Ринорея

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза 

› Лечение

Въведение

Ринорея представлява медицински термин, с който се обозначава появата на хрема. Състоянието се характеризира с повишено образуване и изтичане на секрет от носа. В зависимост от причинителя, назалният секрет може да бъде с различна консистенция - бистър, воднист, гъст, гноен, кървав. Ринорея е симптом който може да има разнообразна етиология като най-често се свързва с развитие на възпалителен процес в носната кухина. В зависимост от продължителността на симптомите, ринореята се класифицира като остра или хронична. Острата ринорея обикновено настъпва внезапно и често се ограничава от само себе си. Хроничната ринорея се развива постепенно и е свързана с персистиращи или повтарящи се дразнители като алергени, структурни аномалии или хронични възпалителни процеси.

Ринорея може да възникне при:

• Болести на дихателната система - остра инфекция на горните дихателни пътища, хроничен ринит, синуит, алергичен ринит, медикаментозен ринит, атрофичен ринит, назофарингит, ларингит, тонзилит, аденоидна хипертрофия, астма.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - чуждо тяло в носа, алергична реакция.
• Болести на ухото и мастоидния израстък - отит на средното ухо.
• Инфекциозни и паразитни болести - грип, парагрип, риновирусни инфекции, аденовирусни инфекции, туберкулоза, сифилис, гъбична инфекция, антракс, морбили, варицела, внезапна екзантема (шеста болест).
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - девиация на носната преграда, първична цилиарна дискинезия.
• Бременност, раждане и послеродов период - ринит при бременност.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност – страничен ефект от медикаменти, прием на наркотични вещества.
• Фактори, влияещи върху здравното състояние – тютюнопушене, излагане на дразнещи газове и миризми. 
• Новообразувания - доброкачествени или злокачествени образувания на носа или околоносните кухини.

По-чести причини за възникване

Вирусни инфекции

Вирусните инфекции са сред най-честите причини за развитието на ринорея. Те се предават основно по въздушно-капков път чрез капчици, които се отделят при кихане, кашляне или говорене. Вирусите обикновено навлизат в организма през горните дихателни пътища, където се прикрепват към клетките на носната лигавица. След това проникват в тези клетки и започват да се размножават, което води до развитие на възпалителен процес. Въпреки че вирусният ринит обикновено се самоограничава в рамките на седмица, в някои случаи може да се наблюдава удължаване на симптомите поради вторично насложена бактериална инфекция. Най-честите вируси, които причиняват ринорея, включват:

• Риновируси
• Аденовируси
• Коронавируси
• Респираторно-синцитиални вируси (RSV)

Бактериални инфекции

Бактериалните инфекции могат да възникнат като първични или по-често като вторични инфекции след прекаран вирусен ринит. Механизмът за възникване на ринорея включва възпаление на носната лигавица, при което се наблюдава вазодилатация, повишена пропускливост на капилярите и хиперсекреция на жлезите. Тези процеси водят до повишено образуване и изтичане на секрет от носната кухина. При бактериални инфекции секретът обикновено е гъст, жълтеникав или зеленикав на цвят и често е придружен с лоша миризма. Освен изтичането на секрет от носа се наблюдават други симптоми като втрисане, общо неразположение, повишена телесна температура и други. Най-честите бактериални причинители са:

• Haemophilus influenzae
• Streptococcus pneumoniae
• Moraxella catarrhalis
• Staphylococcus aureus

Алергичен ринит

Алергичният ринит представлява реакция на свръхчувствителност към различни алергени от околната среда. При контакт с алергена следва активиране на мастоцитите, които отделят хистамин и други медиатори. Това води до разширение на кръвоносните съдове, оток на носната лигавица и повишение на секреция. Най-честите алергени включват полени, домашен прах, акари, плесени и животински пърхот. Алергичният ринит е по-често срещан при млади хора, особено с фамилна обремененост за алергични заболявания. Сезонният алергичен ринит се проявява най-често през пролетните и летните месеци, когато концентрацията на полени е най-висока, докато целогодишният се дължи обикновено на домашни алергени. Ринореята при алергичен ринит обикновено е водниста, бистра и се съпровожда от кихане, запушване на носа, както и сърбеж в носа и очите.

