Инхалации при бронхит

› Въведение

› Лечение чрез инхалации при бронхит: ползи

› Видове небулизатори, използвани за лечение при бронхит

› Правилно провеждане на инхалации при бронхит

› Използвани лекарства за инхалации при бронхит

Въведение

Заболяванията на долните дихателни пътища зачестяват особено през зимните месеци, като редица фактори се оказват техни провокатори. Важна особеност е хроничният характер на протичане на много от тях и необходимостта от приложението на ефективен и същевременно безопасен за продължителна употреба метод на лечение.

С особено висока честота е възпалението на бронхите (големите въздухоносни пътища), по-известно още като бронхит. Болестта показва различен ход на протичане, като най-често се различават остър бронхит и хроничен бронхит.

Всеки от тях се предизвиква от идентични тригери и патогени, като сред най-честите са вирусни инфекции (една от най-честите причини за остър бронхит в детска възраст, като често се явява резултат от прекарана банална инфекция на горните дихателни пътища или след скарлатина, морбили, варицела), замърсявания на въздуха, активно и пасивно тютюнопушене, алергии (чести причинители на хроничен бронхит с водеща роля на тютюнопушенето).

Много по-често страдат от бронхит лица с подлежащи заболявания на дихателната система с хроничен характер (например астма). Често състоянието започва неразличимо от баналните сезонни инфекции, като протича с хрема, кашлица, висока температура, болки по тялото, отпадналост и други.

Изключително важно е ранното откриване на острия бронхит, особено в детска възраст, във връзка с рисковете от неговото хронифициране и развитие на други усложнения (например пневмония).

Хроничният бронхит от своя като усложнения най-често води до развитие на пневмония, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и други.

Полезна и подробна информация за различните видове бронхит, етиология, рискови фактори, особености в клиничното протичане и методи за поставяне на диагнозата може да откриете на:

»Бронхит

»Остър бронхит

»Обикновен и слузно-гноен хроничен бронхит

Лечението чрез инхалации при бронхит намира все по-широко приложение във връзка с безопасността на методиката, нейната изключително висока ефективност и възможност за приложение при пациенти от всички възрастови групи (от новородени до лица в старческа възраст), както и високите нива на безопасност във връзка с използването на ниски дози от съответните лекарства.

За оптимизиране на терапията и извличане на максимални ползи на фона на минимален риск винаги се консултирайте с вашия лекар (или лекаря на детето) за необходимостта от провеждане на инхалации, честотата на приложение и използваните лекарства.

Лечение чрез инхалации при бронхит: ползи

Лечението на бронхит с помощта на инхалации през последните години е един от най-предпочитаните методи във връзка с многобройните ползи и висока ефективност на методиката.

Важно е да се подчертае, че под инхалации се има предвид употребата на инхалатори, в частност небулайзери (небулизатори), а не добре познатият в миналото метод с тенджерата на котлона, кърпата, поставена на главата и вдишването на горещите водни изпарения. Небулизаторите са вид инхалатори, които превръщат течните лекарства (или други субстанции) в аерозол с малки размери на частиците (обикновено под пет микрона), което позволява проникването им в дълбочина.

През последните години небулизаторите станаха достъпни и на територията на нашата страна, като могат да бъдат закупени от аптечните мрежи или специализирани за целта магазини.

Все повече медицински специалисти препоръчват провеждането на инхалации при бронхит във връзка с многобройните ползи от този вид лечение, като например:

