Антиаритмични лекарства (лекарства за лечение при аритмия)

Сърдечно-съдовите заболявания са едни от най-често диагностицираните в клиничната практика в световен мащаб, като своевременното им откриване, назначаване на подходящ терапевтичен режим и редовно проследяване на пациентите значимо намалява рисковете, свързани с дългосрочните усложнения в дейността на сърцето.

Нарушенията в сърдечния ритъм най-общо се означават с термина аритмия, като съществуват различни видове (тахикардия, брадикардия, предсърдно мъждене и други), а клиничните им прояви варират от едва доловими до ясно изразени и бързо водещи пациента в лекарския кабинет.

Промените в нормалния сърдечен ритъм крият съществени рискове от настъпването на различни по тежест усложнения, поради което при всеки отделен пациент е необходим индивидуален подход, съобразяване с неговото здравословно състояние, индивидуални особености, наличие на придружаващи заболявания и избор на адекватна терапия.

Най-често се използват така наречените антиаритмични лекарства (лекарства за лечение при аритмия), които в зависимост от своя механизъм на действие се подразделят в няколко основни групи. Изборът на подходящ медикамент се осъществява от специалист, съобразно вида и тежестта на проявите при отделния пациент.

Успоредно с назначената антиаритмична терапия се препоръчва и провеждане на лайфстайл лечение, включващо най-често:

• ограничаване действието на вредните навици: отказ от тютюнопушене, силно ограничаване до пълно прекратяване на консумацията на спиртни напитки, намаляване на консумацията на съдържащи кофеин храни и напитки
• подобряване на хранителния режим: за намаляване на рисковете от сърдечно-съдови инциденти се препоръчва ограничаване консумацията на мазни и пържени храни (повишават холестерола, който от своя страна води до запушване на кръвоносните съдове), консумация предимно на пресни плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, ядки, риба и други, богати на омега-3 мастни киселини, витамини, минерали, есенциални киселини, антиоксиданти
• подобряване на физическата активност: доказана е връзката и отношението между риска от сърдечни инциденти и заболявания и намалената (до липсваща) двигателна активност. Препоръчва се избор на подходяща за възрастта, здравословния статус и индивидуалните предпочитания на пациента активност, практикувана поне три пъти седмично с продължителност от поне 30 минути
• поддържане на здравословно тегло: наднорменото тегло и затлъстяването затрудняват дейността на сърдечния мускул и могат да повишат риска от различни сърдечни увреждания
• контрол и проследяване на подлежащите заболявания: захарен диабет, високо кръвно, сърдечна недостатъчност, заболявания на щитовидната жлеза и други.
• намаляване на стреса: в условия на стрес в организма се активират множество процеси, като е възможно развитие и на ритъмни нарушения

Клиничните прояви варират в широки граници, като е възможно замайване, сърцебиене, чувство за безпокойство и страх, лесна уморяемост, усещане за прескачане на сърцето и много други.

Подробна информация за отделните видове ритъмни нарушения и характерните за тях симптоми може да намерите в раздел Здравни проблеми:

»Сърдечни аритмии

В масовия случай след диагностициране на заболяването се назначават антиаритмични лекарства. Медикаментите от тази голяма група се подразделят в зависимост от ефектите им върху възбудно-проводната система на сърцето и акционния потенциал, както и според техния механизъм на действие (директно или косвено потискане на един или повече от важните за сърдечния мускул йони).

Лекарствата се прилагат предимно перорално (под формата на таблетки, капсули, лекарствени форми с удължено освобождаване за постигане на оптимален ефект), като при наличие на остро влошаване на състоянието на пациента и необходимост от постигане на бърз ефект последните се прилагат инжекционно (по-често венозно) в болнична обстановка.

Антиаритмични лекарства (лекарства за лечение при аритмия) от първи клас

Наричат се още мембранностабилизиращи агенти или блокери на натриевите канали във връзка с техните основни ефекти. Въздействат върху сърдечния ритъм по характерен начин (намаляват клетъчната възбудимост и забавят проводимостта).

