Пълна кръвна картина (ПКК)

Въведение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Изследването на пълна кръвна картина, ПКК (complete blood count, CBC) е един от най-често използваните кръвни тестове в медицинската практика, като предоставя много важна информация за клетките, циркулиращи в кръвта на човек.

Кръвта съдържа 3 вида клетки — червени кръвни клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити) — разположени в течна част, наречена плазма.

Кръвните клетки се произвеждат и узряват предимно в костния мозък, след което преминават в периферната кръв.

Изследването обикновено се извършва, като се използват автоматични кръвни анализатори, които определят различни параметри, включително броя на клетките в кръвта, както и други специфични характеристики на някои от клетките.

Показателите, които се включват в пълната кръвна картина (ПКК), са:

• Бели кръвни клетки (левкоцити, WBC):

Белите кръвни клетки имат бариерно-защитна роля срещу бактериални и вирусни причинители.

Когато е налице бактериална инфекция, броят на белите кръвни клетки се повишава много бързо.

Подробна информация за изследването на левкоцитите ще намерите в:

— Левкоцити

• Диференциална кръвна картина (ДКК):

Има 5 различни вида левкоцити, които тялото използва в борбата срещу външни за организма агенти, като при изследване на ДКК белите кръвни клетки се представят като абсолютни стойности или като процентно съотношение (%):

1. 1. неутрофили;
   2. лимфоцити;
   3. моноцити;
   4. еозинофили;
   5. базофили;

Всеки един от тези редове бели кръвни клетки играе различна роля в защитата на организма срещу инфекциозни причинители (агенти), тъй като броят на кле

тките от всеки един ред дава важна информация за състоянието на имунната система.

Наличието на твърде много или твърде малко клетки от определен ред може да подпомогне определянето на вида на инфекцията (бактериална или вирусна), както и да даде информация за наличието на алергична или токсична реакция спрямо чуждите агенти.

• Червени кръвни клетки (еритроцити, RBC):

Еритроцитите се произвеждат в костния мозък и когато узреят се освобождават в кръвообращението.

Средната продължителност на живота на червените кръвни клетки е 120 дни, поради което костният мозък трябва непрекъснато да произвежда нови еритроцити, чрез които да замести остарелите или тези, които се губят при кървене.

Еритроцитите и съдържащият се в тях хемоглобин (Hb) участват в пренасянето на кислород от белите дробове до тъканите, както и на въглероден диоксид от тъканите до белия дроб.

• Индекси на червените кръвни клетки (еритроцитни индекси):

1. Среден обем на еритроцитите (mean corpuscular volume, MCV) — дава информация за обема (размера) на червените кръвни клетки;
2. Средно съдържание на хемоглобин (mean corpuscular hemoglobin, MCH) — дава информация за средната концентрация на хемоглобин в един еритроцит;
3. Средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите (mean corpuscular hemoglobin concentration, MCHC) — дава информация за средната концентрация на  хемоглобин в даден обем от червени кръвни клетки;
4. Ширина на еритроцитното разпределение (red cell distribution width, RDW) — дава информация за вариацията в размера на червените кръвни клетки;

• Хемоглобин (Hb или Hbg):

Хемоглобинът е желязосъдържащ белтък в е

ритроцитите, като на него се дължи характерният им червен цвят.

С помощта на хемоглобина червените кръвни клетки се свързват с кислорода в белите дробове и го пренасят до тъканите и органите в тялото, а също така транспортират въглероден диоксид от тъкани и органите към белите дробове.

Подробна информация за изследването на хемоглобин ще намерите в:

— Хемоглобин (Hb)

• Хематокрит (HCT):

Дава информация за това каква част от общия обем на кръвта е съставена от еритроцити.

Подобна информация за това изследване ще намерите в статията:

— Хематокрит (Hct)

• Ретикулоцити (Ret):

(невинаги се изследват)

Ретикулоцитите представляват незрели еритроцити, като чрез тяхното изследване се оценява функцията на костния мозък и неговата способност за адекватно производство на еритроцити, като това е един от основните тестове, които се назначават при анемия.

Подробна информация за това изследване ще прочетете в:

— Изследване на ретикулоцити

• Тромбоцити (кръвни плочки, PLT):

Тромбоцитите са най-малките по размер кръвни клетки и имат важна роля в процеса на кръвосъсирване.

Ниските нива на тромбоцити са свързани с повишен риск от кървене и лесно образуване на синини по кожата.
Повишеният брой на тромбоцити е свързан с риск от повишено съсирване (тромбоза) или до прекомерно кървене, ако тромбоцитите не функционират нормално.

