Инхалации при деца и възрастни: видове инхалатори, използвани лекарства

Търсите подходящ, безопасен и ефективен метод за справяне с респираторните заболявания в детска възраст с използване на минимални количества от съответните лекарства, постигане на пълен и бърз ефект на фона на минимален риск от странични ефекти?

Страдате от хронично заболяване на дихателните пътища, което често се обостря в студените месеци (синузит, фарингит, бронхит) и търсите безопасна алтернатива за неговото ефективно повлияване?

Търсите най-ефективния начин за провеждане на терапия или поддържане на контрола над симптомите при астма или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)?

Отговорът на тези (и много други) въпроси се крие в едно малко, но изключително ефективно и все по-често осъвременявано устройство за доставка на медикаментите директно до дихателните пътища и белия дроб, с минимален риск от системни странични прояви.

В близкото минало средство на избор са били парните инхалации с билки, лечебни растения и етерични масла, но с напредъка на медицината на помощ идват инхалаторите, предоставяйки спасение на много пациенти с различни заболявания и оплаквания.

Инхалации при деца и възрастни: видове инхалатори, използвани лекарства е направление в медицината, което търпи развитие, предоставяйки възможност за лечение и профилактика на различни заболявания на дихателната система при пациенти от всички възрастови групи (в близкото минало лечението на най-малките често е било комплицирано от невъзможността за инхалаторно приложение на лекарствата или необходимостта от специално болнично оборудване).

В днешно време в аптечните мрежи може да откриете голямо разнообразие от инхалатори, като е изключително важно да познавате отделните видове, тъй като разликите в моделите, начина на използване и предназначението варират в големи граници и може да станете жертва на терминологична грешка (така например под инхалатор може да се има предвид устройството за дозово подаване на лекарствата при пациенти с астма, но също и устройството, което подава под формата на пара и фини прахови частици лекарства и други субстанции и се използва напълно безопасно при деца).

При всички положения се препоръчва предварителна консултация с лекуващия лекар (някои се предоставят само с рецепта) за необходимостта от използването на различни видове инхалатори, конкретен вид, лекарства (или други субстанции), продължителност на употреба.

Инхалации при деца: какви са опциите

Инхалациите като метод на лечение представляват добре познат на човечеството, ефективен и сравнително безопасен терапевтичен подход, при който лекарствените вещества се доставят директно до белите дробове.

Модерният прочит на инхалациите (превръщане на течността в аерозол с малки размери на частиците) показва дори повече предимства от познатия от близкото минало метод.

Основните предимства на този лечебен метод включват:

• използване на по-ниски дози: необходими са в пъти по-ниски дози в сравнение с лекарствата за перорална или парентерална употреба за постигане на желаните ефекти
• проникване в дълбочина: съвременните устройства за инхалации позволяват проникване на лекарствата в дълбочина и достигане до крайните отдели на белите дробове
• нисък риск от странични ефекти: използването на лекарства и други лечебни субстанции за инхалации минимизира рисковете от поява на системни странични ефекти, каквито могат да бъдат наблюдавани при употреба на таблетки, сиропи, инжекции, което ги прави особено подходящи в детска възраст
• добра достъпност: съвременната медицина предоставя големи възможности за инхалации чрез създаването и внедряването в практиката на подходящи устройства за инхалации

Макар и все още прилагани парните инхалации при деца не са най-добрата алтернатива, тъй като не могат да се прилагат при много малки деца, крият риск от изгаряне и позволяват инхалации само с билкови препарати. Популярният от близкото минало метод с тенджерата на котлона, хавлията на главата и вдишването на горещите изпарения много скоро ще е градска легенда, тъй като съвременните устройства за инхалации придобиват главоломна популярност и се превръщат във фаворит сред родителите.

Съвременните устройства за инхалации (така наречените инхалатори и в частност техният подвид небулизаторите) позволяват инхалации както с фитопрепарати, така и с лекарства дори и при най-малките, включително при бебенца на няколко месеца.

Във връзка с честите боледувания при най-малките и то предимно със засягане на дихателната система съвременните апарати за инхалации са незаменими съюзници в борабата както с баналните, сезонни настинки, така и с по-сериозни заболявнаия, включително и астма.

