Медицинска микология

Обект на медицинската микология са царство Гъби (Regnum fungi) - аеробни, Грам-положителни, еукариотни микроорганизми. Представителите на това царство надброяват 500 хиляди, но само около 100 вида предизвикват заболявания при човека, наречени микози. В зависимост от своите морфологични особености, гъбичките биват нишковидни, дрожди и несъвършени гъби.

Гъбичните инфекции могат да се проявят клинично по три основни начина:

• Кожните микотични инфекции могат да включват дерматофитни инфекции, както и по-повърхностни прояви.
• Подкожните микотични инфекции, като споротрихоза, често са резултат от травматична инокулация на микроорганизмите в кожата.
• Системните микози обикновено следват инхалацията и следват първични белодробни инфекции.

Също така, системни гъбични инфекции могат да възникнат при имунокомпрометирани гостоприемници.

Класификацията на гъбите може да се основава спрямо метода на тяхната репродукция, безполовите форми се наричат анаморфи, а половите са известни като телеоморфи, цялата гъба е известна като холоморфа. За класифициране на гъбичките се използват две независимо съществуващи класификационни системи, едната на базата на анаморфи, а другата на телеоморфите. Половата репродукция се осъществява чрез сливането на две хаплоидни ядра (кариогамия), последвано от мейотично деление на диплоидното ядро. Безполовите спори се произвеждат от сакоподобни клетки, наречени спорангии и се означават като спорангиоспори. Асексуалната репродукция е резултат от разделянето на ядра чрез митоза.

Гъбичните инфекции също могат да бъдат класифицирани според вида и степента на засягане на тъканите и отговора на гостоприемника спрямо патогена или да бъдат класифицирани като екзогенни или ендогенни в зависимост от пътя на постъпване на патогенния агент. Ендогенните гъбички могат да причинят инфекции, ако имунната система на гостоприемника е потисната. Такива ендогенни инфекции могат да произхождат от нормална флора или да бъдат резултат от реактивиране на предишна инфекция.

Патогенеза на микотичните инфекции

Гъбичките са разработили различни механизми за колонизиране на човешкия организъм. Производството на ензима кератиназа позволява на дерматофитите да усвояват кератин от кожата, косата и ноктите. Диморфизмът позволява много гъбички, които съществуват в природата като плесени, да се променят до форма на дрожди в гостоприемника и по този начин да станат патогенни. За разлика от тях Candida albicans съществува като дрождева форма, когато е част от нормалната микрофлора, но става инвазивна след като се превърне във влакнеста (нишковидна) форма. В допълнение, антифагоцитните свойства на капсулата на Cryptococcus neoformans и прилепващите способности на Кандида разширяват патогенния потенциал на тези гъбички. Гъбичките могат да се разпространяват локално, като дерматофити по кожата или еумикотични мицетоми в подкожната тъкан. Друг начин за инвазиране на гостоприемника се осъществява при системните микози, каквито са белодробните микотични инфекции. При тях гъбичките биват хагоцитирани от алвеолорните макрофаги, но не се унищожават, а се разпространяват хематогенно. Изключение правят Cryptococcus neoformans, който се разпространява без фагоцитоза.

Докато някои гъбички имат по-висок патогенен потенциал от други, имунологичният статус на гостоприемника е от първостепенно значение. Както хуморалния, така и клетъчно-медиирания имунитет са важни за контрола на гъбичните инфекции, но основно значение притежава клетъчния имунитет, тъй като пациенти с дефицит на клетъчни имунни фактори обикновено страдат от по-тежки гъбични инфекции, отколкото тези с потиснат хуморален имунитет.

Диагностика

Първото подозрение за гъбична инфекция често е резултат от клиничното представяне. Микроскопско изследване на епителни клетки, вагинално течение или бронхоскопски смив може да разкрие съответно дерматофити, кандидоза или хистоплазмоза. Рентгенография на гръдния кош предтавлява част от алгоритъма за откриване на повечето белодробни гъбични инфекции. В други случаи е необходима биопсия, както и използването на специални реактиви, за да се визуализират отговорните гъбички. Културелното изследване в специализирани хранителни среди в комбинация с директно микроскопско изследване на осъществява идентификацията на отговорния микроорганизъм. Серологичните методи се използват за откриване на гъбични антигени или антитела на гостоприемника.

Лечение

Контролът на гъбичните инфекции може включва превенция и лечение. Превенцията включва избягване на среда и условия, благоприятстващи растежа на гъбичките. Поддържането на среда без спори в болниците може да намали честотата на нозокомиалните гъбични инфекции. В случай на имунокомпрометирани пациенти, лечението на основното заболяване подпомага намаляване на честотата на гъбичните инфекции. В други ситуации като СПИН, пациенти с рак, получаващи химиотерапия или пациенти на имуносупресивна терапия, може да се наложи профилактика с противогъбични средства. Независимо дали се използват за профилактика или лечение, много противогъбични лекарства се възползват от факта, че стеролът в мембраната на гъбичната клетка е ергостерол вместо холестерол. Инхибиторите на биосинтезата на ергостерол включват азоли, алиламин и морфолин.

Заглавно изображение CC0 Public domain