от 13 юли 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Сърдечна аритмия, неуточнена МКБ I49.9 - изображение

Аритмиите могат да се дължат на нарушено генериране на възбудните импулси (повишена автоматия, ранна или забавена следдеполяризация), нарушено провеждане на вече образувани електрически импулси (микро - и макро – re - entry, допълнителни проводни връзки, променлив блок) или на комбинация от двете нарушения. В основата на тези електрически феномени стоят промени (органични или физиологични) в транспорта на йонните потоци от двете страни на клетъчната мембрана, а също и в скоростта на провеждане на акционния потенциал между сърдечните клетки.

Причините за възникване на сърдечна аритмия, неуточнена, са много и разнообразни: сърдечни заболявания (исхемична болест на сърцето, придобити и вродени сърдечни пороци, перикардити, миокардити, кардиомиопатии, дегенеративни заболявания, миокардиосклероза и др.), екстракардиални причини (хипотония, шок и анемия, при оперирани пациенти, дихателна недостатъчност), медикаментозно обусловена аритмия, при ендокринни нарушения (тиреотоксикоза, микседем, феохромоцитом), механични травми, промени в тонуса на автономната нервна система, както и аритмии при клинично здрави лица.

Разпознаването на аритмията може да стане с помощта на стандартната и 24-часовата Holter ЕКГ с натоварване, включително медикаментозно.

Лечението на сърдечна аритмия, неуточнена, се провежда с антиаритмични средства. Антиаритмичните средства се използват за овладяване или профилактика на ритъмните нарушения. При медикаментозното лечение на аритмиите е необходимо да се спазват няколко основни принципа: да се определят нуждата от лечението и целта от лечението, да се прецизира ползата от терапията, да се прилага лечение с минимален риск за пациента и да се обсъжда алтернативно лечение.