Пулсова оксиметрия (пулсоксиметрия)

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждането на изследването? 

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Пулсова оксиметрия, означавана още и като пулсоксиметрия, представлява изследване, използвано за определяне нивото на кислорода (кислородна сатурация) в артериалната кръв.
Чрез този метод се измерва и сърдечната честота (пулс).

Това е лесно, безболезнено, неинвазивно изследване, чрез което се определя колко добре се насищат с кислород отдалечените от сърцето части на тялото, като например ръце и крака.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Информацията за това дали има достатъчно кислород в кръвта е необходима в различни ситуации:

• по време или след операция или други процедури, при които се използват седативни средства;
• за да се провери способността на човек да се справи с повишена физическа активност;
• да се разбере дали е необходим апарат за изкуствена вентилация или ако такъв е наличен — да се види неговата ефективност;
• да се определи състоянието на пациент, чието дишане спира по време на сън (сънна апнея)

Изображение: www.freepik.com

Пулсовата оксиметрия се използва също така и за следене на здравословното състояние на човек, страдащ от заболяване, което повлиява нивото на кислород в кръвта, а именно:

• инфаркт;
• сърдечна недостатъчност;
• хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);
• анемия;
• злокачествено новообразувание на белия дроб; 
• астма;
• пневмония;
• коронавирус COVID-19.

Необходима ли е предварителна подготовка

Използването на пулсов оксиметър изисква определена подготовка:

• Отстраняване на всичко, което поглъща светлина, от мястото, където ще се постави датчика;

Например, ако сензорът ще се постави на пръста, съответният пръст трябва да се почисти (например от засъхнала кръв или лак за нокти), за да се избегне погрешно отчитане на резултатите.

• Затопляне на мястото, където ще се постави датчика;

Причината за това е, че студът може да доведе до по-слабо кръвоснабдяване, което от своя страна може да доведе до грешни резултати.
Пръстът, ухото или челото (понякога датчикът се поставя там) трябва да бъдат със стайна температура преди започване на процедурата.

• Премахване на всякакви източници на смущения;

Силната околна светлина, като например осветителни тела, светлини за фототерапия и отоплителни уреди с инфрачервени лъчи, могат да повлияят на фотодетектора на пулсоксиметъра и това да доведе до неточни данни от изследването.

Метод на провеждане на изследването:

Чрез пулсова оксиметрия се определя процентът кръв, обогатена с кислород.
И по-конкретно — измерва какъв процент от хемоглобина (протеинът в кръвта, пренасящ кислород) е наситен с кислород.

Стандартният пулсов оксиметър използва електронен процесор и чифт малки светодиоди (LED), които излъчват светлинни вълни през полупрозрачна част от тялото на пациента (върха на пръстите или меката част на ухото) към разположен срещу тях фотодиод.

Единият диод е червен (red), с дължина на вълната 660 nm (нанометра). Другият диод е инфрачервен (infrared), с дължина на вълната 940 nm.
Абсорбцията (поглъщането) на светлина при тези дължини на вълните се различава значително при кръвта, наситена с кислород, и при тази, в която няма кислород.

Оксигенираният (наситен с кислород) хемоглобин поглъща повече инфрачервена светлина, а допуска преминаването на повече червена светлина през него.

При деоксгенираната (бедна на кислород) форма на хемоглобина се случва точно обратното — абсорбира се повече червена светлина, а се пропуска инфрачервената.

След това се измерва се количеството светлина, което преминава през тъканите (тоест не се абсорбира).

Впоследствие процесорът изчислява съотношението червена светлина:инфрачервена светлина (което всъщност представлява съотношението оксигениран хемоглобин:деоксигениран хемоглобин), като това съотношение след това се превръща в SpO2 (съдържанието на кислород в артериалната кръв в %; сатурация на кислорода в периферна кръв), основавайки се на закона на Beer–Lambert.

Какво ще усещате по време на изследването

Пациентът няма да усети нищо по време на изследването.

Пулсоксиметрия може да се извърши и в амбулаторни условия, както и по време на по-дълъг престой в болницата.

Начинът, по който се извършва процедурата, варира в зависимост от състоянието на пациента.

