Аденовирусна инфекция, неуточнена МКБ B34.0

Аденовирусните инфекции са остри заболявания, които протичат с клиничен полиморфизъм и обикновено засягат горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, очите и лимфните възли.

При аденовурсна инфекция, неуточнена, се наблюдават различни прояви, някои от които по-силно проявени, други по-слабо застъпени.

Причинители на заболяването са аденовируси, които принадлежат към семейство Adenoviridae.

Серологичните проучват у нас показват, че най-разпространени от известните около 50 човешки серотипа на аденовирусите са типове 1, 2 и 5 (в около 30% от случаите), докато антитела срещу типовете 4, 6, 7 и 14 се откриват в около 20% от случаите. Типовете 3, 8, 10, 12, 16, 17, 31, 38 и други се откриват значително по-рядко.

Аденовирусите са класифицирани в 7 подгрупи (от A до G), според специфичните си антигенни характеристики и онкогенен потенциал. Репликацията на аденовирусите е относително по-слабо ефективна, като в около 80-90% от случаите не се постига формиране на зряла инфекциозна вирусна частица.

Източник на инфекцията са болните хора, страдащи от някоя от формите на болестта, както и здравите вирусоносители (при тях липсват видими клинични прояви на инфекцията).

Аденовирусите, предизвикващи респираторни заболявания, се предават най-често по въздушно-капков път, както и посредством контакт с контаминирани предмети и повърхности.

Директният контакт се осъществява чрез пряк допир на възприемчиво лице със замърсени ръце на заразен човек. Ниската лична хигиена, здравна култура и информираност допринасят за бързото разпространение на болестта сред определени популации от хора.

Непрекият контакт се осъществява чрез предаване на причинителя посредством заразен предмет (прибори за хранене, общи кърпи).

Аденовирусите могат да се предават и когато пръски от заразено лице (при кашляне, кихане или говорене) попаднат върху лигавицата на носа, устата или конюнктивата на възприемчивия индивид.

Не е изключен и фекално-оралният механизъм на предаване, въпреки че се наблюдава относително рядко.

Възприемчивостта към аденовирусите е висока, но децата боледуват по-често, като инфекцията се среща предимно през студените зимни месеци.

По-често инфекциозният процес се развива и при лица с понижен имунитет, в резултат от хронично заболяване или продължителен прием на антибиотични средства.

След попадане в организма аденовирусите адхезират към клетките, разположени върху лигавицата на гостоприемника и започват да се размножават.

Вирусите се характеризират с епитело-, лимфо- и органотропност и способност за цитолиза на клетките.

От лигавиците вирусът попада в кръвта и предизвиква виремия. Настъпва полиорганна увреда, като се засягат предимно очите, долните дихателни пътища, гърлото, черният дроб и лимфните възли.

Инкубационният период е в рамките на пет до десет дни (обикновено е една седмица).

Клиничните форми са разнообразни в зависимост от засегнатите структури и системи.

Аденовирусните респираторни заболявания включват остър катар на горните дихателни пътища, фарингоконюнктивална треска, пертусис подобен синдром, атипична пневмония.

При новородените деца и лица с имунодефицитни състояния аденовирозата протича тежко и може да завърши фатално.

Лицата с вторичен имунодефицит, особено реципиенти на костен мозък и органни трансплантанти, боледуват от тежки и фатални форми на аденовирусна инфекция като например протрахиран хеморагичен цистит, енцефалит, нефрит, често завършващ с остра бъбречна недостатъчност, ентерит с хеморагии от гастроинтестиналния тракт, пневмония, водеща до остра дихателна недостатъчност.

Аденовирусните инфекции протичат под различни форми:

• Фаринго-конюктивална треска: започва с остро повишаване на температурата, развива се ринит, фарингит и конюнктивит. Болният се оплаква от обилна носна секреция, зачервено, оточно и болезнено гърло, като към симптомите бързо се добавя и конюнктивит. Лигавицата на конюнктивата е зачервена и оточна. Болните се оплакват от парене и сълзене, болки в очите и фотофобия. В началото процесът е едностранен, но по-късно (след около седмица) става двустранен.
• Остра респираторна вироза: обикновено се явява при възрастни хора с отслабена индивидуална имунологична резистентност и подлежащи заболявания. Започва постепенно с повишена температура, катарален синдром и увеличени шийни лимфни възли.
• Остър фарингит: протича с умерено повишена температура и изразени болки в гърлото. При по-малките деца фарингитът се комбинира и с ларингит, като при липса на своевременна терапия може да предизвика тежки усложнения.
• Епидемичен кератоконюнктивит: при повечето пациенти засегнато е само едното око, по-рядко в процеса се ангажира и другото око. Заболяването протича като конюнктивит или кератит с улцерозен или мембранозен характер.
• Пневмония: състоянието се среща по-често при малки деца, по-рядко при възрастни хора. Протича тежко с остра дихателна недостатъчност и бързо влошаване на общото състояние.

Диагнозата при пациенти с аденовирусна инфекция, неуточнена, се базира на епидемиологичните и клиничните данни. Необходим е подробен разпит на пациента за възможни контакти с болни лица, както и обстоен клиничен преглед за установяване на характерните за състоянието физикални находки.

За пълноценна диагноза се правят и вирусологични изследвания, с цел изолиране на причинителя. Взима се носогърлен секрет, конюнктивални секрети, фекални проби, кръв и урина.

Серологичната диагноза е широко разпространена и често прилагана. Инфекцията се счита за доказана при четирикратно нарастване на титъра на съответните антитела.

Лечението е етиологично с антивирусни препарати, а също и човешки алфа интерферон. При наличие на вторична бактериална инфекция е уместно приложение на антибиотични средства, след извършване на антибиограма.

Симптоматично се прилагат обезболяващи средства, противовъзпалителни агенти и препарати за понижаване на температурата.