Хрема (ринорея)

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза 

› Лечение

Въведение

Ринорея представлява медицински термин, с който се обозначава появата на хрема. Състоянието се характеризира с повишено образуване и изтичане на секрет от носа. В зависимост от причинителя, назалният секрет може да бъде с различна консистенция - бистър, воднист, гъст, гноен, кървав. Ринорея е симптом който може да има разнообразна етиология като най-често се свързва с развитие на възпалителен процес в носната кухина. В зависимост от продължителността на симптомите, ринореята се класифицира като остра или хронична.

Острата ринорея обикновено настъпва внезапно и често се ограничава от само себе си. Хроничната ринорея се развива постепенно и е свързана с персистиращи или повтарящи се дразнители като алергени, структурни аномалии или хронични възпалителни процеси.

Ринорея може да възникне при:

• Болести на дихателната система - остра инфекция на горните дихателни пътища, хроничен ринит, хроничен синуит, алергичен ринит (сенна хрема), медикаментозен ринит, атрофичен ринит, вазомоторен ринит, бронхит, остър ларингит, бронхиолит, остър тонзилит, остър назофарингит, остър фарингит, хипертрофия на аденоидите, девиация на носната преграда, астма.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - чуждо тяло в носа, алергична реакция, ухапване от змия, отравяне с ботулинов токсин, мозъчна травма, фрактура на черепните кости, анафилаксия.
• Болести на ухото и мастоидния израстък - отит на средното ухо, оталгия.
• Инфекциозни и паразитни болести - грип, парагрип, риновирусни инфекции, аденовирусни инфекции, туберкулоза, сифилис, гъбична инфекция, антракс, морбили, варицела, внезапна екзантема (шеста болест).
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродена аномалия на носа, първична цилиарна дискинезия.
• Бременност, раждане и послеродов период - ринит при бременност.
• Болести на нервната система - клъстерно главоболие.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност – страничен ефект от медикаменти, прием на наркотични вещества. 
• Фактори, влияещи върху здравното състояние – тютюнопушене, излагане на дразнещи газове и миризми. 
• Новообразувания - доброкачествени или злокачествени образувания на носа или околоносните кухини.

По-чести причини за възникване

Вирусни инфекции

Вирусните инфекции са сред най-честите причини за развитието на ринорея. Те се предават основно по въздушно-капков път чрез капчици, които се отделят при кихане, кашляне или говорене. Вирусите обикновено навлизат в организма през горните дихателни пътища, където се прикрепват към клетките на носната лигавица. След това проникват в тези клетки и започват да се размножават, което води до развитие на възпалителен процес. Въпреки че вирусният ринит обикновено се самоограничава в рамките на седмица, в някои случаи може да се наблюдава удължаване на симптомите поради вторично насложена бактериална инфекция. Най-честите вируси, които причиняват ринорея, включват:

• Риновируси
• Аденовируси
• Коронавируси
• Респираторно-синцитиални вируси (RSV)

Бактериални инфекции

Бактериалните инфекции могат да възникнат като първични или по-често като вторични инфекции след прекаран вирусен ринит. Механизмът за възникване на ринорея включва възпаление на носната лигавица, при което се наблюдава вазодилатация, повишена пропускливост на капилярите и хиперсекреция на жлезите. Тези процеси водят до повишено образуване и изтичане на секрет от носната кухина. При бактериални инфекции секретът обикновено е гъст, жълтеникав или зеленикав на цвят и често е придружен с лоша миризма. Освен изтичането на секрет от носа се наблюдават други симптоми като втрисане, общо неразположение, повишена телесна температура и други. Най-честите бактериални причинители са:

• Haemophilus influenzae
• Streptococcus pneumoniae
• Moraxella catarrhalis
• Staphylococcus aureus

Алергичен ринит

Алергичният ринит представлява реакция на свръхчувствителност към различни алергени от околната среда. При контакт с алергена следва активиране на мастоцитите, които отделят хистамин и други медиатори. Това води до разширение на кръвоносните съдове, оток на носната лигавица и повишение на секреция. Най-честите алергени включват полени, домашен прах, акари, плесени и животински пърхот. Алергичният ринит е по-често срещан при млади хора, особено с фамилна обремененост за алергични заболявания. Сезонният алергичен ринит се проявява най-често през пролетните и летните месеци, когато концентрацията на полени е най-висока, докато целогодишният се дължи обикновено на домашни алергени. Ринореята при алергичен ринит обикновено е водниста, бистра и се съпровожда от кихане, запушване на носа, както и сърбеж в носа и очите.

