Синдром на Пьоц-Йегерс

› Въведение

› Какво представлява синдромът на Пьоц-Йегерс?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Синдромът на Пьоц-Йегерс представлява рядко наследствено заболяване, характеризиращо се със специфични полипи в гастроинтестиналния тракт и характерна пигментация по кожата и лигавиците. Причинява се най-често от мутации в гена STK11 и е свързан с повишен риск от различни злокачествени заболявания. Симптомите могат да включват коремна болка, чревна непроходимост, кървене и анемия. Диагнозата се поставя чрез ендоскопски, образни и генетични изследвания. Лечението е насочено към профилактика и контрол на усложненията чрез редовно проследяване и своевременно отстраняване на полипите.

Какво представлява синдромът на Пьоц-Йегерс?

Синдромът на Пьоц-Йегерс (Peutz-Jeghers syndrome) представлява рядко наследствено генетично заболяване, характеризиращо се с развитие на множествени хамартоматозни полипи в гастроинтестиналния тракт и характерна пигментация по кожата и лигавиците. Най-често се засягат тънкото черво, дебелото черво и стомахът, но полипи могат да се открият и в други органи.

Типичен белег на заболяването са тъмнокафяви или синкаво-черни пигментни петна около устните, в устната кухина, по пръстите на ръцете и краката, около очите, носа или аногениталната област. Тези изменения често се появяват още в ранна детска възраст и понякога са първият признак на синдрома.

Причини и рискови фактори

Синдромът на Пьоц-Йегерс се причинява най-често от мутации в гена STK11 (наричан още LKB1), който се намира на хромозома 19. Този ген има ролята на тумор-супресор и участва в контрола на клетъчния растеж, деленето и апоптозата. При наличие на мутация нормалният контрол върху клетъчната пролиферация се нарушава, което води до образуване на полипи и повишен риск от неоплазии.

Заболяването се унаследява по автозомно-доминантен механизъм. Това означава, че е достатъчно само едно копие на мутиралия ген да бъде наследено от единия родител, за да се развие синдромът. Ако единият родител е засегнат, вероятността детето да наследи заболяването е около 50 процента.

В част от случаите мутацията възниква спонтанно (de novo), без предходна фамилна анамнеза.

Симптоми

Клиничната картина при синдром на Пьоц-Йегерс е разнообразна и може да варира значително между отделните пациенти. Симптомите често започват още в детска възраст, като първите прояви обикновено са характерните пигментни изменения по кожата и лигавиците или симптоми, свързани с полипите в гастроинтестиналния тракт:

• мукокутанна пигментация: един от най-характерните белези на заболяването са малките тъмнокафяви, синкави или черни петна по устните и около устата, устната лигавица, езика и венците, пръстите на ръцете и краката, дланите и ходилата, около очите, носа или ануса. Пигментацията често се появява в ранно детство. Част от кожните изменения могат да избледнеят с възрастта, но лезиите в устната кухина обикновено персистират
• симптоми от страна на храносмилателната система: полипите в гастроинтестиналния тракт могат дълго време да останат безсимптомни. При нарастването им се появяват различни оплаквания, като периодични коремни болки, подуване и дискомфорт, гадене и повръщане, диария или запек, кръв в изпражненията, тъмни, катранени изпражнения при кървене от горните отдели на гастроинтестиналния тракт, анемия вследствие на хронично кървене, лесна умора и отпадналост
• инвагинация и чревна непроходимост: при по-големи полипи може да настъпи инвагинация, като това е едно от най-честите усложнения при деца и млади възрастни. Проявява се със силна пристъпна коремна болка, повръщане, подуване на корема, липса на изхождане и газове, остър хирургичен корем

При някои пациенти могат да се наблюдават симптоми, свързани с развитие на неоплазии в други органи, включително болка и загуба на тегло, жълтеница, промени в менструалния цикъл, гинекомастия при момчета, респираторни симптоми при белодробно засягане.

Усложнения

Синдромът на Пьоц-Йегерс е свързан с риск както от механични усложнения на полипите, така и от развитие на злокачествени заболявания:

• чревна непроходимост: едно от най-честите усложнения е механичната чревна непроходимост вследствие на инвагинация, големи полипи, усукване на червата. Състоянието може да бъде животозастрашаващо и често изисква спешна хирургична намеса
• стомашно-чревно кървене: полипите могат да ерозират и да причинят хронично или остро кървене. Това води до желязодефицитна анемия, отпадналост, бледост, тахикардия, замайване
• синдром на късото черво: при пациенти с многократни хирургични интервенции заради инвагинации или полипи може да се наложи резекция на части от червата. Това увеличава риска от малабсорбция, хронична диария, дефицит на витамини и минерали, синдром на късото черво
• злокачествени заболявания: най-сериозното усложнение е значително повишеният риск от различни неоплазии, като рискът нараства с възрастта. Най-често се засягат дебело черво, стомах, тънко черво, панкреас, хранопровод, гърди, яйчници, маточна шийка, тестиси, бял дроб