Повече информация за изследването на тромбоцити ще намерите при:

— Тромбоцити (PLT)

• Тромбоцитни индекси:

1. Среден обем на тромбоцитите (mean platelet volume, MPV) — дава информация за средния размер на тромбоцитите в кръвта. Този показател е важен, защото младите тромбоцити са с по-големи размери от старите, като по-високите стойности на MPV са индикатор за засилено производство на тромбоцити;
2. Ширина на тромбоцитното разпределение (platelet distribution width, PDW) — дава информация за вариацията в размера на еритроцитите;
   
   

• Кръвна натривка:

Изследването на ПКК може да се направи едновременно с изследване на кръвна натривка.

При това изследване се поставя капка кръв на предметно стъкло, разстила се и оцветява, след което се наблюдава под микроскоп.
По този начин могат да се наблюдават патологични отклонения в клетките на кръвта.

Отклоненията в стойностите на отделните показатели могат да са индикатор за дадено заболяване, което прави ПКК изключително важен тест при оценка на общото състояние на човек.

↑Върни се в началото

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

• Като част от рутините/скринингови изследвания, които се правят за оценка на здравословното състояние на човек;
• При наличието на признаци и симптоми, като например:
  1. отпадналост/изтощение/постоянна умора
  2. лесно посиняване по кожата
  3. повишена температура с неизяснена причина
  4. необяснима загуба на тегло
  5. необяснимо зачервяване на кожата

• Откриване на инфекция/възпаление;
• Установяване и/или определяне на тежестта на остра или хронична кръвозагуба;
• Откриване и проследяване на анемични състояния (анемии), както и други хематологични нарушения;
• Откриване и проследяване на левкемии (левкози), както и на други злокачествени заболявания;
• Проследяване на хода на различни остри и хронични заболявания;
• Преди, по време и след оперативна интервенция;
• Проследяване на ефекта от проведено лечение и оценка на въздействието му върху кръвните клетки и функцията на костния мозък (например при химиотерапия или лъчетерапия);
• Диагностициране на автоимунни заболявания;

↑Върни се в началото

Необходима ли е предварителна подготовка?

Кръвната проба, необходима за това изследване, се взема сутрин на гладно (до 10:00 часа), тоест пациентът не трябва да е приемал храна поне 12 часа преди вземане на кръвта.

Необходимо е да информирате лекаря за всички лекарства, които приемате, независимо дали са по рецепта или не — включително билки, витамини и други хранителни добавки, тъй като могат да повлияят на резултатите от изследването.

↑Върни се в началото

Метод на провеждане на изследването:

За изследването на пълна кръвна картина (ПКК) при възрастни е необходимо да се вземе кръв от вена (венепункция), докато при новородени и малки деца кръвта, необходима за изследване, се взема от петичката или пръстчето на детето.

Подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в:

• Изследване на кръв

В миналото изброяването на клетките в кръвта на пациента е ставало ръчно (мануално), като кръвната проба (капка кръв се поставя върху предметно стъкло, разстила се равномерно и се оцветява — кръвна натривка) се изследва с микроскоп.

С навлизането на автоматичните хематологични анализатори в клиничнолабораторната практика ръчното изброяване на кръвните клетки се прилага значително по-рядко.

Чрез автоматизираните апарати могат да бъдат изброени голямо количество клетки, докато чрез ръчното преброяване могат да се пребрбоят малък брой клетки, което е причина за получаване на грешни резултати.

Ръчното преброяване е полезно в случаите, когато автоматизираните анализатори не могат правилно да изброят анормалните клетки, тъй като тези клетки не се срещат при здрави индивиди и се установяват в периферната кръв само при определени хематологични нарушения, като изследването на кръвта под микроскоп може да даде повече информация за тези клетки — тяхната форма, размер и форма, което е важен диагностичен белег.

↑Върни се в началото

Какво ще усещате по време на изследването?

Подробна информация за това, което вероятно може да усетите при вземането на кръвната проба, необходима за провеждане на изследването, може да прочетете в:

• Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването?

Вземането на кръв за изследване на ПКК се смята за процедура с минимален риска за пациента.

Както при всяко изследване обаче и при това в някои случаи са възможни усложнения, повечето от които са незначителни, като подробна информация за вероятните рискове ще намерите в:

• Изследване на кръв

  ↑Върни се в началото

Резултати от проведеното изследване:

Резултатите на отделните показатели на пълната кръвна картина (ПКК) не трябват да се интерпретират самостоятелно, а въз основа на данните от цялостното изследване на ПКК, резултатите от други назначени изследвания, както и въз основа на придружаващите признаци и симптоми.

