Специална микробиология

Микроскопичните организми, известни като микроорганизми или микроби, се срещат навсякъде в околната среда, а така също и в телата на всички живи макроорганизми. Категорията "Микроби" включва огромно разнообразие от миниатюрни форми на живот, включващи бактерии, гъби, вируси, археи, протозои и водорасли. Добре проучени са тези от тях, които причиняват заболявания при човека, животните и култивираните растителни видове, както и тези, използвани широко в промишлената микробиология.

Основен раздел на микробиологичната наука, който изучава особеностите на различните видове патогенни за човека и животните микробни агенти, е т.нар. "Специална микробиология". В този раздел са включени подраздели "Бактериология", "Вирусология" и "Медицинска микология".

Основна задача на специалната микробиология е свързана с описание на характерните особености на всеки микробен вид. Основните характеристики биват:

• морфология и структура - включва информация за размерите, формата и взаимното разположение на микроорганизмите; при бактериите - принадлежност към групата на Грам-положителни или Грам-отрицателните видове, формиране на капсули или спори; устройство на клетъчната или вирусната обвивка и др.;
• културелни свойства и биохимична производителност - описват се условията, при които се култивира конкретния микроорганизъм - хранителни среди, клетъчни култури (за вирусите), температура, pH; особености на колониите върху хранителните среди; произвеждани от микробите ензим, метаболити и токсични субстанции;
• фактори на патогенността и вирулентността - адхезини, бактериални ензими, едно- и екзотоксини, имунологично активни съставки на клетъчната обвивка, активиращи неспецифични и специфичен имунитет, капсули;
• антигенна структура - съдържащите се в микробната клетка и нейната стена въглехидрати, липиди и белтъци, поотделно или в комплекс притежават определена имунологична специфичност като пълноценни антигени или хаптени - ресничест, соматичен или капсулен антиген;
• устойчивост - определя резистентността на микробите във външната среда и възможността за унищожаването им с методите за дезинфекция и стерилизация;
• патогенеза и клинична картина - посочва се входната врата на инфекциозния агент, локализацията на патологичния процес и характерните клинични симптоми, които причинява в организма на човек или опитни животни;
• имунитет - определя се трайността и вида на имунитета след преболедуване;
• микробиологична диагноза - описват се вида на изследваните материали от заболелите, специфични находки при микроскопско и културелно изследване; възможността за използване на имунохимични и имунофлуорисцентни методи за диагностика; антибиограма за чувствителност на микробния вид към даден антибиотик или химиотерапевтик;
• лечение и специфична профилактика - дава се информация относно специфично антибиотично, противогъбично или противовирусно лечение, както и възможността за прилагане на специфични профилактични мероприятия с помощта на ваксини, имунни серуми, антитялосъдържащи препарати и имуномодулатори.