Посредством лечението чрез инхалации при деца се постигат изключително добри резултати, наблюдава се значимо съкращаване давността на заболяването и облекчаване на симптомите. Това е от особено важно значение при най-малките (кърмачетата), тъй като запушеният нос при тях не е просто досадна проява на респираторно заболяване, но е сериозна пречка за правилното им хранене (силно се затруднява кърменето, тъй като бебенцата дишат основно през носа).

Ранните мерки в детска възраст са необходими във връзка с бързото разпространение и прогресия на баналните инфекции и остро влошаване на състоянието на детето.

Специално разработените инхалатори за употреба от ранна детска възраст са с интересен дизайн (животни, любими анимационни герои, смешни фигури), някои от тях имат и музикална опция и са изключително лесни за употреба.

Процедурите не са болезнени, но често децата първоначално реагират негативно от страх към непознатото, поради което ролята на родителя е от голямо значение за улесняване изпозлването на различните видове инхалатори: говорете на детето, обяснете му какво се случва, пейте, влезте в ролева игра, пускайте любими песнички и всевъзможни занимания, които ще държат детето спокойно за времето на инхалациите (обикновено десетина минути).

Небулизаторите са вид инхалатори, които могат да се използват при деца от всички възрасти, докато дозираните инхалатори (популярни още като помпички) най-рано могат да се използват след четири до шест годишна възраст във връзка с някои особености в тяхното приложение.

С помощта на различните видове инхалатори се прилагат различни лекарства и субстанции за основна терапия или като допълнително лечение. Познаването на отдлените видове инхалатори позволява по-голяма гъвкавост, информиран избор за най-доброто устройство за вашето дете (както и за вас самите) и гъвкавост по отношение на изпозлваните субстанции.

Какво представляват инхалаторите? Видове инхалатори

В аптечните мрежи и някои специализирани магазини може да откриете голямо разнообразие от инхалатори, различаващи се по предназначението, размерите, начина на употреба, достъпността за употреба в детска възраст и редица други характеристики.

В зависимост от предназначението си инхалаторите се подразделят най-общо в зависимост от следните показатели:

• за контрол над симптомите: това са така наречените контролни инхалатори (контролери), които се използват от пациентите с хронични дихателни заболявания (най-често астма, ХОББ), като се прилагат ежедневно с цел поддържане на ремисията на болестта по-продължителен период. Основната цел на контролните инхалатори е намаляване риска от обостряне на болестта, предотвратяване влошаването на симптомите. Обикновено се използват веднъж или два пъти дневно (според заръките на лекуващия лекар), като се използват ежедневно, независимо, че пациентът се чувства добре (изключително важно е разясняване на пациента необходимостта от ежедневен прием, тъй като пропускането на дози, дори при видимо добро общо състояние, крие риск от остро влошаване симптомите на болестта)
• за бързо облекчение при пристъп: това са така наречените облекчаващи инхалатори, чиято основна цел е бърз ефект и своевременно овладяване проявите на болестта (задух, кашлица, затруднено вдишване и други). Пациентите с хронични дихателни заболявания (астма, ХОББ и други) е необходимо винаги да имат в себе си подобен инхалатор, като при първи прояви на обостряне е необходимо да вземат една доза. Превантивно могат да се използват при излагане на тригери (фактори, субстанции, които водят до обостряне на проявите на болестта). В случай, че използвате вашия облекчаващ инхалатор повече от два дни седмично е необходима консултация с лекуващия лекар относно ефективността на контролния инхалатор
• при физическа активност: при някои пациенти се наблюдава влошаване на състоянието и обостряне на проявите при по-голямо физическо натоварване (спорт, професионално натоварване, работа в градината, но дори и пеене). За превенция на обостряне на проявите се препоръчва използване на облекчаващ инхалатор 15 до 30 минути преди стартиране на дейността. Не бива да се отказвате от редовното физическо натоварване, тъй като съобразената със здравословното състояние редовна двигателна активност се отразява благоприятно в дългосрочен план по отношение на бронхиалната мускулатура. Намерете активност, която не предизвиква обостряне на симптомите и винаги съобразявайте времето (в случай, че сте на открито)

Освен по причините за използване инхалаторите се различават и по своето устройство, дизайн и пригоденост за употреба от различните възрастови групи. Така например добре познатите на повечето хора инхалатори, използвани от пациентите с астма, не се пригодени за употреба от малки деца (някои са налични за над 6 годишни).

Именно покрай идеята за създаването на подходящи за употреба в детска възраст устройства е направен и големият напредък по отношение на устройството и дизайна на инхалаторите.