Представителите на първи клас антиаритмични агенти се подразделят допълнителни на три отделни групи в зависимост от техните особености:

• Антиаритмични лекарства от клас едно А: включва квинидин, прокаинамид, дизопирамид, спартеин и други, от които в България е достъпен само квинидин. Като цяло тази група се използва рядко във връзка с възможните рискове от приложението на квинидин (главоболие, обрив, диария, треска, задръжка на урина, сухота в устата, зрителни нарушения и други) и наличието на по-добри, ефективни и с по-благоприятен профил на безопасност медикаменти
• Антиаритмични лекарства от клас едно В: основен представител на този клас агенти е лидокаин, който освен добре познатите си обезболяващи свойства, се отличава и с добра антиаритмична активност. Медикаментът води до намаляване на продължителността на акционния потенциал и рефрактерния период, във връзка с което е подходящ при вентрикуларни аритмии, особено след прекаран инфаркт на миокарда. Прилага се парентерално, отличава се с бърз и кратък ефект и относително нисък риск от токсични прояви. Рискът от нежелани ефекти нараства при едновременно приложение с други медикаменти и е възможно развитие на прояви, свързани с потискане (дезориентация, говорни нарушения, респираторна депресия) или възбуда (психози, гърчове) на централната нервна система
• Антиаритмични лекарства от клас едно С: включват агентите пропафенон, флекаинид, лоркаинид, енкаинид, от които само първите два са налични на територията на България. Прилагат се перорално под формата на таблетки. Прилагат се най-често за лечение на камерни екстрасистоли, пароксизмално предсърдно трептене или предсърдно мъждене с повишено внимание и под строг контрол и мониторинг (пропафенон показва изразен проаритмичен потенциал) и внимание при едновременно приложение с други лекарства (антидепресанти, бета блокери, антикоагуланти, антиепилептични средства и други)

Антиаритмични лекарства (лекарства за лечение при аритмия) от втори клас

Представителите от този клас са добре познатите бета блокери, които показват многостранна активност върху сърдечната дейност, във връзка с което намират приложение в комплексната терапия на редица сърдечно-съдови заболявания, включително и аритмия.

Антиаритмичната им активност се състои в намаляване на симпатикусовата активност върху сърдечната дейност, намаляване съответно на синусовата честота и потискане на абнормната пейсмейкърна активност.

Лекарствата водят до удължаване на продължителността на акционния потенциал и ефективния рефрактерен период, които стоят в основата на определени видове аритмия. Бета блокерите забавят сърдечния ритъм, намаляват скоростта на провеждане на импулсите, както и възбудимостта на сърдечния мускул.

Най-често използваните представители на бета блокерите включват:

• пропранолол
• атенолол
• ацебутолол
• бизопролол
• метопролол

Отделните препарати се различават един от друг по своята селективност по отношение на рецепторите, върху които въздействат, някои фармакокинетични параметри (степен на усвояване, плазмен полуживот) и риск от нежелани ефекти.

Достъпни са главно под формата на перорални препарати (таблетки, форми с удължено освобождаване на активната субстанция).

Освен антиаритмична активност лекарствата от тази група проявяват и антистенокарден ефект (водят до понижение на кислородната консумация на сърдечния мускул), антихипертензивен ефект (намаляват повишеното кръвно налягане), някои от тях проявяват и ефект по отношение на щитовидната жлеза (потискат продукцията на щитовидни хормони) и очното налягане (понижават вътреочното налягане и се използват при лечение на глаукома).

Рисковете, свързани с тяхната употреба, включват развитие на брадикардия, хипотония, хипогликемия, световъртеж, повишена уморяемост, депресивни епизоди, еректилна дисфункция и други, поради което е необходимо съобразяване с индивидуалните особености на пациента (така например при млади мъже не се препоръчва употребата им, поради риск от еректилна дисфункция и импотентност).

С напредване на възрастта се наблюдава намаление на плътността на рецепторите, върху които въздействат бета блокерите, съответно при възрастни пациенти е налице намалена ефективност на препаратите и необходимост от внимателно съобразяване с дозата (високите дози крият сериозни рискове от нежелани ефекти).

Антиаритмични лекарства (лекарства за лечение при аритмия) от трети клас

Представители на този клас агенти са амиодарон, дронедарон, бунафтин, ибутилид и други, като в България се използва и е наличен амиодарон. Като цяло препаратът се отличава с изключително широк спектър на действие по отношение на ритъмните увреждания на сърцето (един от най-ефективните антиаритмични медикаменти), но и с висок риск от нежелани ефекти и токсични прояви във връзка с неговите структурни и биохимични особености.

Основните предпоставки за токсични прояви са във връзка с дългия плазмен полуживот на лекарството, вариращ от две седмици до над един месец.

Неправилното определяне на дневната доза на лекарството крие риск от натрупването му в организма (означавано като кумулация) и различни нежелани ефекти.

