Начало Медицинска енциклопедия Физиология Кръв и лимфа Кръвоспиране

Кръвоспиране

Кръвоспиране - изображение

Кръвоспирането (хемостазата), представлява защитен механизъм, който предотвратява загубата на кръв при увреждане целостта на съдовата стена.

Процесът на кръвоспиране се осъществява в 4 основни етапа:

хемостаза

  1. Съдов спазъм. Първата реакция след увреждането на кръвоносния съд, която се дължи на механичното дразнене на гладките мускули в него, на освободения от тромбоцитите серотонин в мястото на увреждането и болката, предизвикваща рефлексна вазоконстрикция, се нарича съдов спазъм. Съдовият спазъм е преходен, но дава възможност за осъществяване на следващите етапи на кръвоспирането. При по-обширно увреждане на съдовата стена (например, при нараняване с тъп предмет, вместо с остър), той е по-силно изразен.
  2. Образуване на тромбоцитна запушалка. На мястото на съдовото увреждане се образува тромбоцитна запушалка. Този процес се предизвиква от контакта на оголените при съдовото увреждане колагенни нишки, в субендотелния слой на съда. В резултат на това се стимулира образуването на тромбоксан А2 от тромбоцитите, които под негово влияние набъбват, стават лепливи и се прикрепят, както едни към други, така и към колагена. По този начин, в лумена на увредения съд се образува рехава тромбоцитна запушалка (тромб). В процеса на хемостаза, участие взема и съдържащият се в тромбоцитите АДФ, който активира съседните тромбоцити при образуването на тромба. Локалният съдов спазъм допълнително се усилва от отделеният от активираните тромбоцити серотонин. Някои простагландини, регулират агрегацията на тромбоцитите.
  3. Образуване на кръвен съсирек. Следващият етап, при който в резултат на активиране на кръвосъсирващия механизъм, се получава по-плътен съсирек, такъв че трайно да може да спре кръвозагубата от малки съдове, е етапът на образуване на кръвен съсирек.
  4. Фиброзна трансформация на съсирека. Това е последният, четвърти етап от процеса на кръвоспиране, при който проникналите в съсирека фиброзни клетки се разрастват, като се получава окончателно затваряне на съдовия лумен.

Важно е да се отбележи, че в големите съдове, тези механизми не са достатъчни, за да спрат кръвотечението. В тези случаи се налага компресивно спиране на кръвотечението (посредством компресивна превръзка) от увредения съд, или се прави съдов шев.

Смущения в хемостазата могат да бъдат наблюдавани и в случаи, при които съществува дефект в процеса на кръвосъсирването. При тях, дори незначителни наранявания или хирургични интервенции, причиняват продължително и трудно овладяване на кръвотечението.

5.0, 4 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://en.wikipedia.org/wiki/Hemostasis

https://www.stago.com/haemostasis/what-is-haemostasis/haemostasis/

https://www.novonordisk.com/patients/haemostasis-management/haemostasis-what-is-haemostasis.html

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноХранене при...ФизиологияНовиниСнимкиАлт. медицинаНаправления в медицинатаИзследванияЗдравни съветиНормативни актовеИсторияОрганизацииЛайфстайлЛеченияБотаникаСпортСпециалистиДиетиКлинични пътекиЗаведения