Грип и пневмония МКБ J10-J18

Пневмонията е възпалително заболяване на белите дробове, обикновено причинено от различни инфекциозни агенти. Възпалението поразява алвеолите, които са основните структурни единици на белите дробове, изпълняващи газообменната функция.

При пневмоничен процес алвеолите, така наречените въздушни торбички, биват изпълнени със серозна течност или гной. Това блокира достигането на кислород до кръвния поток. Намалението на кислород се изразява в нарушение на нормалната функция на всички клетки в тялото, тъй като са силно чувствителни на промени в количеството на кислород. Това в повечето случаи се изразява с поява на някои от характерните за пневмонията симптоми.

Въпреки това, дихателната система притежава множество механизми за компенсация, които понякога могат да маскират тежестта на заболяването. Протичането на пневмонията може да бъде от леко респираторно заболяване, до прояви на дихателна недостатъчност.

Различни инфекциозни агенти могат да бъдат потенциални причинители на пневмония, сред които са бактерии, вируси и гъбички. Едни от най-честите причинители са именно грипните вируси. В статията грип и пневмония ще разгледаме именно една от най-честите прояви на грипа.

Честота

Грипните инфекции са сред едни от най-разпространените в световен мащаб, засягащи голям брой от хора. Характерно за тях е лесното разпространение от човек на човек, основно чрез:

• Въздушно-капков път - това е най-честият механизъм на предаване на инфекцията. При кашляне, кихане или говорене заразоносителите отделят въздушни аерозоли, които съдържат вирусните частици в атмосферата. По този начин при инхалиране от здрав индивид, аерозолите попадат в респираторния тракт, където могат да индуцират инфекция.
• Контактно-битов път
• Вертикален механизъм - от майка на детето при бременност.

Вирусите са сред най-честите причинители на пневмония, като според проведени проучвания те се доказват в около 13-50% от диагностицираните случаи на пневмония като единствени патогени. В 8-27% от случаите се доказват смесени инфекции, причинени от вируси и бактерии.

Самите грипни вируси причиняват повече от 50% от всички вирусни пневмонии, придобити в общността. Особено засегнати от грипните вируси са възрастните, при които рискът от развитие на усложнения е висок. Хората над 65-годишна възраст са рискови за развитието на пневмония, причинена от грип, при които заболяването протича тежко. Именно затова, в много страни е въведена задължителна противогрипна ваксинация на възрастните. Това е основната превантивна мярка, която показва известен успех в прилагането и в някои страни.

Известни са множество серотипове на грипните вируси, от които за изработването на противогрипна ваксина се използват най-широко разпространените вирусни щамове, причиняващи епидемии. Ваксинацията против грип не е задължителна и е ежегодна. Всяка година се използват щамовете, които са били широко разпространени през изминалата година.

Освен възрастните, изложени на риск са и хората с хронични придружаващи заболявания, както и бременните жени. При тях също е препоръчително прилагането на противогрипна ваксина.

Причина

Грипните вируси се разделят на няколко типа - A, B, С и D (тип D се среща основно при едрия рогат добитък). Те принадлежат към семейството на Orthomyxovirus. За тип А е характерно, че резервоар на инфекцията са животни (птици, свине), докато грипен вирус тип В причинява инфекция единствено при хората. Както вече споменахме, грипът се характеризира с епидемично разпространение, като инфекцията обхваща голям брой хора от населението. Също така, има и изразена сезонност като повечето случаи са през студените месеци от годината. С епидемично разпространение основно се свързват грипните вируси тип А.

Грипните вируси имат сферична форма с липидна външна обвивка. На повърхността на тази обвивка има два вида гликопротеина, които стоят в основата на силната изменчивост на тези вируси. Тези два гликопротеина са неураминидаза (NA) и хемаглутинин (HA). Известни са много вариации на тези два протеина - 18 подвида на хемаглутинин (H1-H18) и 11 подвида на неураминидазата (N1-N11). Така всяка година различни щамове грипни вируси са причинители на епидемични огнища. От миналото едни от най-известните и смъртоносни грипни вируси, причинители на пандемии, са:

• Птичи грип (H5N1) - резервоар на инфекцията са птиците. Като рискова група хора са тези, които имат близък контакт с птици (работещи в птицеферми). Основен начин на заразяване е чрез екскрементите на птиците. В България през 2004 и 2006 година са регистрирани множество случаи на заболели от птичи вирус.
• Свински грип (H1N1) - отново както птичия вирус, резервоар на инфекцията представляват животни. През 2010 е обявена световна пандемия, обхващаща множество държави.

Патогенеза

При попадане в респираторния тракт, грипните вируси са подложени на действието на различните защитни механизми на дихателната система. Някои сред тях са:

• Косми и пили на входа на носната кухина
• Кашличен и кихавичен рефлекс
• Производство на мукус
• Лимфни структури и локален имунитет

При преодоляване на защитните механизми, вирусите се прикрепят към клетките на респираторната лигавица, като след тяхното увреждане се индуцира локална възпалителна реакция.