Старите, добре познати инхалатори, са известни още и като дозирани инхалатори, тъй като подават дозирано количество от лекарството при вдишване (едно вдишване, съответно впръскване, се равнява на една доза).

През последните години популярност придобиват устройствата за разпръскване (разпрашаване) на медикаментите чрез подходящо устройство, като частиците от лекарството под формата на аерозол се вдишват с помощта на специална маска.

Тези устройства се наричат небулайзери (или още небулизатори), като в зависимост от особеностите в устройството те от своя страна се подразделят на компресорни, ултразвукови, електронно-мембранни. Самият термин небулайзер е с латински корени, идвайки от думата за мъгла (nebula). Чрез разпръскване по този начин на лекарството и последващо вдишване последното попада в белите дробове и оказва своите терапевтични ефекти.

За улесняване на употребата много от тях са с удобен дизайн, наподобявайки различни животни и фигури, оцветени в ярки цветове, често и с музикална опция с цел привличане на вниманието на децата и намаляване страха и стреса при употребата им.

Другото голямо предимство при употребата на небулайзери (за разлика от дозираните инхалатори) е възможността за използването им и високата им ефективност при често срещаните, банални респираторни заболявания.

Докато стандартните инхалатори се използват предимно при пациенти с астма и ХОББ, то небулайзерите могат да се използват при широка гама от заболявания на дихателната система, вариращи от банална хрема и настинка до пневмония, като позволяват и употребата на широка гама от лекарства и други субстанции (инхалаторите обикновено се използват само с подходящи кортикостероиди и бронходилататори).

Най-общо събирателният термин инхалатори включва в себе си:

• дозирани инхалатори (MDI, metered-dose inhalers): това са едни от най-старите, познати в медицината, инхалатори, обичайно състоящи се от пластмасов корпус, съдържащ флакон от лекарството (течност под налягане), като инхалирането се осъществява посредством мундщук и натиск върху корпуса (един натиск създава една доза). При някои от дозираните инхалатори има възможност за употреба с така наречените спейсъри, представляващи пластмасови контейнери, при които от едната страна се поставя инхалаторът, а от другата има подходяща маска (с различни размери в зависимост от възрастта на пациента, подходяща както за бебета и малки деца, така и за възрастни) или накрайник за уста. Най-често се използват за лечение на ХОББ и астма, като в основата на ефективната терапия лежи правилната им експлоатация и употреба
• прахови инхалатори (DPI, dry powder inhaler): този тип инхалатори се активират при вдишване и могат да се използват от деца над шест години и възрастни пациенти. Има известни разлики в устройствата, като общото при всички е предварителното зареждане на дозата и активиране на лекарството и инхалатора при вдишване. Често се използват за лечението на бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест

• компресорни инхалатори: по същество това са вид небулайзери, при които аерозолният поток от лекарството или използваните субстанции се образува посредством компресор. Отличават се с лесна експлоатация и почистване, възможност за употреба на всички възможни медикаменти и субстанции за инхалация и добра надеждност. Някои отчитат като недостатък необходимостта от включването на небулайзера към електрическата мрежа, по-големите им размери, необходимостта от използване в изправено или седнало положение. Лекарството (или съответната използвана терапевтична субстанция) се поставя в контейнера с или без разреждане с физиологичен разтвор, като под въздействие на компресора се образува аерозол, съдържащ фини диспергирани частици. Обикновено са необходими пет до десет минути за постигане на желаните ефекти
• ултразвукови инхалатори: този вид небулайзери превръщат течността в аерозол чрез високочестотна вибрация. Основните им предимства включват безшумен режим на работа и възможност за инхалация на голям обем течности, компактни размери, мобилност и възможност за зареждане чрез батерии. Недостатък е високата им цена и разпространеното схващане, че принципът им на разпрашаване на лекарствата води до евентуално увреждане на молекулите на инхалираното вещество, поради което е възможен по-нисък терапевтичен ефект
• електронно-мембранни инхалатори (МЕШ-инхалатори): това е един от последно въведените в практиката, използващи най-модерната технология, небулайзери. За производството на аерозол се използва тънка вибрираща мембрана, през която субстанцията преминава до образуването на гъст облак пара, съчетавайки предимствата на ултразвуковите и компресорните небулайзери. Макар и по-високата си цена много хора (и особено родители на малки деца) залагат на този вид небулайзери поради тяхната безшумна работа, висока ефективност, интересен дизайн, компактни размери и гъвкавост

Важна особеност при избора на подходящ инхалатор е възможността за използване на съответните лекарствени субстанции, подходящ дизайн (за превръщане на процедурата в забавна игра за детето), лесна употреба, лесно и бързо почистване.