» Повече информация по темата: Алергичен ринит 

Медикаментозен ринит

Медикаментозният ринит се наблюдава при пациенти с продължителна употреба на назални деконгестанти. Той представлява форма на неинфекциозен ринит, причинен от локалното или системно действие на определени лекарства. Най-често се наблюдава при прекомерна и продължителна употреба (обикновено над 5–7 дни) на локални вазоконстрикторни капки или спрейове за нос (например ксилометазолин). Освен това, медикаментозен ринит може да възникне и при системна употреба на някои антихипертензивни лекарства (например бета-блокери, АСЕ инхибитори), перорални контрацептиви или нестероидни противовъзпалителни средства.

» Повече информация по темата: Медикаментозен ринит 

Чуждо тяло в носа 

Чуждо тяло в носа е важна и честа причина за ринорея, особено сред децата. Най-често се касае за малки предмети като парченца от играчки, мъниста, храни или други дребни обекти, които децата поставят в ноздрите. Наличието на чуждо тяло води до локално възпаление, дразнене и повишена секреция от носната лигавица. Характерно за наличието на чуждо тяло е изтичането на секрет само от едната ноздра. Секрецията често е гнойна, със зловонна миризма, която не се повлиява от стандартно лечение. При по-продължително задържане на чуждото тяло може да се насложи вторична бактериална инфекция.

» Повече информация по темата: Чуждо тяло в носа 

Симптоми 

Ринореята е симптом, който може да засегне хора от всякакви възрасти. Повишеното отделяне на секрет може да е само от едната ноздра или едновременно от двете. Често ринореята се съпровожда от други симптоми, които зависят главно от основното заболяване. Сред по-честите съпътстващи симптоми са:

• Запушен нос
• Кихане
• Сърбеж в носа
• Болка в гърлото
• Зачервено гърло
• Сълзене на очите 
• Общо неразположение
• Повишена температура

Диагноза

Ринореята често е безобиден и самоограничаващ се симптом. Препоръчително е да потърсите лекар в случай че състоянието персистира повече от седмица или възникнат придружаващи оплаквания като силно главоболие, висока температура, задух, наличие на кръв в секрета. Диагностичният процес цели установяване на подлежащата причина и изключване на по-сериозни заболявания. 

• Анамнеза: Първата стъпка в диагностиката на ринорея е събирането на подробна анамнеза. Лекарят трябва да изясни началото, продължителността и характера на секрецията - дали е водниста, гнойна, едностранна или двустранна. От значение са придружаващите симптоми, както и наличието на хронични заболявания. 
• Физикален преглед: Прегледът ключва оглед и палпация на носа и околоносните синуси, както и оценка на консистенцията и вида на назалния секрет. Възможно е да се извърши риноскопия - метод за оглед на вътрешността на носната кухина с помощта на специален инструмент. Риноскопията позволява на лекаря да направи оценка на състоянието на носната лигавица. 
• Изследване на назален секрет: Секретът се взема чрез стерилен тампон и се изпраща за микробиологично изследване. Главната цел е установяване на бактериалния причинител и изготвяне на антибиограма, която определя чувствителността на изолираните микроорганизми към различни антибиотици. 
• Образни изследвания: Към тях се пристъпва обикновено при хронична ринорея, при която не е уточнено подлежащото състояние. Образните методи дават ценна информация за анатомични аномалии, наличие на полипи, присъствие на чуждо тяло или други патологични процеси в носната кухина и околоносните синуси, които не могат да бъдат открити чрез рутинен клиничен преглед.

Лечение

В много случаи хремата преминава спонтанно в рамките на няколко дни и не изисква специално лечение. Въпреки това, има ситуации, при които е препоръчително да се потърси лекарска помощ, тъй като има риск да възникнат бъдещи усложнения. 

При вирусни инфекции терапията обикновено е симптоматична. Тя включва промивка на носа с физиологичен разтвор и краткосрочна употреба на деконгестанти. При бактериални инфекции се прилагат системни или локални антибиотици след изготвяне на антибиограма. При алергичен ринит се използват антихистамини, локални кортикостероиди и се препоръчва избягване на контакт с алергени. В случаи като медикаментозен ринит, лечението включва преустановяване на съответния медикамент. При наличие на чуждо тяло, структурна аномалия или туморен процес е необходима интервенция от медицински специалист.

Кога да потърсите лекар?

Хремата е доста неприятен симптом, но обикновено премина за няколко дни без медицинска намеса. Понякога обаче може да е признак на по-сериозен проблем, така че консултирайте се с лекар, ако:

• симптомите продължават повече от 10 дни;
• имате повишена температура;
• секрецията от носа има жълт или зелен цвят (това може да е признак на бактериална инфекция);
• имате кръв в носния секрет или постоянен прозрачен секрет след нараняване на главата.

Ринореята може да е по-сериозна при кърмачета и малки деца. Затова е необходимо да потърсите медицинска помощ ако детето е по-малко от 2 месеца и има висока температура или хремата причинява проблеми с кърменето и затруднява дишането.

Повече информация по темата може да намерите в:

» Хрема

 Изображения: freepik.com