Кръвно-газов анализ

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването?

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Изследването на кръвните газове в артериална кръв - кръвно-газов анализ (КГА) - е важен и често използван лабораторен тест, който често се използва в клинична практика за диагностициране и мониториране на респираторни, циркулаторни и метаболитни нарушения.

Кръвно-газовият анализ дава представа за парциалното налягане на кислорода (PaO2) и въглеродния диоксид (PaCO2) в артериалната кръв на пациента, както и за състоянието на алкално-киселинния обмен (pH) в организма в кръвна проба от артериална кръв. Чрез измерването на тези показатели се получава информация за способността на белите дробове да осигуряват кислород и да отстраняват въглеродния диоксид.
Кислородът (O2) и въглеродният диоксид (CO2) са най-важните дихателни газове и техните парциални налягания в артериалната кръв отразяват цялостната адекватност на газообмена.

Много заболявания се оценяват с помощта на КГА, включително остър респираторен дистрес синдром (ARDS), тежък сепсис, септичен шок, хиповолемичен шок, диабетна кетоацидоза, бъбречна тубулна ацидоза, остра дихателна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, сърдечен арест, астма и вродени нарушения на метаболизма.

Тъй като резултатите от КГА отразяват само физиологичното състояние на пациента по време на вземането на пробата, важно е те да бъдат внимателно интерпретирани заедно с наличните клинични прояви и с промените в лечението на пациента.

Неинвазивен, алтернативен метод за получаване на подобна информация е пулсовата оксиметрия и транскутанно парциално налягане на въглеродния диоксид.

Изследването на артериалните кръвни газове включва:

Парциално налягане на кислород (PaO2)

Измерва се налягането на кислорода, който е разтворен в артериалната кръв, и колко добре кислородът се пренася от дихателните пътища към кръвта, тоест предоставя информация за оксигенацията на кръвта.

Парциално налягане на въглероден диоксид (PaCO2)

Измерва се какво количество въглероден диоксид е разтворен в артериалната кръв и колко добре се отстранява въглеродния диоксид от кръвта.

Кислородна сатурация (SpO2)

Оценка на количеството кислород в кръвта, като се измерва какъв процент от хемоглобина (протеинът в кръвта, пренасящ кислород) е наситен с кислород

pH на кръвта

Показва алкално-киселинния баланс на кръвта. Стойностите варират от 0 до 14, като 0 показва най-висока киселинност, а 14 - най-висока алкалност.

Бикарбонати (HCO3)

Изчислена концентрация на бикарбонат в артериалната кръв. Бикарбонатите са химически буфер, който подпомага поддържането на нормално алкално-киселинно равновесие (pH) на кръвта. По-голямата част от въглеродния диоксид в кръвта се съхранява под формата на бикарбонати, така че това измерване помага да се отразят нивата на въглероден диоксид

ВЕ - излишък/дефицит на основи (base excess/deficit)

Изчислен относителен излишък или дефицит на бази (основи) в артериалната кръв

Изображение: www.freepik.com

Въпреки че не са стандартни, някои изследвания на кръвните газове в артериалната кръв включват измервания на хемоглобина, както и на променените форми на хемоглобина:

Метхемоглобин: Това е вид хемоглобин, който може да промени способността на кръвта да пренася кислород

Карбоксихемоглобин: Тази анормална форма на хемоглобин се прикрепя към въглеродния оксид и може да попречи на транспортирането на кислорода в кръвта.
Оксихемоглобин: Определя количеството хемоглобин, пренасящ кислород в кръвта.
Дезоксихемоглобин: Това е формата на хемоглобин, която не пренася кислород

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Целта на кръвно-газовия анализ е да се направи оценка на нивата на кислород и/или въглероден диоксид, както и на алкално-киселинния баланс (pH) в кръвта.
Изследването на кръвните газови не показва конкретната причина за нарушения баланс, но дава представа дали проблемът е респираторен или метаболитен.

Чрез изследването може да се осъществи количествено определяне на нивата на дисхемоглобин (например карбоксихемоглобин и метхемоглобин) в кръвта.

Изследването на кръвни газове се използва за диагностика и проследяване (мониториране) на различни медицински състояния, включително:

Заболявания на белите дробове и дихателни нарушения

Това изследване спомага за установяване на необичайни нива на кислород или въглероден диоксид в кръвта, които могат да бъдат свързани с дихателни проблеми или белодробни заболявания, като например астма, кистозна фиброза, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) или обструктивна сънна апнея.