При затруднения и колебания в избора на подходящо устройство може да се консултирате с вашия лекар, фармацевт или друг здравен специалист, запознат с особеностите на отделните видове инхалатори.

Правилна употреба на инхалаторите

За постигане на желаните резултати изключително важно е правилното използване на съответния инхалатор, като при отделните устройства се наблюдават известни разлики в методиката на употреба.

Винаги следвайте указанията, предоставени от производителя и при нужда се консултирайте с вашия лекар (при необходимост да ви покаже и разясни внимателно и подробно).

Правилна употреба на дозирани инхалатори

При употребата на дозирани инхалатори най-често се препоръчват следните основни стъпки:

• отстранете капачката: целта на капачката е протекция на мундщука от замърсявания и съответно проникването им в белите дробове. При отстраняване поставете капачката на чиста повърхност
• проверете инхалатора: преди всяка употреба се препоръчва инспекция на инхалатора за неговата изправна употреба, срок на годност, наличие на замърсявания
• задръжте и разклатете инхалатора: хванете инхалатора така, че палецът ви да е върху горната повърхност на корпуса, като мундщукът остава в долната част, сочейки нагоре. Разклатете няколко пъти
• подгответе спейсъра, в случай, че използвате такъв: след внимателна инспекция на спейсъра го свържете към инхалатора
• поемете дълбоко въздух: препоръчва се максимално вдишване през устата с цел използване на максималния белодробен капацитет, подготвяйки се за инхалиране на лекарството
• наклонете леко главата назад: лекият наклон назад на главата улеснява проникването на аерозола до белите дробове. Прекомерното накланяне назад на главата може да има обратен ефект и негативни последици (може да доведе до задавяне)
• издишайте бавно: освободете въздуха от белите дробове бавно, като се подготвяте за вдишване на лекарството от инхалатора
• поставете мундщука в устата си: мундщукът се поставя върху езика, между зъбите, като се обхваща с устни (не се захапва), като целта е насочването му в задната част на гърлото
• вдишайте дълбоко: при бавно, спокойно и дълбоко вдишване през устата едновременно натискате инхалатора отгоре с цел възпроизводство на впръскване на препарата, след което задържате въздуха си за около десет секунди, изваждате мундщука и издишвате бавно през устата
• изплакнете устата си: след всяка употреба на инхалатора се препоръчва изплакване на устата с вода с цел намаляване риска от поява на някои от характерните странични ефекти (променен вкус в устата, промяна на гласа, гъбички)

При употребата на прахови инхалатори има някои разлики, включващи необходимостта от предварително зареждане на дозата чрез завъртане в указаните посоки на инхалатора.

При правилна подготовка на инхалатора се препоръчва максимално вдишване през мундщука след поставянето му над езика, между зъбите и обхващайки го с устни. След инхалиране на лекарството, мундщукът се изважда и едва тогава следва бавно издишване. Отново за намаляване на риска от някои характерни нежелани прояви, свързани с употребата на инхалатори, се препоръчва изплакване на устата с вода. Този тип инхалатори обикновено притежават дозов индикатор, отчитащ броя дози в инхалатора.

Правилна употреба на небулайзери (небулизатори)

Употребата на небулайзери (небулизатори) се различава от тази на дозираните инхалатори, като тук рисковете от грешки и неправилна техника на изпълнение са по-ниски (по-висок риск е налице от неправилна експлоатация и почистване на небулайзера).

Най-общо се препоръчва:

• проверете изправността на небулизатора: прегледайте за оптимална изправност на отделните части на небулайзера (въздуховодния маркуч, чашката, маската), като при наличие на замърсявания или съмнения за проблем ги отстранете своевременно преди употреба
• свържете системата: свържете отделните части, както е указано от производителя (най-често това включва свързване на въздуховода към компресора и към чашката) и подгответе устройството за експлоатация
• поставете лекарството или съответната субстанция в чашката: следвайте инструкциите на производителите на съответните субстанции за правилното им поставяне и при нужда разтваряне с физиологичен разтвор в небулизаторната чашка, след което затворете плътно небулизаторната чашка
• поставете маската или накрайника за нос/уста: след заемане на оптимално удобна позиция сложете маската (или накрайника за нос/уста), като следите маската да е плътно прилепната към лицето на пациента и излизащият аерозол да може да бъде вдишан както през устата, така и през носа
• изключете инхалатора след приключване на дейността му: в зависимост от вида и особеностите на отделните инхалатори процедурата продължава между 3 и 20 минути, като лесно може да се ориентирате за нейния край (престава да излиза пара). Свалете маската (или накрайника), разглобете небулизатора и го почистете с подходящи средства