Резултатите от този тест обикновено са готови в рамките на 24 часа.

Нормалните стойности от изследването на ПКК варират в зависимост от възрастта, пола, както между отделните лаборатории.

   Нормални стойности:

Стойностите на отделните видове левкоцити (неутрофили, лимфоцити, моноцити, еозинофили, базофили) ще намерите в:
— Левкоцити

   Отклонения от нормата:

Значителни изменения в стойностите на отделните показатели на ПКК могат да са индикация за наличието на едно или повече заболявания. В тези случаи е необходимо да се направят допълнителни изследвания, за да се определи причина за отклоненията.

Често за потвърждаване на анормалните резултати се използва визуално (мануално) потвърждение чрез изследване на кръвна проба под микроскоп — кръвна натривка. Чрез изследването под микроскоп може да се направи оценка на външния вид и физическите характеристики на кръвните клетки, като размер, форма и цвят, както и всички други налични аномалии.

ПОВИШЕНИ СТОЙНОСТИ на показателите на ПКК мога да се дължат на:

Червени кръвни клетки (еритроцитоза):

• състояния, които предизвикват дехидратация — диария, повръщане, повишено изпотяване, тежки изгаряния, използване на диуретици и други;
• тютюнопушене;
• пребиваване на голяма надморска височина
• белодробни заболявания (например ХОББ, белодробна фиброза)
• бъбречни заболявания;
• излагане на въглероден оксид;
• кръвопреливане
• злокачествени новообразования;
• сърдечни заболявания;
• алкохолизъм;
• чернодробни заболявания;
• сънна апнея;
• прием на някои медикаменти:
  1. анаболни стероиди
  2. еритропоетин
  3. гентамицин
  4. метилдопа
• заболявания на костния мозък — например полицитемия вера (Polycythemia vera);
• генетични нарушения (например хемоглобинопатия);

Еритроцитни индекси:

• MCV — Показател за това, че червените кръвни клетки са с по-големи размери от нормалното (макроцити) — например при анемия (причинена от дефицит на витамин В12 или фолиева киселина), миелодисплазия, чернодробно заболяване, хипотиреоидизъм;
• MCH — Корелира с промените на MCV — макроцитните еритроцити са с по-големи размери и следователно с повишено средно съдържание на хемоглобин (MCH);
• MCHC — Повишени стойности на MCHC (хиперхромия) се наблюдават при състояния, при които хемоглобинът в еритроцитите е с по-голяма концентрация — например при автоимунна хемолитична анемия, при пациенти с изгаряния, при наследствена сфероцитоза (рядко срещано вродено заболяване);
• RDW — Признак за разнородност на еритроцитната популация по размер — наличие на малки и големи еритроцити, като младите еритроцити са по-големи по размер.
  Например при желязодефицитна анемия или пернициозна анемия са налице еритроцити с различна големина (анизоцитоза) и с неправилна форма (пойкилоцитоза), което води до повишаване на RDW.

Причините за повишени стойности на левкоцити (левкоцитоза) и отделните видове левкоцити — неутрофили (неутрофилия), базофили (базофилия), еозинофили (еозинофилия), лимфоцити (лимфоцитоза) и моноцити (моноцитоза) — ще намерите в:

• Левкоцити

Причините за повишени стойности на ще откриете в:

• Тромбоцити (PLT)

Тромбоцитни индекси:

• MPV — Показва наличието на голям брой на по-големи млади тромбоцити в кръвта — причината може да е засилено образуване и освобождаване на тромбоцити в периферната кръв от костния мозък;
• PDW — Показва повишена хетерогенност в размера на тромбоцитите (наличие на множество малки и големи тромбоцити в кръвната проба) — може да се дължи на заболяване, засягащо тромбоцитите или функцията на костния мозък (например анемия, възпаление, злокачествен процес, инфекция), а също и при използване на перорални контрацептиви и при бременност;

Причините за повишени нива на хемоглобин ще намерите в:

• Хемоглобин (Hb)

Причините за повишени стойности на хематокрит ще намерите:

• Хематокрит (Hct)

Състоянията, които водят до висок брой ретикулоцити, са описани в статията:

• Изследване на ретикулоцити

ПОНИЖЕНИ СТОЙНОСТИ — могат да са резултат от:

Червени кръвни клетки (еритроцитопения, еритропения):

• Анемия от различен произход:
  1. менструално кървене
  2. хемолитична анемия (сърповидно-клетъчна анемия, таласемия, дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа и др.)
  3. недоимък на желязо, фолиева киселина или витамин B12
  4. кървене при травма или операция
  5. остро или хронично кървене от стомашно-чревния (храносмилателния) тракт — стомашна язва, рак на дебелото черво, възпалителни заболявания на червата (болест на Crohn/Крон, улцерозен колит), полипи
• Отравяне с олово;
• Някои тумори;
• Болест на Адисон;
• След отстраняване на слезката (далака);
• Прием на някои медикаменти:
  • химиотерапевтици
  • хлорамфеникол
  • квинидин
  • хидантоини
• Лимфом на Ходжкин (Hodgkin) и други лимфоми;
• Увреждане на костния мозък (токсини, радиация, химиотерапия, инфекция, медикаменти);
• Заболявания на костния мозък — левкемия, мултиплен миелом, миелодисплазия или метастази от други органи;
• Бъбречно заболяване — тежките и хронични бъбречни заболявания водят до нарушена секреция на еритропоетин — хормон, произвеждан от бъбреците, стимулиращ производството на еритроцити в костния мозък;
• Бременност;
• Състояния, засягащи щитовидната жлеза;
• Хронично възпаление;

Еритроцитни индекси:

• MCV — Показател за това, че червените кръвни клетки са с по-малки размери от нормалното (микроцити), което може да се дължи например на желязодефицитна анемия или таласемия;
• MCH — Корелира с промените в MCV — по-малките еритроцити ще са с понижено средно съдържание на хемоглобин (MCH);
• MCHC — Намалени стойности на MCHC (хипохромия) се наблюдават например при желязодефицитна анемия и таласемия.
  Средната концентрация на хемоглобин в еритроцитите (MCHC) може да бъде понижена и при ниски стойности на MCV.

Причините за стойности на левкоцитите (левкопения) и на отделните видове левкоцити — неутрофили, базофили, еозинофили, лимфоцити и моноцити - под долната референтна граница ще намерите в:

• Левкоцити

Причините за ниски стойности на тромбоцитите (тромбоцитопения) ще откриете в:

• Тромбоцити (PLT)

По-ниски от нормалното стойности на отделните тромбоцитни индекси:

• MPV — Показател за това, че средният размер на тромбоцитите е по-малък от нормалното. По-старите тромбоцити обикновено са с по-малки размери от по-младите и ниските нива на MPV може да са индикация за това, че е нарушено производството на тромбоцити от костния мозък;
• PDW — Признак за разнородност на тромбоцитната популация по размер. Понижените стойности на PDW могат да са резултат от вирусна инфекция (например морбили, хепатит, инфекциозна мононуклеоза), прием на някои лекарства, както и злокачествено заболяване;

Причините за понижени нива на хемоглобин ще намерите в:

• Хемоглобин (Hb)

Причините за по-ниски стойности на хематокрита ще намерите:

• Хематокрит (Hct)

Състоянията, които водят до ниски стойности на ретикулоцитите, са описани в статията:

• Изследване на ретикулоцити

↑Върни се в началото

Кога не трябва да провеждате изследването?

Факторите, които биха могли възпрепятстват изследването на пълна кръвна картина (ПКК) или могат да повлияят на резултатите от това изследване, включват:

• Неспазване на инструкциите за подготовка за изследване от страна на пациента;
• Неправилно вземане на кръвната проба;
• Неправилно съхранение и/или транспортиране на взетата проба;
• Тютюнопушене;
• Алкохолизъм;
• Хемолиза на кръвната проба;
• Кръвозагуба;
• Скорошни кръвопреливания;
• Дехидратация или хиперхидратация;
• Изгаряния;

• Прием на някои медикаменти;
• Химиотерапия;
• Недохранване/недостиг на важни хранителни вещества;
• Интензивно физическо натоварване;
• Бременност;
• Инфекциозен процес;
• Съпътстващо заболяване (например бъбречна недостатъчност, анемия, тумор и др.);
• Алергия;
• Тежка травма или направена операция;
• Пребиваване на голяма надморска височина и др.

В случай на спешност липсват противопоказания за изследване на пълна кръвна картина.

↑Върни се в началото

Още по темата:

• Хематокрит (Hct)
• Левкоцити
• Тромбоцити (PLT)
• Хемоглобин (Hb)