Медикаментозен ринит

Медикаментозният ринит се наблюдава при пациенти с продължителна употреба на назални деконгестанти. Той представлява форма на неинфекциозен ринит, причинен от локалното или системно действие на определени лекарства. Най-често се наблюдава при прекомерна и продължителна употреба (обикновено над 5–7 дни) на локални вазоконстрикторни капки или спрейове за нос (например ксилометазолин). Освен това, медикаментозен ринит може да възникне и при системна употреба на някои антихипертензивни лекарства (например бета-блокери, АСЕ инхибитори), перорални контрацептиви или нестероидни противовъзпалителни средства.

Чуждо тяло в носа 

Чуждо тяло в носа е важна и честа причина за ринорея, особено сред децата. Най-често се касае за малки предмети като парченца от играчки, мъниста, храни или други дребни обекти, които децата поставят в ноздрите. Наличието на чуждо тяло води до локално възпаление, дразнене и повишена секреция от носната лигавица. Характерно за наличието на чуждо тяло е изтичането на секрет само от едната ноздра. Секрецията често е гнойна, със зловонна миризма, която не се повлиява от стандартно лечение. При по-продължително задържане на чуждото тяло може да се насложи вторична бактериална инфекция.

Симптоми 

Ринореята е симптом, който може да засегне хора от всякакви възрасти. Повишеното отделяне на секрет може да е само от едната ноздра или едновременно от двете. Често ринореята се съпровожда от други симптоми, които зависят главно от основното заболяване. Сред по-честите съпътстващи симптоми са:

• Запушен нос
• Кихане
• Сърбеж в носа
• Болка в гърлото
• Зачервено гърло
• Сълзене на очите 
• Общо неразположение
• Повишена температура

Диагноза

Ринореята често е безобиден и самоограничаващ се симптом. Препоръчително е да потърсите лекар в случай че състоянието персистира повече от седмица или възникнат придружаващи оплаквания като силно главоболие, висока температура, задух, наличие на кръв в секрета. Диагностичният процес цели установяване на подлежащата причина и изключване на по-сериозни заболявания. 

• Анамнеза: Първата стъпка в диагностиката на ринорея е събирането на подробна анамнеза. Лекарят трябва да изясни началото, продължителността и характера на секрецията - дали е водниста, гнойна, едностранна или двустранна. От значение са придружаващите симптоми, както и наличието на хронични заболявания. 
• Физикален преглед: Прегледът ключва оглед и палпация на носа и околоносните синуси, както и оценка на консистенцията и вида на назалния секрет. Възможно е да се извърши риноскопия - метод за оглед на вътрешността на носната кухина с помощта на специален инструмент. Риноскопията позволява на лекаря да направи оценка на състоянието на носната лигавица. 
• Изследване на назален секрет: Секретът се взема чрез стерилен тампон и се изпраща за микробиологично изследване. Главната цел е установяване на бактериалния причинител и изготвяне на антибиограма, която определя чувствителността на изолираните микроорганизми към различни антибиотици. 
• Образни изследвания: Към тях се пристъпва обикновено при хронична ринорея, при която не е уточнено подлежащото състояние. Образните методи дават ценна информация за анатомични аномалии, наличие на полипи, присъствие на чуждо тяло или други патологични процеси в носната кухина и околоносните синуси, които не могат да бъдат открити чрез рутинен клиничен преглед.

Лечение

В много случаи ринореята преминава спонтанно в рамките на няколко дни и не изисква специално лечение. Въпреки това, има ситуации, при които е препоръчително да се потърси лекарска помощ, тъй като има риск да възникнат бъдещи усложнения. 

При вирусни инфекции терапията обикновено е симптоматична. Тя включва промивка на носа с физиологичен разтвор и краткосрочна употреба на деконгестанти. При бактериални инфекции се прилагат системни или локални антибиотици след изготвяне на антибиограма. При алергичен ринит се използват антихистамини, локални кортикостероиди и се препоръчва избягване на контакт с алергени. В случаи като медикаментозен ринит, лечението включва преустановяване на съответния медикамент. При наличие на чуждо тяло, структурна аномалия или туморен процес е необходима интервенция от медицински специалист.

Изображения: freepik.com