Правилното използване на различните видове инхалатори и подходящото им почистване (със суха кърпа, с вода и подходящ миещ препарат, с дезинфектант или съответно указанията на производителя) гарантира постигането на желаните ефекти и минимизира рисковете от появата на някои от нежеланите ефекти (свързани с неправилна експлоатация, прием на по-високи или по-ниски дози).

Лекарства за инхалация

В зависимост от използваните видове инхалатори могат да се прилагат различни лекарства. Най-важното условие е последните да са в подходящ, упоменат вид за инхалаторна употреба, като най-често се обозначават като прах за инхалации, капсули, разтвори и други.

В дозираните и праховите инхалатори могат да се използват само и единствено лекарства, като най-често се прилагат средствата, използвани за лечение на астма и ХОББ (кортикостероиди, бронходилататори), докато с небулайзерите могат да се прилагат по-голям арсенал от лекарства и други субстанции.

Към най-често използваните лекарства за инхалации се включват следните:

• физиологичен разтвор: физиологичният разтвор, познат още и като 0.9 % натриев хлорид, се използва често при небулайзерите, като може да бъде прилаган в качеството си на разтворител на други лекарства или самостоятелно. Приложен самостоятелно показва благоприятен ефект и бързо повлияване на първите симптомите при настинка, хрема, синузит. Може да се използва и като част от комплексното лечение при грип, пневмония, трахеит и други, като може да окаже благоприятен ефект по отношение продължителността на лечебния курс и по-бързото възстановяване на пациента и облекчаване на комфорта
• кортикостероиди: инхалаторните кортикостероиди са едни от най-често използваните препарати за лечение на хронични респираторни заболявания, като показват изключително добри противовъзпалителни, противоалергични и имуносупресивни свойства, а този начин на приложение при спазване на насоките за безопасна употреба крие минимален риск от поява на странични ефекти. Най-често използвани представители на групата са будезонид, бетаметазон, беклометазон, флутиказон, мометазон и други, самостоятелно или в комбинация с бронходилататори (за лечение на астма и ХОББ се използват често будезонид с формотерол, беклометазон и формотерол, флутиказон със салметерол и други, обикновено с прахови или дозирани инхалатори)
• бета-2 адренергични агонисти: предизвиквайки дилатация (разширение) на дихателните пътища бета-2 агонистите се използват при спастични състояния, при които затрудненото дишане се дължи на стесняването на респираторните пътища. Често използвани представители са салбутамол, салметерол, формотерол и други, като някои от тях са безопасни за употреба и в детска възраст (след консултация със специалист) и могат да се използват при широк спектър от дихателни заболявания
• антихолинергични средства: основните и най-често използвани представители на групата са тиотропиум бромид, аклидиниум бромид, гликопирониум бромид, като се прилагат най-често с прахови и дозирани инхалатори за лечение на астма и ХОББ. Представляват бронходилататори (разширяват дихателните пътища) и улесняват дишането и облекчават симптомите. Някои от тях може да се използват при деца над шест години, като е необходимо стриктно спазване на препоръчителните дози и режим
• хиалуронова киселина: при инхалаторно приложение с подходящ небулайзер хиалуроновата киселина показва благоприятен ефект, облекчавайки дишането (води до хидратация и защита на дихателните пътища, облекчавайки неприятните симптоми като сухота, затруднено преглъщане, усещане за чуждо тяло и други), намалява бронхиалната свръхактивност
• ацетилцистеин: представлява отхрачващ муколитичен агент, който улеснява втечняването и отделянето на натрупаните секрети, като е особено подходящ при бронхит, трахеит, пневмония и други. Допълнително оказва и антиоксидантно действие и неутрализира свободните радикали
• фитопрепарати: лайка, невен, бял равнец, мента и други под формата на подходящи за инхалация форми могат да се използват с помощта на подходящ небулайзер, като водят до облекчение на симптомите на дразнене, затруднено дишане, подпомагат втечняването на секретите, облекчават болката

При употреба на препаратите в детска възраст е необходима задължителна консултация с лекуващия лекар, който да прецени вида на използваните препарати, дневната доза и продължителността на терапевтичния режим. Консултация е необходима и в случаите на употреба на фитопрепарати или физиологичен разтвор, тъй като лекарят може да ви даде някои полезни съвети и насоки за правилна употреба или да ви помогне с избора на препарат.