• възможност за употреба при всички възрастови групи: небулизаторите, за разлика от другите видове инхалатори (така наречените помпички, спрейове или дозирани инхалатори), могат да се използват спокойно (и без необходимост от закупуване на допълнителни приставки) и всички възрастови групи, от новородени до лица в старческа възраст. Всъщност именно крайните възрастови групи са основната цел на небулизаторите, тъй като лечението на обструктивни и спастични заболявания при тях е силно затруднено
• използване на многократно по-ниски дози: за постигане на желаните ефекти с помощта на небулизатор са необходими в пъти по-ниски дози от съответното лекарство в сравнение например с пероралната употреба, а в някои случаи и с интравенозната. Основната причина е в начина на действие на тези устройства и превръщането на разтвора за инхалации в аерозол с малки размери на частиците и директно проникване в желаната локация, като не се губят количества от медикамента
• дълбоко проникване на използваните лекарства: небулизаторите (и другите видове инхалатори) позволяват проникване на лекарствените вещества до всички отдели на дихателната система и съответно постигане на високи резултати и добър ефект от лечебната терапия. Само частици с размери под пет микрона могат да проникнат до най-вътрешните отдели на дихателната система и съответно да доставят лекарствените субстанции в най-засегнатите участъци
• висока ефективност на терапията: именно поради дълбокото проникване на лекарствените субстанции, малките загуби от лекарството и използването на ниски дози се постига изключително висока ефективност на терапията, като лечението с инхалатори се е превърнало в основен терапевтичен метод на едни от най-честите хронични дихателни заболявания (астма, ХОББ, хроничен бронхит и други) в световен мащаб
• нисък риск от странични ефекти: тъй като лекарствените вещества се доставят почти изцяло само в отделите на дихателната система, то рисковете от поява на системни (засягащи други органи и системи в организма) странични реакции, както и сериозни нежелани прояви са изключително ниски, особено при спазване препоръките на лекуващия лекар (използване на указаните дози в съответния дозов режим и честота). Използването на ниски дози от съответните лекарства значително намалява риска от сериозни нежелани ефекти и лекарствени взаимодействия, като при правилна експлоатация на небулизаторите странични ефекти се наблюдават изключително рядко
• възможност за домашна употреба: небулизаторите, за разлика от инхалаторите тип помпичка и спрей, не изискват лекарско предписание за закупуване и са със свободен достъп в много аптеки и специализирани здравни магазини. За инхалация могат да се използват редица препарати без лекарско предписание (муколитици, физиологичен разтвор и други), но за оптимална ефективност и минимизиране рисковете от влошаване състоянието на пациента, се препоръчва предварителна консултация с лекуващия лекар за изясняване на честотата на инхалациите, вида и концентрацията на използваните лекарства
• възможност за употреба без лекарства: само при употребата на небулизаторите е възможно приложение без лекарства, а с физиологичен разтвор. Провеждана по този начин процедурата води до облекчаване на дишането, подобряване хидратацията на дихателните пътища и може да се използва при първите прояви на бронхит или при първи симптоми на обостряне на хроничен бронхит
• голямо разнообразие от модели: в аптечните мрежи и специализирани магазини може да откриете огромно разнообразие от модели, които се различават както в устройството и начина на работа (компресорни, ултразвукови, комбинирани), така и по своя дизайн (във формата на анимационни герои, животни и други), опции (някои са и музикални) и вид на използваните лекарства (не всички небулизатори могат да се използват с всички видове лекарства за инхалации). При избора на небулизатор е необходимо съобразяване с възрастта на пациента (при по-малки деца се предпочитат по-безшумни модели, при по-големи деца се предпочита интересният дизайн), причините за използване, възможност за използване на необходимите лекарствени препарати и други

Лечението на бронхит чрез инхалации показва изключително висока ефективност на фона на минимални рискове от странични ефекти, които при правилна и оптимална експлоатация и почистване на уреда не би трябвало да предизвикат сериозни притеснения.

Видове небулизатори, използвани за лечение при бронхит

Различават се три основни типа небулизатори (небулайзери), всеки от които може да се използва за лечение при бронхит чрез инхалации. Това са:

• компресорни небулизатори: това са едни от най-често срещаните в практиката и най-дълго използвани небулизатори, при които лекарството се превръща във фин аерозол с помощта на компресор. Основните предимства на този вид небулизатори е високата им достъпност, по-ниска цена, лесно почистване и експлоатация, добра надеждност и възможност за провеждане на инхалации с всички възможни (или много голям процент от наличните) лекарства за инхалации. Към недостатъците на този вид небулизатори се включват необходимостта от включването им в електрическата мрежа, по-големи размери, по-малка компактност и съответно необходимост от използването им в седнало или изправено положение
• ултразвукови небулизатори: тези устройства превръщат лекарството в достъпна за инхалиране форма чрез високочестотни вибрации. Към едни от основните им предимства се включват възможност за провеждане на инхалации с голям обем течности, безшумен режим на работа, възможност за зареждане чрез акумулаторни батерии, по-добра мобилност и компактни размери. Към недостатъците им се включват по-високата цена и разпространеното схващане (за което все още липсват категорични данни), че при техния принцип на разпрашаване на медикаментите е налице риск от увреждане на молекулите им и съответно риск от постигане на по-ниски терапевтични ефекти и резултати
• електронно-мембранни небулизатори (наричани още МЕШ-инхалатори): това е един от най-модерните, нововъведени видове небулизатори в клиничната практика, който използва специален механизъм за преобразуване на аерозола в облак гъста пара, като съчетава предимствата на компресорните и ултразвуковите небулизатори. Отличава се с безшумен режим на работа, вариации в дизайна, компактни размери, мобилност, гъвкавост и висока ефективност. Основен недостатък е по-високата цена, която често не се оказва пречка поради многобройните предимства на модела

За провеждане на инхалации при бронхит обикновено се използват небулизатори, но други възможни средства за инхалаторна терапия са добре познатите помпички или спрейове (дозирани инхалатори, прахови инхалатори). Особеност при тях е начинът на приложение и възможността само за провеждане на специализирана терапия с определени медикаменти. Инхалации в тесния смисъл на думата могат да се провеждат само с небулизаторите.

