Риновируси

Обща характеристика

Риновирусите принадлежат към семейство Picornaviridae и подобно на аденовирусите и грипните вируси причиняват инфекции на горните дихателни пътища. Риновирусната инфекция, позната още като инфекциозна хрема и ринит протича с инкубационен период от 12-72 часа и продължава от 7 до 11 дни. Риновирусите са открити през 1960г., въпреки че етиологията на инфекцията е била доказана преди повече от 50г. Близо 60 години по-късно, търсенето на "лек" за инфекциозната хрема все още продължава. В световен мащаб и почти целогодишно риновирусите са най-честата причина за инфекция на горните дихателни пътища. Въпреки че някога се е смятало, че причиняват леко протичащи заболявания на горните дихателни пътища, в днешни дни риновирусите се свързват с развитието на тежък бронхиолит при кърмачета и деца, както и пневмония при възрастни и имунокомпрометирани пациенти.

Вирусните частици най-често се откриват в носните секрети, слюнката и гърлото.

Структура

Риновирусите са РНК вируси с размери от 22 до 30 nm и иксоедрична форма. Четири протеина - VP1, VP2, VP3 и VP4, образуват вирусния капсид, който обвива РНК генома, докато останалите неструктурни протеини участват във възпроизвеждането на вирусния геном. Протеините VP1, VP2 и VP3 са отговорни за антигенното разнообразие на вируса - познати са повече от 113 серологични типа риновируси, които се разграничават лабораторно чрез реакция за свързване на комплемента.

Епидемиология

В международен план, риновирусът е значима причина за развитието на инфекциозна хрема и в по-редки случаи за бронхиолит. Единствен източник за инфекцията е човекът и инфекцията се предава по въздушно-капков път. Сезонно увеличение на честотата през зимните месеци се наблюдава в световен мащаб. Тъй като антителата срещу вирусни серотипове се развиват с течение на времето, честотата на риновирусна инфекция е най-висока при кърмачета и малки деца и пада когато децата достигнат зряла възраст. Малките деца са по-склонни да имат чести, близки лични контакти, необходими за предаване на риновирусите. Децата също могат да бъдат по-заразни поради по-високи вирусни концентрации в секретите и продължителното вирусно изхвърляне.

Патогенеза и клинична картина

Вирусът навлиза през горните дихателни пътища. Високи титри на се доказват в назалните секрети - които могат да бъдат открити още на 2-4 ден след експозицията. След това вирусните титри падат, въпреки че заболяването продължава. При някои пациенти вирусът може да остане откриваем в продължение на 3 седмици. Съществува директна зависимост между количеството на вируса в секретите и тежестта на заболяването. Вирусната репликация е ограничена до повърхностния епител на назалната лигавица. Хистопатологичните промени са ограничени до субмукозата и повърхностния епител. Инкубационният период е кратък - от 2 до 4 дни, а самата инфекция обикновено продължава 7 дни. Назалната и назофарингеалната лигавица стават червени и подути, при активиране на бактериалната сапрофитна микрофлора се наблюдават усложнения като вторична бактериална инфекция, остър отит на средното ухо, синузит, бронхит или пневмония при бебе с хрема, малки деца и имунокопрометирани пациенти. Ринвирусите рядко причиняват заболявания на долните дихателни пътища при здрави индивиди.

Локалният възпалителен отговор спрямо риновируса в респираторния тракт може да доведе до изтичане на секрет от носа, назална конгестия (запушен нос), кихане и дразнене в гърлото. Клинично заболяването се характеризира с:

• хрема;
• кихане;
• повишена температура;
• ангина.

Микробиологична диагностика

При изследване за риновирус е необходимо да се вземат:

• секрет от носа;
• смив от носоглътка;
• храчки.

Изолирането на вируса се извършва върху клетъчни култури, които биват инкубирани във въртящ се барабан при температура от 32 градуса. Получените вирусни култури могат да бъдат доказани чрез вируснеутрализираща реакция.

Специфична профилактика и лечение

Поради многобройността на серологичните типове и трудното им култивиране специфична терапия не съществува, лечението е симптоматично. При развитието на вторична бактериална инфекция се налага прилагането на антибиотична терапия.