Амиодарон облекчава дейността на сърцето, забавяйки провеждането на импулсите на всички нива във възбудното проводната система на миокарда и намалявайки нуждите на последния от кислород.

Намира приложение както за лечение и профилактика на камерни аритмии, предсърдно мъждене, предсърдно трептене, тахикардия с нодален произход, но също и при сърдечен арест, животозастрашаващи камерни тахиаритмии и други.

Въпреки многобройните показания за приложение и широкия антиаритмичен спектър, амиодарон крие сериозни рискове от нежелани ефекти и увреждане на различни органи и системи.

Налице е повишен риск от увреждане на белите дробове (интерстициална белодробна фиброза във връзка с натрупване на лекарството в белодробните тъкани), увреждане на щитовидната жлеза (поради съдържанието на йод в молекулата му е възможно блокиране на периферното превръщане на тироксин в трийодтиронин), отлагане в роговицата и развитие на зрителни увреждания, отлагане в кожата с развитие на фотосенсибилизация (повишена чувствителност на кожата към слънчевата светлина), както и синкаво оцветяване. Възможни са още и сърдечни и чернодробни увреждания, неврологични прояви и други.

Употребата му не се препоръчва при бременност (преминава плацентарната бариера и може сериозно да увреди плода и нормалното протичане на бременността), по време на лактация (излъчва се в майчиното мляко), при пациенти с брадикардия, кардиогенен шок, тежки увреждания на черния дроб, патология на щитовидната жлеза, болест на Parkinson и други.

Употребата му се назначава от специалист след обстоен преглед, разпит и изследвания на пациента, като изключително важно е честото мониториране на дозата за намаляване рисковете от кумулация.

Подробна информация за препарата може да намерите в раздел Лечения:

»Лечение с амиодарон

Антиаритмични лекарства (лекарства за лечение при аритмия) от четвърти клас

Наричат се още блокери на калциевите канали или калциеви антагонисти във връзка с техния основен механизъм на действие. От голямата група на калциевите блокери с антиаритмична активност се отличават двата основни представителя на селективните блокери на калциевите канали, а именно верапамил и дилтиазем.

Тези лекарства се използват за нормализиране на сърдечния ритъм при ритъмни нарушения, за нормализиране на кръвното налягане при артериална хипертония (притежават антихипертензивен ефект), както и при исхемична болест на сърцето.

Агентите са често използвани в клиничната практика поради своята добра ефективност и относително предвидими нежелани ефекти.

Прилагат се под формата на таблетки, като дозата се определя в зависимост от тежестта на симптомите на пациента, наличието на подлежащи заболявания, прием на други медикаменти и някои индивидуални особености.

Най-честите странични ефекти, наблюдавани при лечение с калциеви антагонисти, включват главоболие, световъртеж и замайване, отпадналост, кожни обриви, брадикардия, оток (подуване), сърцебиене, депресивни епизоди, стомашно-чревен дискомфорт и други.

Подробна информация за представителите, показанията за приложение, възможните нежелани ефекти и лекарствени взаимодействия може да намерите в раздел Лечения:

»Терапия с блокери на калциевите канали

»Калциеви антагонисти

Сърдечната аритмия води до промени в нормалния минутен и ударен обем на сърцето, влошено кръвоснабдяване както на самия сърдечен мускул, така и на всички органи и системи в организма, във връзка с което е възможно развитието на различни по тежест усложнения. По тази причина своевременното назначаване на подходяща антиаритмична терапия стои в основата на подобряването на преживяемостта и качеството на живот на сърдечно болните пациенти.

Успоредно с приложението на медикаменти с антиаритмична активност се прилагат и различни алтернативни подходи и техники, след консултация с лекуващия лекар (всяка самоцелна и самоволна промяна в терапията крие сериозни рискове от опорочаване на нейната ефективност), като например акупунктура, биофийдбек, йога, прием на някои добавки (витамин С, калий, магнезий, омега-3 мастни киселини и други).

Полезна информация може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

»Алтернативно лечение на аритмия

При липса на ефект от приложението на антиаритмични лекарства (лекарства за лечение при аритмия) се налага използването на различни немедикаментозни методи, оперативни техники и интервенции, като електрокардиоверзио, катетърна аблация, поставяне на пейсмейкър и други в зависимост от състоянието на пациента.

Полезна информация може да намерите в раздел Здравни проблеми:

»Немедикаментозна терапия на сърдечните аритмии

Изображения: framar.bg, freepik.com