптомите: при пристъп на астма или ХОББ кортикостероидите се прилагат с цел бързо и ефективно облекчение на симптомите и подобряване комфорта на пациентите
• намаляване необходимостта от хоспитализация: употребата им, самостоятелно или като част от комплексните лечебни мерки, води до намален риск от хоспитализация във връзка с тяхната висока активност и добри ефекти по отношение на лечението на болестта и/или поддържането на ремисията

Макар да се спрягат за употреба предимно при бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест (представляващи най-честите хронични респираторни заболявания) показанията за тяхната употреба далеч не се изчерпват с тези две заболявания.

Към едни от основните показания за приложение на инхалаторни кортикостероиди (като основна терапия или част от комплексните лечебни мерки) се включват:

• астма: астмата е сред водещите причини за нужда от лечение с инхалаторни кортикостероиди, като последните могат да се прилагат при различните видове астма, след консултация със специалист. Използват се за поддържане ремисията, намаляване честотата и силата на астматичните пристъпи, както и при нужда. Във връзка със своите отлични противовъзпалителни свойства и висока антиалергична активност те са сред предпочитаните препарати за лечение на болестта, като внимание заслужава приложението им при деца под 12 години (много малко от препаратите са удачни за употреба и безопасни при малки деца и подрастващи)
• хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ): честотата на ХОББ е съизмерима с тази на астмата, като двете заболявания са сред главните водещи причини в световен мащаб за необходимост от терапия с инхалаторни кортикостероиди. При ХОББ тези препарати водят до поддържане на по-големи периоди без обостряне и симптоми на болестта, подобряват ежедневните дейности, позволяват нормален начин на живот, физическа активност и социална роля
• други: в комплексното лечение на редица заболявания могат да влязат на помощ и инхалаторните кортикостероиди, като такива например са кистичната фиброза, бронхиектатичната болест, неоплазмите на белия дроб и други. В тези случаи лечението с инхалаторните кортикостероиди е допълнително, част от комплексните лечебни мерки, а не основно, както при астма и ХОББ. В някои случаи кортикостероиди за инхалаторна употреба се назначават при настъпване на усложнения на някои от баналните респираторни инфекции (например при пневмония), но само под контрола на лекуващия лекар

За постигане на оптимални резултати от лечението с инхалаторни кортикостероиди е необходимо освен адекватното им назначаване (при съответните заболявания в съответния дозов режим), но и правилна употреба.

Правилна употреба на инхалаторните кортикостероиди

В зависимост от използваните уреди и устройства за инхалация е необходимо стриктно спазване на инструкциите, предоставени от производителя за правилна употреба с цел оптимални резултати от провежданото лечение.

Неправилната експлоатация на инхалаторите може да доведе до прием на недостатъчни или прекомерно високи дози, което при използване на кортикостероиди може да има особено тежки последици. Така например по-ниските от необходимите дози не водят до желания ефект и съответно е налице персистиране на симптоматиката, докато приемът на по-високи дози крие по-висок риск от изява на различни по тежест странични ефекти.

При използването на стандартните дозирани инхалатори за лечението на астма и хронична обструктивна белодробна болест (включващи обикновено флакон под налягане, поставен в пластмасов корпус с накрайник) правилната употреба включва:

• отстраняване на капачката: капачката покрива повърхността от инхалатора, чрез която се вдишва (така нареченият мундщук), като предпазва от попадането на различни патогени по тази повърхност и съответно поглъщането им от пациента
• инспекция на инхалатора: проверява се чистотата на инхалатора (при наличие на видими замърсявания се предприемат съответните мерки), срокът на годност и изправността на устройството
• задържане вертикално на инхалатора и разклащане за десетина секунди: хванете инхалатора така, че палецът ви да е на върха на корпуса, като мундщукът е в долната част на корпуса, сочейки нагоре. Разклатете добре за около пет до десет секунди
• дълбоко вдишване: вдишайте дълбоко през устата и задръжте дъха си за няколко секунди
• наклон на глава назад: необходимо е леко накланяне главата назад с цел улесняване проникването на лекарството. Прекомерното навеждане назад може да има обратен ефект и да причини затруднения
• бавно издишване: издишайте бавно, подготвяйки се да вдишате от лекарството в инхалатора
• поставяне на инхалатора в устата: мундщукът трябва да е над езика и между зъбите, като при обхващане с устни е необходимо насочването му в задната част на гърлото
• дълбоко вдишване: бавно и дълбоко вдишване през устата с едновременно натискане на инхалатора отгоре с цел възпроизводство на впръскване на лекарството. Необходимо е задържане на вдишването по-дълго (бройте до десет), като след изваждане на инхалатора от устата следва издишването (не се издишва в инхалатора)
• изплакване на устата: след употреба с цел намаляване риска от поява на някои от честите нежелани ефекти (дрезгавост, млечница, странен вкус в устата) се препоръчва изплакване на устата с вода