При използване на лекарства за лечение на конкретни заболявания, независимо от възрастта на пациента, е необходимо съобразяване с общото му състояние, други приемани медикаменти и евентуално повлияване на подлежащи заболявания.

Показания за лечение с инхалатори

Различните видове инхалатори се прилагат при широк кръг от заболявания. Дозираните и праховите инхалатори са сред основните, прилагани при астма и хронична обструктивна белодробна болест, докато небулайзерите обхващат широк кръг от заболявания и симптоми на респираторния тракт, като са подходящи за приложение и в детска възраст, както за лечение, така и за профилактика.

Към едни от основните показания за приложение на различните видове инхалатори се включват:

• остри респираторни заболявания: при синузит, ринит, фарингит, ларингит, бронхит и други небулайзерите идват на помощ, като могат да се използват както с утвърдени лекарства, така и с физиологичен разтвор, фитопрепарати и други субстанции
• банални сезонни заболявания: хрема, настинка, грип и други са често срещани в студените месеци, като употребата на небулайзер с подходящ препарат (дори и с физиологичен разтвор) може да доведе до значимо намаляване продължителността и тежестта на проявите, като са особено удобни за употреба в детска възраст
• астма: астмата е сред основните причини за провеждане на инхалаторна терапия, като при пациентите се използват различни видове инхалатори, най-често с бронходилататори или кортикостероиди (или комбинирани препарати). Лечението на астма е доживотно, като терапията включва поддържащи средства (за употреба в междупристъпния период) и препарати за овладяване на остър астматичен пристъп, прилагани с подходящи инхалатори
• хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ): ХОББ е сред водещите респираторни заболявания с хроничен характер, изискващи продължителна и стриктна терапия с подходящи средства. Често се прилагат инхалатори, съдържащи кортикостероиди, антихолинергични средства, бета-2 агонисти, като допълнително перорално се назначават подходящи средства, част от комплексните терапевтични мерки
• муковисцидоза: при муковисцидоза (кистозна фиброза, кистична фиброза) често се наблюдава засягане на дихателната система, като често се назначава използването на подходящи инхалатори, обикновено с бронходилататори, муколитици, някои антибиотици (при нужда и възможност) за бързо облекчение на симптомите и подобряване комфорта на пациента
• бронхиектазии: при бронхиектазии инхалатори се прилагат като част от комплексните мерки за лечение на болестта, а използваните препарати се подбират в зависимост от възрастта и общото състояние на конкретния пациент
• пневмония: в зависимост от етиологията на болестта (вирусна, бактериална, гъбична или неинфекциозна) се използват различни инхалатори, често с бронходилататори, при нужда кортикостероиди, муколитици и други агенти за облекчаване на проявите и подобряване ефективността на комплексното лечение
• белодробна туберкулоза: за подобряване на проявите при белодробна туберкулоза могат да се използват небулайзери, съдържащи муколитици, фитопрепарати, физиологичен разтвор и други. Употребата на кортикостероиди не е препоръчителна във връзка с техния имуносупресивен ефект и риск от влошаване протичането на болестта
• тежка алергична реакция: при тежка алергична реакция, протичаща с изразен задух и затруднено дишане могат да се използват различни видове инхалатори, като висок ефект се постига при употребата на кортикостероиди във връзка с техните добри противоалергични свойства

Възможни са и други показания за приложение на терапия с инхалатори в зависимост от препоръките на лекуващия лекар.

Терапията в някои от случаите се използва като основна, конвенционална терапия, а в други е по-скоро допълнително лечение към основното за по-бързо облекчаване комфорта на пациента.

В основата на постигането на добри резултати от лечението с инхалатори е правилната употреба на различните видове устройства.

Рискове и странични ефекти при лечение с инхалатори

Макар и с висока ефективност и добър профил на безопасност като цяло лечението с инхалатори също крие своите рискове. При употребата им са възможни различни нежелани прояви, които могат да се дължат на неправилна експлоатация и поддръжка на устройството, на използваните лекарства или на други подлежащи проблеми.

