Сърдечна аритмия, неуточнена

от 13 юли 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Аритмиите могат да се дължат на нарушено генериране на възбудните импулси (повишена автоматия, ранна или забавена следдеполяризация), нарушено провеждане на вече образувани електрически импулси (микро - и макро – re - entry, допълнителни проводни връзки, променлив блок) или на комбинация от двете нарушения. В основата на тези електрически феномени стоят промени (органични или физиологични) в транспорта на йонните потоци от двете страни на клетъчната мембрана, а също и в скоростта на провеждане на акционния потенциал между сърдечните клетки.

Причините за възникване на сърдечна аритмия, неуточнена, са много и разнообразни: сърдечни заболявания (исхемична болест на сърцето, придобити и вродени сърдечни пороци, перикардити, миокардити, кардиомиопатии, дегенеративни заболявания, миокардиосклероза и др.), екстракардиални причини (хипотония, шок и анемия, при оперирани пациенти, дихателна недостатъчност), медикаментозно обусловена аритмия, при ендокринни нарушения (тиреотоксикоза, микседем, феохромоцитом), механични травми, промени в тонуса на автономната нервна система, както и аритмии при клинично здрави лица.

Разпознаването на аритмията може да стане с помощта на стандартната и 24-часовата Holter ЕКГ с натоварване, включително медикаментозно.

Лечението на сърдечна аритмия, неуточнена, се провежда с антиаритмични средства. Антиаритмичните средства се използват за овладяване или профилактика на ритъмните нарушения. При медикаментозното лечение на аритмиите е необходимо да се спазват няколко основни принципа: да се определят нуждата от лечението и целта от лечението, да се прецизира ползата от терапията, да се прилага лечение с минимален риск за пациента и да се обсъжда алтернативно лечение.