Изследване на кръвни газове може да се извърши, ако има признаци или симптоми, свързани с нарушена белодробна функция, както и за оценка на функцията на белите дробове, ако:

• е налице затруднено дишане или други респираторни проблеми
• пациентът е претърпял нараняване на главата или шията, което оказва влияе на дишането
• има данни за вдишване на въглероден оксид или дим

Изображение: www.freepik.com

Алкално-киселинен дисбаланс

Тялото има няколко системи за поддържане на оптимално pH и кръвно-газовият анализ може да спомогне да се установи дали тези системи функционират правилно.

Този тест спомага за идентифициране на респираторни, метаболитни и смесени киселинно-алкални нарушения, със или без физиологична компенсация. Заболяванията, които могат да доведат нарушения в алкално-киселинното равновесие, включват:

• сърдечна недостатъчност
• неконтролиран диабет
• кръвоизлив
• химическо отравяне
• предозиране с лекарства
• шок

 Симптомите, които могат да се наблюдават при ацидоза, включват:

• Учестено дишане
• Задух
• Психични нарушения
• Умора

Симптомите, които могат да възникнат от алкалоза, включват:

• Объркване
• Гадене и повръщане
• Треперене на ръцете
• Мускулни потрепвания или спазми
• Световъртеж
• Изтръпване на ръцете, краката или лицето

www.freepik.com

Бъбречни проблеми

Бъбреците играят важна роля в регулирането на алкално-киселинния баланс на тялото, така че изследването на кръвните газове може да предостави информация за евентуално бъбречно заболяване или нарушена бъбречна функция.

Изображение: www.freepik.com

Проследяване на провежданата (кислородна) терапия

Изследването дава възможност за оценка на отговора на терапевтични интервенции като механична вентилация при пациенти с дихателна недостатъчност
КГА се назначава и за проследяване на ефекта от лечението на белодробни заболявания.

Пациентите, подложени на продължителна анестезия – особено при сърдечен байпас или мозъчна операция – могат да бъдат мониторирани чрез кръвно-газов анализ по време и след процедурата.

Изображение: www.freepik.com

При новородени

Изследването на кръвните газове чрез кръв от пъпната връв на новородени може да даде информация за респираторни проблеми, както и да определи pH на кръвта на бебето. Тестването обикновено се прави само ако състоянието на новороденото показва, че то може да има дихателни нарушения.

Необходима ли е предварителна подготовка

За изследване на кръвни газове обикновено не е необходима специална подготовка.

Преди изследването е необходимо да информирате лекаря си за всички лекарства (независимо дали са по рецепта или не) и хранителни добавки, които приемате, тъй като някои лекарствени средства могат да повлияят резултатите от изследването, особено такива, които влияят на съсирването на кръвта - аспирин, варфарин.

Пациентът не трябва да пуши преди изследването или да е изложен на среда с тютюнев дим (пасивно пушене).

При пациенти на кислородна терапия може да е необходимо коригиране или спиране на подаването на кислород в рамките на 20-30 минути преди теста, след което се взема кръвна проба.

В някои случаи може да се приложи локална анестезия (упойка)

Метод на провеждане на изследването

За изследване на кръвни газове в проба от артериална кръв, като пробата се взема чрез артериална пункция или от поставен артериален катетър.

Най-често кръв се взема от радиалната (лъчевата) артерия в областта на китката, тъй като тя е повърхностно разположена и лесно се палпира (напипва). Преди процедурата е препоръчително да се направи модифициран тест на Allen, за да се провери за адекватно колатерално кръвообращение. Като алтернатива могат да се използват пулсова оксиметрия и дуплекс ултразвук.

Изображение: learnfromdoctor.com

Ако вземането на кръв от радиалната артерия не е възможно, следващото най-често място за вземане на кръв е феморалната (бедрената) артерия в областта на слабините. Когато се обмисля пункция на бедрената артерия, трябва да се вземе предвид потенциалният риск от инфекция на мястото на пункцията и близостта на артерията до бедрената вена и нерв. Пункцията на бедрената артерия изисква продължително наблюдение на пациента и затова се препоръчва само в стационарни условия.

Най-малко предпочитаното място за вземане на кръв е брахиалната (мишничната) артерия и затова се използва в краен случай. Причината за това е, че брахиалната артерия е разположена на по-голяма дълбочина и затова по-трудно се локализира и по-трудно се постига хемостаза (кръвоспиране), когато е необходимо. Освен това брахиалната артерия е съд с относително малък калибър и няма обширна колатерална циркулация.