При употребата на небулайзер вдишването е улеснено, като за целта се използва специална маска, която посредством въздуховод е свързана с устройството, което подава струята въздух за разпрашване на лечебния разтвор, съдържащ се в небулизаторната чашка. При употребата на небулайзери инхалаторните кортикостероиди могат да се прилагат самостоятелно или след разтваряне с физиологичен разтвор.

Винаги следвайте инструкциите от производителя, тъй като при различните инхалатори са налице различни особености в употребата.

Рискове и странични ефекти при лечение с инхалаторни кортикостероиди

За разлика от пероралните и инжекционните кортикостероиди, инхалаторните крият многократно по-нисък риск от развитие на странични ефекти със системен характер.

Основните рискове при продължителна употреба на перорални или парентерални кортикостероиди, като например диабет, остеопороза, артериална хипертония, метаболитни нарушения, депресия, психози и други почти напълно липсват при продължителното използване на инхалаторни кортикостероиди.

Въпреки това е необходимо при назначаване на препаратите от тази група лекуващият лекар (или съответният здравен специалист) да разясни рисковете на пациента и да му предостави съвети за противодействие на някои от евентуалните странични ефекти. Важно е да се има предвид, че при назначаването на инхалаторни кортикостероиди лекарят съобразява ползите и рисковете от употребата, като за лечението на астма и ХОББ ползите многократно надхвърлят евентуалните рискове от поява на нежелани ефекти и лекарствени взаимодействия.

Към възможните нежелани прояви при лечение с инхалаторни кортикостероиди се включват:

• промени в гласа: при някои пациенти се наблюдават леки промени в гласа, поява на дрезгавост, лека кашлица, дразнене, които обикновено преминават след кратък период от време и не са причина за преустановяване на терапията
• дисфагия: дисфагията представлява затруднено преглъщане, като в по-леките форми се касае за затруднения в преглъщането на твърди храни, а при тежките случаи са налице затруднения в преглъщането и на меки храни и течности
• орална кандидоза: оралната кандидоза, по-известна като млечница или гъбички в устната кухина, е една от често срещаните нежелани прояви при провеждане на терапия с кортикостероиди и може значително да влоши комфорта на пациента. За лечение на състоянието се използват подходящи антимикотици (противогъбични средства), а един от най-добрите методи за профилактика на състоянието и предпазване от развитието му дългосрочно включва изплакване на устата с вода веднага след приема на инхалаторните кортикостероиди
• алергични прояви: макар и рядко по време на лечение с инхалаторни кортикостероиди са възможни различни по тежест алергични прояви, като най-често се касае за обрив по кожата, сърбеж, затруднено дишане, а в по-сериозните случаи са възможни изразен задух, лицев оток, подуване на езика, загуба на съзнание и други, налагащи своевременна медицинска намеса
• изключително редки прояви: при използване продължително време на максималните допустими дневни дози е възможно развитие на някои системни странични ефекти, характерни за кортикостероидите, като метаболитни увреждания, загуба на костна плътност и остеопоротични изменения, зрителни нарушения, забавяне на растежа (при употреба в детска възраст), коагулационни нарушения, хипергликемия и други

Употребата на инхалаторни кортикостероиди от бременни жени и в периода на лактация следва да се случва само след изрична консултация със специалист при положение, че очакваните ползи от терапията надвишават евентуалните рискове за плода и кърмачето.

Употребата на тези лекарства от пациенти с определени подлежащи заболявания, като например диабет, остеопороза, високо кръвно и други, следва да се осъществява само под контрола на специалист. В някои случаи (възрастни пациенти, продължителна терапия, използване на по-високи дози) е възможно неблагоприятно повлияване на подлежащите заболявания и преустановяване на терапията.

Успешното лечение с инхалаторни кортикостероиди: видове, правилна употреба, рискове включва задължителна предварителна консултация със специалист, обстоен преглед и разпит, при нужда назначаване на съответните изследвания, като дозовият режим се коригира в зависимост от възрастта на пациента, общото му състояние, тежест на болестта, наличие на други подлежащи увреждания и усложнения и редица индивидуални фактори.