В повечето случаи изследването се извършва в следните стъпки:

• щипковидно устройство, наречено датчик или сензор, се поставя на пръста или на меката част на ухото;
• в някои случаи сензорът има лепкава повърхност и може да бъде поставен на челото;
• датчикът може да бъде оставен за продължително мониториране или за еднократно отчитане резултати, като след това се маха от пръста/ухото;

Има ли рискове от провеждането на изследването

И при пулсоксиметрията, както при всяко изследване, има известен риск.

Въпреки това, рисковете, свързани с използването на пулсоксиметър, са минимални и редки и включват:

• продължителната употреба може предизвика увреждане на тъканите на мястото, където се намира сензора;
• неправилно тълкуване на резултати, ако датчикът (сензор) падне от пръста или ухото;
• възпаление на кожата от адхезивната повърхност на сензора;

Използването на пулсоксиметри в случай на инхалация на въглероден оксид (СО) е противопоказано, тъй като този тип оксиметрия не може да направи разлика между нормалното кислородно насищане (сатурация) на хемоглобина (оксихемоглобин) и насищането на хемоглобина с въглероден оксид (карбоксихемоглобин), което се наблюдава при вдишвана на СО.

Рисковете могат да варират в зависимост от общото здравословно състояние и други фактори.

Резултати от проведеното изследване

Резултатите при пулсоксиметрия зависят от:

• здравословното състояние на пациента;
• дихателната честота;
• процентното съдържание на кислород във въздуха, който се вдишва;
• извършваните дейности;
• други фактори;
  

Нормални стойности:

Нормалните стойности на SpO2 (кислородна сатурация на артериална кръв), измерени на морско равнище при хора без белодробна патология, са между 95 и 100%, като могат да варират в зависимост от възрастта на пациента и общото състояние.
Повечето хора нямат сатурация 100% и затова често се посочват като нормални стойности на SpO2 95-99%.

При пациентите с ХОББ нормалната сатурация обаче е 88-92%.

Поради по-ниското съдържание на кислород във венозната кръв нейната сатурация е около 75%.

Отклонения от нормата:

Aко кислородната сатурация е между 90% и 94%, пациентът е в хипоксия и трябва да се вземат мерки, като лечението може да е амбулаторно или в болница.
Световната здравна организация (СЗО) препоръчва при кислородна сатурациякислородотерапия.

Сатурация под 90% изисква неотложна медицинска помощ, като тези пациенти обикновено се хоспитализират.

Трудно е да се установи цианоза клинично, докато сатурацията не падне под 90%.
Пациент с тежка анемия може да не изглежда цианотичен, дори ако кислородната сатурация е много ниска.

Необичайно високите стойности на SpO2 може да означават, че на пациента се подава по-голямо количество кислород от необходимото.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Въпреки съвременните технологични подобрения, при пулсоксиметрите все още съществуват някои фактори, които могат да повлияят на точността на изследването.

Ограниченията за използването на този метод се определят от състоянието на пациента:

• стойности на кислородната сатурация (SpO2) < 80% — при това състояние пулсовите оксиметри могат да покажат по-високи стойности на SpO2 от реалните, особено при пациенти с по-тъмно пигментирана кожа;
• лоша перфузия (студени пръсти), дължаща се на хипотония, хиповолемичен шок, студена околна среда или сърдечна недостатъчност — може да доведе до ситуация устройството да не отчита резултати;
• анемия — при това заболяване снабдяването на тъканите с кислород не е достатъчно, но пулсоксиметрията отчита нормални стойности;

Изображение: www.freepik.com

• отравяне с въглероден оксид (СО) — въглеродният оксид се свързва с хемоглобина, което нарушава транспорта на кислород. Въпреки това резултатите от теста са нормални;
• някои антивирусни медикаменти — те намаляват афинитета на хемоглобина към кислорода;
• раздвижване, треперене на пациентите, сърдечни аритмии — пулсоксиметърът може да не в състояние да улови нормален сигнал;
• лакирани, мръсни или изкуствени нокти — може да доведе до отчитане на фалшиви резултати или въобще да не отчете резултати;
• силна изкуствена светлина (например в операционна зала) — може да доведе до грешни резултати;
• възрастни пациенти — стойностите на кислородна сатурация могат да бъдат по-ниски, отколкото при млади пациенти;
• сърповидно-клетъчна анемия — при възрастни не води до погрешни стойности на SpO2, но при деца е възможно;

Заглавно изображение: Rama, CeCILL, via Wikimedia Commons