Вземането на кръв за КГА може да бъде затруднено при пациенти със слаб пулс, анатомични изменения или в случаи, когато е необходимо вземането на кръв от по-дълбоко разположени съдови структури, които по-трудно се локализират (например феморална или брахиална артерия). В тези случаи трябва да се обмисли използването на ултразвук за насочване, особено когато вземането на проби по стандартния подход е било неуспешно преди това.
Ехографията позволява по-акуратно визуализиране и насочване към избраната съдова структура. Освен това свежда до минимум риска от разкъсване на съдовете и увреждане на околните структури.

Многократното вземане на проби от артериална кръв от едно и също място увеличава риска от хематом, разкъсване на артерията и образуване на белези. Това също така увеличава рисковете за неволно вземане на кръв от вена. Ако е необходимо повторно вземане на кръв, трябва да се редуват местата на пункция. Ако е необходимо по-често вземане на проби, трябва да обмисли поставянето на постоянен артериален катетър чрез артериална канюла.

Пробата не трябва да се взема от ръката, на която се прави диализа или от място, където има белези на инфекция или възпаление.

Изображение: www.freepik.com

При малки деца за изследване на кръвни газове и pH кръвта може да се използва и капилярна кръв. При бебета се убожда в страничните части на петичката.
За кръвно-газов анализ може да послужи и артериализирана капилярна кръв от ушната висулка - взема се след затопляне на пункционното място с капилярна тръбичка.

Вземането на кръвна проба може да бъде трудно при пациенти, които не са съдействат или при които трудно се намира пулс.
При някои пациенти трудности възникват, когато пациентът не може да се позиционира правилно за процедурата. Това се наблюдава често при пациенти с когнитивно увреждане, напреднало дегенеративно ставно заболяване или есенциален тремор.

Количеството подкожна мазнина при пациенти със затлъстяване може да затрудни достъпа до артериалния съд.

Атеросклерозата на периферните артерии, която се наблюдава при пациенти в напреднала възраст и такива с краен стадий на бъбречно заболяване, може да причини повишена ригидност на съдовата стена, което затруднява вземането на кръв.

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което може да усетите при вземането на кръв, необходима за това изследване ще намерите в статията:

» Изследване на кръв

Вземането на проба от артериална кръв е по-болезнено, отколкото вземането на венозна кръв, тъй като артериите са разположени по-дълбоко от вените и са заобиколени от нерви, но дискомфортът обикновено не е дълготраен.

Повечето хора усещат краткотрайна, остра болка при въвеждането на иглата в артерията. Ако се постави местна анестезия (упойка), пациентът може да не усети нищо от въвеждането на иглата.

Пациентът може да усети по-силна болка, ако е налице затруднение с откриването на артерията или има по-голяма чувствителност към болка.

Има ли рискове от провеждане на изследването

Подробна информация за възможните рискове, свързани с вземането на кръв от медицински специалист, ще откриете в:

» Изследване на кръв

Като цяло, процедурата се смята за нискорискова.

За намаляване на риска от кръвонасядане (образуване на синина) обикновено е достатъчно притискане за няколко минути (5-10 минути) на мястото, след като се извади иглата.

Наличието на засилваща се болка, промени в цвета на кожата или признаци на инфекция е индикация за консултация с лекар. В редки случаи иглата може да увреди нерв или артерия.

Пациентите с коагулопатия са изложени на по-висок риск от усложнения (кървене), поради което при тях се препоръчва внимателна оценка на необходимостта от вземане на проба за КГА.

След вземането на кръв от артерията пациентът може да се върне към обичайните си дейности, като се препоръчва избягване на тежки физически натоварвания за 24 часа.

Изображение: www.freepik.com

Резултати от проведеното изследване

Нормалните стойности могат да варират между различните лаборатории.

Отклоненията от нормалните стойности при изследване на кръвните газове може да е индикация, че тялото не получава достатъчно кислород, не се отделя достатъчно въглероден диоксид или че има проблем с бъбречната функция. Ако не се лекуват, тези състояния създават дисбаланс, който в крайна сметка може да има животозастрашаващи последствия.

Тежестта на състоянието зависи от това дали причината е остра или хронична и дали тялото е в състояние да компенсира дисбаланса.

Обикновено се отчита и концентрацията на вдишвания кислород, наречена фракция на вдишания кислород (FiO2), което е от значение само ако се провежда кислородна терапия.

