прокаинамид (procainamide) | ATC C01BA02

Прокаинамидът е антиаритмично средство от клас I субклас А и притежава мембраностабилизиращо действие.

Показания: прокаинамидът се прилага при камерни аритмии.

Фармакодинамика: удължаване на акционния потеницал, отрицателен дромотропен ефект (забавяне в провеждането на нервните импулси по възбуднопроводната система на сърцето), слаб холинолитичен ефект (блокиране на холинергичните рецептори).

Нежелани лекарствени реакции: хипотония, камерна тахикардия, халюцинации, депресия, миастения гравис, главоболие, гърч, световъртеж, обрив, сърбеж, левкопения, тромбоцитопения, анемия, агранулоцитоза, лупус еритематодес подобен синдром, позитивиране на теста за противоядрени антитела.

Лекарствени взаимодействия: циметидинът, триметопримът и офлоксацинът увеличават плазмената концентрация на прокаинамида, а при комбинация с амиодарон, соталол и цизаприд има повишен риск от камерни аритмии.

Противопоказания: атриовентрикуларен блок, сърдечносъдова недостатъчност, повишена чувствителност към препарата, тежка коронаросклероза.

Дозов режим: орален прием по 500-700 мг през 3-4 часа.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.