Най-общо страничните реакции и нежелани прояви при провеждане на лечение с различните видове инхалатори включват:

• неправилна експлоатация на инхалаторите: неправилната употреба на инхалаторите (особено праховите и дозовите инхалатори) е сред основните причини за не толкова добрата ефективност от терапията. Сред основните грешки се включват недостатъчно задържане на дъха, използване на празен инхалатор, недостатъчно издишане след инхалация, неправилно съхранение на инхалатора и други. Винаги се осведомявайте за коректния начин на приложение на конкретния инхалатор и тънкостите за правилна и лесна употреба. При небулайзерите по-рядко се наблюдава неправилна експлоатация, като основните грешки са свързани с неправилно почистване и поддръжка на устройството
• странични ефекти от прилаганите лекарства: в зависимост от използваните лекарства могат да се очакват различни по вид и тежест странични ефекти. Така например при използването на кортикостероиди често се наблюдават промени в гласа, поява на дрезгавост, сухота, кашлица, затруднено преглъщане, млечница (орална кандидоза). Рядко при продължителна употреба на високи дози може да се наблюдават хипергликемия, хипертония, метаболитни увреждания, остеопоротични изменения и други. Употребата на бронходилататори може да причини главоболие, тремор, тахикардия, уртикария, сърдечни аритмии, нервност, замаяност и други. Фитопрепаратите рядко водят до странични ефекти, а употребата на физиологичен разтвор е напълно безопасна (практически няма риск от поява на страничен ефект при правилна експлоатация на инхалатора)
• нежелани лекарствени взаимодействия: като цяло инхалаторната употреба на лекарствата се счита за безопасна алтернатива с нисък риск от поява на нежелани лекарствени взаимодействия при прием на други медикаменти (перорално, парентерално) от страна на пациента. Повишено внимание е необходимо при едновременна употреба на кортикостероиди или бронходилататори с антидепресанти, имуносупресивни медикаменти, някои антибиотици, бета-блокери, дигоксин, някои диуретици, левотироксин, леводопа и други. Винаги се консултирайте с вашия лекар за възможността от поява на нежелани взаимодействия, като е необходимо да споделите за всички лекарства (включително и отпускани без рецепта) и добавки, които приемате
• влошаване на подлежащи заболявания: употребата на кортикостероиди и бронходилататори се осъществява с повишено внимание при пациенти в напреднала възраст, особено при наличие на подлежащи чернодробни, бъбречни или сърдечни увреждания. Повишено внимание е необходимо при всички пациенти с подлежащ захарен диабет, артериална хипертония, заболявания на щитовидната жлеза, аритмия, увреждания на черния дроб, глаукома и други. Винаги се консултирайте с вашия лекар за безопасността на използваните препарати по отношение на наличните други подлежащи заболявания, независимо от тяхното естество. Употребата на инхалаторни кортикостероиди при активна инфекция на белия дроб може да доведе до влошаване на състоянието. Самоволният прием на медикаменти (или провеждане на лечение на сляпо, с останали в аптечката лекарства на вас или вашите деца) крие сериозен риск от влошаване на състоянието, необходимост от по-агресивно лечение и хоспитализация
• бременност и кърмене: по време на бременност и в периода на лактация всяка употреба на лекарства и фитопрепарати следва да се обсъди с наблюдаващия лекар. В случаите, при които ползите от лечението надвишават многократно рисковете за плода или кърмачето, може да се проведе инхалаторната терапия под стриктното наблюдение на съответния здравен специалист

За минимизиране риска от поява на различните по вид и естество странични прояви се препоръчва предварителна консултация с лекуващия лекар или друг здравен специалист за изясняване на необходимостта от употреба на инхалатори, назначаване на подходящи лекарства за инхалация, разясняване на правилната употреба, почистване и съхранение на устройствата.

При наличие на въпроси и съмнения за правилната експлоатация се консултирайте с вашия лекар, вместо да разпитвате близки и познати (шансовете те да са по-запознати не са големи).

Инхалации при деца и възрастни: видове инхалатори, използвани лекарства е тема с продължение, като тепърва ще ставаме свидетели на внедряването на нови устройства за успешна инхалаторна терапия, разработване на повече лекарствени препарати, годни за инхалация и подобряване на техния профил на безопасност.