Трихофитон (Trichophyton)

Обща характеристика

Родът Trichophyton се състои от кератинофилни, филаментозни гъбички, притежаващи способността за инвазиране на кератинизираните тъкани. Родът включва паразитни представители, които причиняват инфекции на ноктите, брадата, кожата и скалпа. Трихофитонните гъбички са плесени, характеризиращи се с развитието на макро- и микроконидии.

Морфология

Родът Trichophyton се характеризира морфологично чрез развитието на макро- и микроконидии с гладка стена. Макроконидиите се откриват главно странично директно върху хифите и варират от 8-50 μm по размер. Макроконидиите са малко или липсват при много видове. Микроконидиите са сферичниили с неправилна форма и варират 2-4 μm. Наличието на микроконидии разграничава този род от Epidermophyton. Типичните посявки на тези гъбички са бели, въпреки че някои изолати изглеждат жълтеникави, а други кафеникави. Trichophyton rubrum расте бавно в култура с рядко производство на микроконидия странично върху фертилните хифи. Растежът се инхибира в присъствието на някои съдържащи сяра, азот и фосфор съединения. Известно е, че изолати от Т.rubrum произвеждат пеницилин in vitro и in vivo.

Епидемиология, патогенеза и клинична картина

Trichophyton rubrum се среща в световен мащаб и инфекциите са относително чести. Работниците в селското стопанство са по-податливи на заразяване с tinea barbea. В случая на tinea cruris, мъжете са по-податливи от жените. Tinea cruris обикновено се свързва с tinea pedis и възниква при висока температура на околната среда и влажност. Антропофилните разновидности предизвикват форми на дерматомикоза, т.е. гъбична инфекция на кожата. Те са кератинофилни - хранят се с кератина в ноктите, косата и мъртвата кожа.

Trichophyton concentricum причинява инфекция на кожата, изявяваща се с появата на множество концентрични пръстени образуващи папули. Tinea capitis (tinea tonsurans) е кожна гъбична инфекция (дерматофитоза) на скалпа. Заболяването се причинява главно от дерматофити в родовете Trichophyton и Microsporum, които нахлуват в косъма. Trichophyton rubrum и Trichophyton interdigitale причиняват tinea pedis, гъбични инфекции на ноктите на краката (tinea unguium) и tinea corporis. Гъбите лесно могат да се разпространят и в други части на тялото. Могат да се предават чрез директен контакт с мъртва кожа, нокти, коса, отделени от гостоприемника и чрез контакт със спорите на гъбичките. Тези гъби процъфтяват в топли и влажни или тъмни среди, като например в мъртвите горни слоеве на кожата. Техните спори са изключително трудни за елиминиране и се разпространяват навсякъде.

Когато хифите на гъбичките са в контакт с кожата те освобождават ензими, за да усвоят кератина, те могат да раздразнят нервните окончания и да причинят сърбеж. Ако гъбичките и заразените отломки не се измият достатъчно бързо от пръстите и ноктите, гъбичките могат също да инфектират кожата на пръстите (tinea manuum), както и ноктите (tinea unguium). Ако не се лекува, гъбичките продължават да се разпространяват. Дерматомикозата може да засегне всички кератинизирани области на тялото (коса, кожа и нокти). В зависимост от региона, който е засегнат, симптомите могат да варират. Ако косата е заразена (tinea capitis, tinea barbea). На кожата, лезиите могат да изглеждат кръгли или пръстеновидни и повдигнати. Познати са три вида тинеа капитис - микроспороза, трихофитоза и фавус, те се различават по причинителя и на характера на симптомите. При микроспорозата лезията е малка червена папула около косменото стъбло, а космите се счупват 1–3 mm над скалпа. Това заболяване е причинено предимно от Microsporum audouinii, но в Европа M.canis е по-честият причинител. В Съединените щати трихофитозата обикновено се причинява от Trichophyton tonsurans. Зоофилните дерматофитни инфекции са протичат по-тежко (с образуването на везикули, пустули и мехури) отколкото тези, причинени от антропофилни дерматофити.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• десквамирани епителни клетки;
• косми;
• част от нокътната плочка.

Като предварителен тест събраните материали могат да бъдат разгледани директно под микроскоп за откриване на гъбични елементи. Т.rubrum не може да се разграничи от другите дерматофити при това директно изследване, той може да се разграничи in vitro от други дерматофити посредством характерната за него микробиологична култура, обикновено състояща се от малки микроконидии и характерната пигментация в повечето растежни среди. Различните видове Trichophyton освобождават различни количества амониев йон, като променят рН на глюкозна среда.

Лечение

Прилагат се:

• Антимикотиците Ketoconazole, Miconazole;
• Антимикотични препарати с фунгистатично действие като Griseofulvin.

Локалната терапия се препоръчва при лечението на локална инфекция. Локално действащите азоли показват висока степен на клинична ефикасност.