Хроничното заболяване, честите медицински процедури и страхът от рак могат да доведат до тревожност, депресивни симптоми, социална изолация, понижено качество на живот.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при синдрома на Пьоц-Йегерс се поставя въз основа на характерната клинична картина, фамилната анамнеза, ендоскопските находки и генетичните изследвания. Ранното диагностициране е от съществено значение поради високия риск от усложнения и злокачествени заболявания:

• преглед и анамнеза: при физикалния преглед внимание се обръща на характерната мукокутанна пигментация, признаци на анемия, коремна болка, данни за чревна непроходимост. Важно значение има фамилната анамнеза за полипи, гастроинтестинални неоплазии, рак на панкреаса, гърдата или гениталните органи, доказан синдром на Пьоц-Йегерс в семейството
• лабораторни изследвания: препоръчва се назначаване на разширени кръвни изследвания, като чести находки са желязодефицитна анемия, хронична кръвозагуба, нарушения в хранителния статус, данни за възпаление или неоплазия. Изследват се пълна кръвна картина, серумно желязо и феритин, чернодробни показатели, туморни маркери при съмнение за малигнен процес
• ендоскопски изследвания: ендоскопията е основен метод за откриване и оценка на полипите. Използват се гастроскопия, колоноскопия, капсулна ендоскопия, ентероскопия на тънкото черво. Тези методи позволяват визуализация на полипите, оценка на техния размер и локализация, вземане на биопсия, ендоскопско отстраняване на някои полипи
• образни изследвания: за диагностика и проследяване могат да се приложат ехография на корем, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, контрастни рентгенови изследвания, като образните методи са особено полезни при инвагинация, чревна непроходимост, подозрение за неоплазия, оценка на панкреаса и тънкото черво
• генетично изследване: потвърждаването на мутация в гена STK11/LKB1 е важна част от диагностиката. Генетичното изследване подпомага окончателното потвърждаване на диагнозата, позволява изследване на родственици и улеснява дългосрочното проследяване и скрининг

Синдромът на Пьоц-Йегерс трябва да се различава от други заболявания, протичащи с полипоза или пигментни изменения, включително фамилна аденоматозна полипоза, синдром на ювенилната полипоза, синдром на Коудън, болест на Крон, неврофиброматоза и други.

Лечение

Лечението при синдром на Пьоц-Йегерс е насочено към контролиране на симптомите, профилактика на усложненията и ранно откриване на злокачествени заболявания. Заболяването не може да бъде излекувано напълно, поради което пациентите се нуждаят от доживотно проследяване:

• ендоскопско лечение: основен терапевтичен подход е ендоскопското отстраняване на полипите (полипектомия), особено при големи полипи, симптомни полипи, риск от кървене и опасност от инвагинация. Редовното ендоскопско проследяване намалява риска от усложнения и необходимостта от спешни операции
• хирургично лечение: оперативна намеса може да бъде необходима при чревна непроходимост, инвагинация, перфорация, тежко кървене, съмнение за злокачествен процес. Стремежът е да се извършват максимално щадящи операции, тъй като многократните резекции увеличават риска от синдром на късото черво
• лечение на анемия и хранителни дефицити: при хронично кървене може да се наложи прием на железни препарати, витамини и минерали, хранителна подкрепа, кръвопреливане при тежка анемия
• онкологично проследяване: поради високия канцерогенен риск се препоръчва редовен скрининг за ранно откриване на неоплазии. Проследяването може да включва периодични гастроскопии и колоноскопии, образни изследвания на панкреаса, мамография на млечни жлези, гинекологични прегледи, лабораторен и образен мониторинг според възрастта и рисковия профил

Генетичното консултиране е важна част от лечението, особено при семейства с доказана мутация.

При някои пациенти може да бъде необходима психологична или психотерапевтична помощ поради хроничния характер на заболяването и страха от развитие на рак.

Прогноза

Прогнозата при синдром на Пьоц-Йегерс зависи основно от ранното диагностициране, редовното проследяване и своевременното лечение на полипите и неоплазиите. При адекватен медицински контрол много пациенти могат да водят сравнително нормален живот. Въпреки това заболяването е свързано със значително повишен риск от развитие на различни злокачествени заболявания през живота, особено на гастроинтестиналния тракт, панкреаса и гърдата.

Изображения: freepik.com