Тромбоцити

Тромбоцитите (кръвните плочици) са вид кръвни клетки. Размерите им са от порядъка на 2-4 µm. Броят им е кръвта е от 150-300 х 10⁹/L. Той силно се влияе от редица фактори и се характеризира с денонощен биоритъм. Понижената концентрация на тромбоцитите в кръвта се означава като тромбоцитопения, а повишената – тромбоцитоза.

Основната функция на тромбоцитите е участие им в кръвоспирането. За пръв път тромбоцитите са наблюдавани през 1841 г. от Джордж Гъливер, с помощта на микроскоп с двойна леща. Терминът тромбоцит се налага в началото на 1900 г.

Цитология на тромбоцитите

Тромбоцитите са клетки без ядра. Те се състоят от две зони: по-светла – хиаломер, и по-централно разположена гранулирана зона – грануломер. В цитоплазмата им се намират плътни гранули, съдържащи АДФ, АТФ, ГДФ, ГТФ, неорганични фосфати, серотонин и калциеви йони. Тромбоцитите притежават множество митохондрии и ензимни системи. В централно разположената зона се намират алфа гранули, които съдържат фибриноген, албумин, каликреин, ендотелен растежен фактор, тромбоцитен растежен фактор и други. Цитоплазмата на тромбоцитите съдържа още гликогенови везикули, лизозоми, контрактилни микрофиламенти, микротубули, остатъци от ендоплазмен ретикулум и апарат на Голджи. В лизозомите се съдържат кисели хидролази, като бета-галактозидаза, бета-арабинозидаза и арилсулфатаза. Тромбоцитите произвеждат някои цитокини като тромбоцитен растежен фактор, който стимулира регенерацията на ендотелни и гладкомускулни клетки.

Тромбоцитопоеза

Тромбоцитите произлизат от протромбоцитите, които се получават от мегакариоцитите. При преминаването на протромбоцитите през белодробните капиляри те се разпадат до тромбоцити. Най-ранният костно-мозъчен предшественик на тромбоцитите е ацетилхолинестераза-положителната клетка, която е прогенитор на мегакариобласти и мегакариоцити. Мегакариоцитите представляват големи полиплоидни клетки, от които се получават протромбоцитите и в последствие тромбоцити. За нормалното протичане на тромбоцитопоезата са нужни интерлевкин-3, интерлевкин-6 и интерлевкин-11. Главен регулатор на този процес е тромбопоетина, произвеждан от хепатоцитите (чернодробни клетки). Жизненият цикъл на тромбоцитите в кръвта продължава от 5 до 11 дни. След това те губят своите функционални способности и се подлагат на фагоцитоза от макрофагите в слезката, белите дробове и черния дроб.

Функции на тромбоцитите

Тромбоцитите играят важна роля в процесите на хемостаза. Освен това те са ангажирани и в процесите на регенерация на ендотелни, гладкомускулни клетки и фибробласти чрез произвежданите от тях фактори.

При нарушаване на целостта на съдовата стена, на мястото на увреждането се струпват много тромбоцити. Това явление се нарича адхезия. Адхезията е рецептор-зависим процес, който се осъществява с участието на рецептори за колаген и гликопротеин и рецептор за фактора на von Willebrand. След това се осъществява агрегация, при която се образува тромбоцитна запушалка. Агрегацията също е рецептор-зависим процес. По време на агрегацията тромбоцитите променят формата си като се окръглят, увеличават обема си и образуват псевдоподи. Тези промени се означават като вискозна метаморфоза. Тези процеси са последвани от изливане на съдържимото в органелите на тромбоцитите, което включва освобождаване на вазоконстиктори (тромбоксан А2, серотонин), плазмени и тромбоцитни фактори на кръвосъсирване.