Правилно провеждане на инхалации при бронхит

В основата на правилното провеждане на инхалациите при бронхит лежи оптималната експлоатация на небулизаторите. Последните са лесни за употреба за разлика от дозираните инхалатори, които именно поради особеностите в тяхното правилно приложение не са подходящи при малки деца, пациенти с тежки хронични заболявания и лица в напреднала възраст.

Винаги следвайте указанията, предоставени от фирмата производител, дори и да сте използвали няколко модела небулизатори преди това, тъй като при различните видове и производители са възможни някои разлики, които макар и незначителни на пръв поглед, могат да станат причина за по-ниска ефективност на терапията.

Най-общо (като общовалидна схема на приложение при стандартните небулизатори) се препоръчва следното:

• правилно позициониране на уреда: изберете равна, гладка и стабилна повърхност, върху която да поставите устройството
• изправност на небулизатора: преди всяка употреба се препоръчва проверка на изправността на уреда, която обикновено включва проверка на целостта на отделните части, тяхното правилно свързване, отстраняване на налични замърсявания (препоръчва се винаги почистване след употреба)
• зареждане на лекарството: винаги преди употреба проверявайте листовката на съответните медикаменти за възможност за провеждане на инхалации с тях. Според указанията от производителя (директно поставяне на разтвора в небулизаторната чашка или контейнер за лекарствата или поставяне след предварително разтваряне с физиологичен разтвор) се зарежда съответният медикамент в обозначеното за това място
• подготовка на небулизатора: след зареждане на лекарството в небулизаторната чашка, е необходимо свързване на системата, което в общия случай включва свързване на въздуховодната тръба към небулизаторната чашка (или контейнер за лекарствата) и към устройството (към компресора при компресорните небулизатори или към тялото на уреда при ултразвуковите небулизатори)
• захранване на уреда: в случай, че използвате уред, който се включва в електричеството, се уверете предварително, че напрежението отговаря на предназначеното за уреда, като едва след това включите уреда в контакта. Някои увреди се захранват на батерии, като в комплекта обикновено има и зарядно за батериите
• провеждане на инхалациите: след като всичко по системата и подготовката на медикамента е в изправност, можете да поставите маската (или накрайника за уста), уверявайки се, че приляга плътно, и да включите уреда. Препоръчва се заемане на удобна поза и при възможност запазване на максимално спокойствие при провеждане на инхалациите, тъй като излишните движения могат да доведат до разместване на маската (или накрайника за уста) и инхалиране на по-ниски количества от лекарството. Препоръчва се нормално, леко дишане с кратки паузи след всяко вдишване. Обикновено инхалациите се провежда за средно около десет минути, като времето може да варира между три и двадесет минути в зависимост от състоянието на пациента и препоръките на лекаря
• правилна експлоатация след приключване на инхалациите: препоръчва се след всяка процедура изключване на уреда от захранването, разглобяване на небулизатора, правилно и щателно почистване, съгласно препоръките на производителя (някои се почистват със суха кърпа, други се стерилизират, трети могат да се измият с подходящ препарат)

Независимо от вида на използвания небулизатор (ултразвуков, компресорен, електронно-мембранен) целта на терапията обикновено е идентична (доставяне на прилаганите лекарства до най-малките дихателни пътища).

Използвани лекарства за инхалации при бронхит

За инхалации при бронхит могат да се използват различни лекарствени средства, като основните условия за това включват консултация с лекуващия лекар за избора на подходящ препарат за инхалации и възможност на последния за приложение чрез конкретния вид небулизатор, с който разполага пациентът.

Видът на използваните лекарства за инхалации, необходимите дози и продължителността на терапевтичния курс се определят от лекуващия лекар в зависимост от редица фактори, като с най-голямо значение са възрастта на пациента, тежестта на проявите, видът на симптомите (преобладаваща кашлица, преобладаваща хрема, преобладаващ задух и други), наличието на други подлежащи заболявания.