Нормални стойности

Нормални стойности на кръвните газове (в добре вентилирано помещение и на морското равнище):

Парциално налягане на кислород (PaO₂): > 80 mm Hg (>10.6 kPa)

Парциално налягане на въглероден диоксид (PaCO₂): 35–45 mm Hg

pH: 7.35–7.45

Бикарбонати (HCO³): 21-25 mmol/l (23–30mEq/l)

BE: ±2,5 mmol/l

Сатурация на кислород (SaO2): 95%–100%

Отклонения от нормата

Много състояния могат да доведат до промяна в нивото на кръвните газове, като в зависимост от отклоненията от нормата на различните показатели и най-вече на pH, състоянието може да се определи като ацидоза или алкалоза.

Дихателна (респираторна) ацидоза - първично дихателно обусловено повишение на PaCO₂, водещо до понижение на pH, и дължащо се на алвеоларна хиповентилация, предизвикана от:

• запушване на дихателните пътища: аспирация на чуждо тяло, ларингоспазъм, бронхиална астма, белодробен емфизем, ХОББ
• рестриктивни белодробни заболявания: пневмония, белодробна фиброза, плеврални страствания
• потискане на дихателния център: анестезия, лекарства (производни на морфина, седативни средства), увреждане на дихателния център от травми, инфаркт, кръвоизлив

Дихателна (респираторна) алкалоза – първично, дихателно обусловено понижение на PaCO₂, водещо до повишаване на pH, което се дължи на хипервентилация. Най-честите причини за възникване на дихателна алкалоза са:

• хипоксия – бързо изкачване на голяма височина, тежка анемия, остра сърдечна недостатъчност
• централно стимулиране на дихателния център – нарушено кръвоснабдяване, тумори, менингит, енцефалит, действието на салицилати, никотин
• първични белодробни заболявания
• други: неврогенни дихателни нарушения, чернодробна недостатъчност

Метаболитна ацидоза – първично, метаболитно обусловено понижение на бикарбонатите, водещо до понижение на pH на кръвта. Метаболитната ацидоза се дължи на повишено образуване на киселини в хода на обмяната на веществата, намалено излъчване на киселини през бъбреците, бъбречна или извънбъбречна загуба на бикарбонати:

• лактатна ацидоза – при тежко физическо натоварване, при шокови състояния, понякога при захарен диабет.
• кетоацидоза се наблюдава при декомпенсиран захарен диабет
• по-редки са ацидозите, дължащи се на повишено образуване на киселини - наблюдава се при гладуване, тиреотоксикоза, при метанолови и други отравяния

Метаболитна алкалоза – първично, метаболитно обусловено повишение на бикарбонатите, водещо до повишение на pH. Обикновено се касае за намалено излъчване на бикарбонати през бъбреците. Най-важните причини за развитие на метаболитна алкалоза са:

• първичен хипералдостеронизъм
• синдром на Кушинг
• хиповолемия без хипертония (вторичен хипералдостеронизъм)
• злоупотреба с диуретици и лаксативни средства
• повръщане, загуба на стомашен сок 

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които възпрепятстват провеждането на това изследване или могат да повлияят на резултатите от гръвно-газовия анализ, включват:

• Инфекция в областта на вземане на кръв (локална инфекция)
• Анатомични аномалии на мястото за пункция (например от предишни хирургични интервенции, вродени или придобити малформации или изгаряния)
• Надморска височина - Нивата на кислород се променят на различни надморски височини, така че е нормално хората да имат по-ниски нива на кислород в кръвта, ако бъдат тествани на голяма надморска височина
• Телесна температура - Нивата на кислород и въглероден диоксид, както и pH на кръвта могат да се променят в зависимост от телесната температура. Лабораториите често показват резултати за телесна температура от 37° С, което може да не е същото като действителната телесна температура на човек по време на тестването
• Наличието на артерио-венозни фистули или съдови присадки (графтове) - в тези случаи не трябва да се прави опит за артериална съдова пункция
• Известно или предполагаемо тежко периферно съдово заболяване на крайника, от който ще се взема кръв
• Тежка коагулопатия
• Антикоагулантна терапия с варфарин, хепарин и производни, директни инхибитори на тромбина или инхибитори на фактор X - повишения риск от кървене и образуване на хематоми. В повечето случаи аспиринът не е противопоказание за вземане на проби от артериални съдове.
• Приложени тромболитични средства, като стрептокиназа или тъканен плазминогенен активатор

Заглавно изображение: nurse.org