Симптоми

Клиничните прояви на грип и пневмония могат да варират при различните пациенти като основно зависят от следните фактори:

• Имунен статус на пациента
• Придружаващи заболявания
• Възраст

Типичната инфекция с грипен вирус представлява внезапна поява на характерните за заболяването симптоми, в рамките на 24-48 часа след заразяването. Грипът обикновено причинява епидемии и дори пандемии в края на зимата и началото на пролетта, като в тези случаи се прилагат специфични противоепидемични мерки.

Някои от най-характерните симптоми на заболяването са:

• Висока температура
• Втрисане
• Непродуктивна кашлица
• Хрема
• Главоболие
• Умора
• Болка в гърдите
• Задух
• Болки в мускулите и ставите

Остро проявените симптоми обикновено траят 3-5 дни, като след това те започват да отзвучават. Това не е при всички пациенти, като при имунокомпрометираните и възрастните може да се наблюдава влошаване на общото състояние, дори в някои случаи и настъпила остра дихателна недостатъчност (ОДН).

Диагноза

Диагностицирането на пневмония и грип се използват различни лабораторни и образни изследвания, които могат да докажат инфекцията.

Диагностициране на пневмонията

Диагностицирането на пневмонията започва с анамнестичните данни за инфекциозен процес на белите дробове. Те обикновено са достатъчно насочващи към характера на заболяването. След това за диагностицирането се следват следните стъпки:

• Физикален преглед - при физикалния преглед често се наблюдават отклонения при палпация (намален гласов фремитус, изоставане на едната гръдна половина), перкусия (притъпен перкуторен тон в локазицията на пневмоничния процес) и аускултация на белите дробове. Самата аускултаторна находка може да варира в зависимост от локализацията на пневмонията, както и етиологичния причинител. При вирусните причинители обикновено находката е бедна, тъй като основно засегнат от инфекцията е интерстициумът. При бактериалните причинители находката обикновено е богата и може да варира - сухи и влажни хрипове, крепитации, отслабено везикуларно дишане.
• Образно изследване - рутинно в медицинската практика при пациенти със съмнение за пневмония се назначава рентгеново изследване на белите дробове. То е достатъчно информативно по отношение на инфекциозно засягане на белодробната тъкан. При пневмония се визуализират различни патологични промени. Рентгенографията на гръден кош е златен стандарт в диагностицирането на пневмония.

Диагностициране на грип

За диагностицирането на грип се използват различни серологични изследвания. Различните методи, които се използват основно се базират на доказване на налични антитела срещу различните грипни вируси, циркулиращи чужди антигени или конкретно търсене на експресирани гликопротеини на повърхността на вирусните частици (доказване на различни вирусни щамове). Най-често използваните методи са:

• ELISA
• PCR (Полимеразна верижна реакция)
• Имунофлуоресцентен метод

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на пневмония и грип е широка, включваща множество заболявания, които могат да протичат по сходен начин. Някои от най-честите са:

• Остър бронхит
• Туберкулоза на белите дробове
• Бронхиална астма

Лечение

При лечението на пневмония се прилагат различни групи медикаменти, които основно са с цел симптоматично облекчение. В това отношение са проведени няколко проучвания, които разглеждат връзката между приложението на различни препарати за симптоматично лечение и техният ефект върху болничния период. Според всичките проучвания, приложението на медикаментите не скъсява болничния период. Тяхното действие е основно насочено към по-леко протичане на заболяването. Най-често прилаганите лекарства са:

• Антипиретици
• Аналгетици
• Противовъзпалителни средства (НСПВС)
• Противокашлични
• Витамини
• Имуностимулатори

За етиологично лечение се използват различни антивирусни медикаменти, които са с благоприятно въздействие върху грипни инфекции. Някои от най-често прилаганите такива са озелтамивир, занамивир и др.

Усложнения

Грипът е едно от най-широко разпространените заболявания, при което обикновено изявената симптоматика изчезва в рамките на няколко дни или седмица. Въпреки това, то крие риск от развитието на сериозни, животозастрашаващи усложнения. За грипните вируси е характерно, че могат да засегнат множество органи и системи, ако има фактори, благоприятстващи разпространението на инфекцията.

Именно затова, някои от честите усложнения на грип и пневмония са:

• Миокардит
• Остър гастроентерит
• Енцефалопатия, причинена от грипен вирус

Превенция и прогноза

Прогнозата на грип и пневмония при здрави индивиди е много добра, като в рамките на няколко дни се наблюдава пълно възстановяване. Основна превантивна мярка срещу грипни инфекции е създадената противогрипна ваксина. Тя е ежегодна и съдържа най-честите вирусни щамове, причинители на епидемии. Противогрипната ваксина не е задължителна и може да бъде поставени при всички на възраст над 6 години.

Ежегодната ваксинация е препоръчителна при:

• бременни
• имунокомпрометирани
• възрастни над 65 години

Изображения: СС0 Public Domain