Най-често за провеждане на лечение при бронхит с инхалации се използват следните препарати в подходяща форма (най-често разтвор или прах за разтваряне с физиологичен разтвор):

• физиологичен разтвор: физиологичният разтвор (0.9 процента натриев хлорид) е особено предпочитан за употреба при първи признаци на бронхит при бебета, кърмачета и малки деца, тъй като сам по себе си не крие никакви рискове от нежелани ефекти (при правилна експлоатация на небулизатора). Инхалациите с физиологичен разтвор повлияват благоприятно дишането, като облекчават дихателния процес, овлажняват лигавицата на дихателните пътища, съдействат за по-бързо възстановяване. Използват се както за облекчаване на дишането при задух и кашлица, така и за постигане на благоприятен ефект при наличие на назална обструкция, хрема, грипоподобни прояви. Инхалации с физиологичен разтвор могат да се провеждат самостоятелно (като основно и единствено средство за повлияване на симптомите) или като част от комплексните лечебни мерки (на фона на подходяща медикаментозна терапия)
• бета-2 агонисти: бета-2 адренергичните агонисти са едни от най-често използваните бронходилататори, като както насочва и тяхното наименование, предизвикват бронходилатация (разширяване на дихателните пътища). Този техен ефект е особено ценен и търсен при наличие на спастичен бронхит, тъй като инхалациите с бета-2 агонисти водят до изключително бързо и ефективно облекчение на задуха и кашлицата, предизвикани от болестта. Към едни от най-често използваните, включително и в детска възраст (след консултация с лекуващия лекар) се включват салметерол, формотерол, салбутамол и други. При по-честа от препоръчителната употреба на бета-2 агонистите, прием на по-високи дози и неподходящ режим на лечение този вид бронходилататори могат да причинят главоболие, тахикардия, сърдечни аритмии, замайване, нервност и раздразнителност, тремор и други
• антихолинергични средства: антихолинергични средства (антихолинергици) се назначават често при наличие на алергична компонента, тъй като повлияват благоприятно предизвиканите от алергията респираторни прояви. Най-често използвани представители на групата са тиотропиум бромид, гликопирониум бромид, аклидиниум бромид, като не всички от тях са налични за употреба чрез инхалации с небулизатор. Повечето са предназначени за употреба с инхалаторите тип помпичка или спрей, поради което е необходимо стриктно съблюдаване на указанията в листовката на отделните препарати. Преди употребата им в детска възраст е необходима задължителна консултация с лекуващия лекар, като по негова преценка и оценка на съотношението риск от поява на странични ефекти и ползи за пациента, последният ще прецени необходимостта от провеждане на терапия точно с този вид медикаменти
• кортикостероиди: инхалаторните кортикостероиди са често използвани медикаменти за овладяване на проявите при бронхит и лечение на редица респираторни заболявания с различна етиология (алергия, възпаление, автоимунен процес и други). Представителите на тази група се отличават с изключително добри противовъзпалителни и противоалергични свойства, като могат да се използват самостоятелно или в комбинация с подходящи бронходилататори. Предпочитани в клиничната практика са флутиказон, мометазон, будезонид, беклометазон, циклезонид и други. Някои от тях се използват безопасно и в детска възраст, тъй като прилаганите терапевтични дози са ниски, а лечението чрез инхалации минимизира рисковете от поява на системни странични ефекти. Най-често при лечение с кортикостероиди чрез инхалации се наблюдават променен вкус в устата, дрезгав глас, поява на орална кандидоза (млечница), които лесно могат да бъдат избегнати чрез изплакване на устата с вода след всеки курс на инхалациите. При продължителна употреба и използване на по-високи от препоръчителните дози е възможна поява на някои от системните нежелани ефекти на кортикостероидите, като метаболитни нарушения, повишение на кръвната захар, остеопоротични промени, високо кръвно, депресивни епизоди и други
• муколитици: муколитиците, като например ацетилцистеин, се назначават за лечение чрез инхалации при бронхит, протичащ с влажна кашлица, като основната цел на терапията е улесняване на отхрачването, прочистване на дихателните пътища и облекчаване по този начин на кашлицата и съответно на дишането. Тъй като в повечето случаи бронхитът, независимо от своята етиология, протича с наличието на кашлица, муколитиците са предпочитани средства за провеждане на инхалации
• антибиотици: повечето случаи бронхитът показва неинфекциозен характер, а при наличие на инфекциозна компонента, обикновено се касае за вируси (след прекаран грип, настинка, варицела, морбили и други заболявания с вирусна етиология), поради което инхалации с антибиотици не се назначават, тъй като последните са ефективни само срещу бактериалните причинители. При наличие на бактериална компонента може да бъдат назначени инхалации с подходящи антибиотици (обикновено тобрамицин)

Инхалации при бронхит се провеждат при първи прояви на болестта с цел бързо облекчаване на симптомите, съкращаване давността на болестния процес и постигане на ефективна терапия на фона на минимален риск от появата на нежелани лекарствени реакции или взаимодействия, както при възрастни, така и при деца.

Лечението при бронхит обикновено изисква комплексни мерки, поради което е необходима предварителна консултация (с обстоен физикален преглед, разпит и назначаване на съответните изследвания) с лекуващия лекар, като инхалациите могат да са основно лечебно средство (при леките форми на остър бронхит) или съпътстваща комплексното лечение терапия (при хроничен бронхит обикновено лечение само с инхалации не е достатъчно).

Изображения: freepik.com