Дерматомикоза (Dermatomycosis)

Обща характеристика

Дерматофитите (от гръцки "dermatos" - кожа и "phyte" - растение) представляват патогенни за човека и животните гъбички, причиняващи кожни микози. Дерматомикозите са инфекции на кожата, косата и ноктите, които се причиняват в повечето случаи от дерматофити и в редки случаи от дрожди или плесени. Гъбичните инфекции на кожата са най-често срещаните инфекциозни заболявания, с разпространение в световен мащаб от 20% до 25%.

Дерматофитите са разделени на антропофилни, зоофилни и геофилни видове. Антропофилните дерматофити предпочитат хората като основен гостоприемник, поради което предаването от човек на човек става особено често. Около 70% от дерматомикозите при хората са причинени от антропофилни видове. Зоофилните дерматофити се предават чрез близък контакт с домашни любимци. Те често причиняват силни възпалителни реакции при хората. Геофилните дерматофити причиняват по-рядко заболявания при хората. Около 40 типа гъбички могат да причинят дерматомикози при човека. Те обикновено са от родовете Trichophyton, Microsporum или Epidermophyton. Представителите на род Microsporum - Microsporum gypseum, Microsporum nanum и Microsporum persicolor са сапрофити, докато Trychophyton rubrum, Trychophyton violaceum, Microsporum audouinii и Epidermophyton floccosum са адаптирани към паразитен начин на живот.

Морфология

Дерматофитите от родовете Trichophyton, Microsporum или Epidermophyton са с размери от 2-3 микрометра и притежават правилна, продълговата форма. Родът Trichophyton се характеризира с развитието на макро- и микрокондидия с гладки стени. Макрокондиите най-често се разполагат върху хифите или върху къси педикули и варират от 8 до 50 μm по размер. Макроконидиите са малко на брой или липсват при много видове. Микрокондиите са сферични или с неправилна форма и варират от 2 до 4 μm по размер. Наличието на микрокондидия разграничава този род от род Epidermophyton, а гладките стени го различават от род Microsporum. Дерматофитните култури се култивират в продължение на 4 седмици. За да бъдат изолирани е необходимо дерматофитите да се посеят в обикновен агар или суха хранителна среда с добавени хлорамфеникол и циклохексимид. Хлорамфениколът действа като широкоспектърен антибиотик инхибиращ широка гама от грам-положителни и грам-отрицателни бактерии. Циклохексимид се добавя за инхибиране на сапрофитни гъбички. Културите са най-вече гранулирани с жълтеникав до кафяв цвят.

Епидемиология

Tinea corporis (микоза на гладката кожа) е често срещаната дерматомикоза. Среща се най-вече в области с горещ, влажен климат. T.rubrum е най-честият инфекциозен агент в света и е източникът на 47% от случаите на tinea corporis. Trichophyton tonsurans е най-разпространеният дерматофит, причиняващ tinea capitis (микоза на кожата на главата). Microsporum canis е третият най-разпространен вид и е свързан с 14% от инфекциите на tinea corporis. Дерматомикозата се предава чрез контакт с кожата на заразен човек или при грижата с болно животно. Гъбичките се разпространяват и чрез докосване на продукти за лична хигиена, спално бельо, гребени и други предмети, по чиято повърхност се намират дерматофити. Пръстите на краката и стъпалото са едни от най-често срещаните дерматомикози - в 50% от случаите, ноктите, кожата и ингвиналните гънки се наблюдават еднакво често - в 42%, а на скалпа в 2%. Дерматофитните спори могат да оцелеят в продължение на години стига условията на околната среда да го позволяват. Най-благоприятен за развитието им е топлият, влажен климат.

Патогенеза и клинична картина

Клиничният образ на заболяването дерматофития е много хетерогенен и невинаги може да бъде лесно отдиференциран от други дерматози. Гъбичките колонизират кератиновият слой на кожата. Колониите обикновено се ограничават до вроговения слой на епидермиса поради невъзможността им да проникнат в жизнеспособна тъкан на имунокомпетентните гостоприемници. Киселинните протеинази, еластазата, кератиназите и други протеинази действат като фактори на вирулентност. Липсата или дефектният клетъчно-медииран имунитет предразполага към развитието на хронична или рецидив на дерматофитна инфекция.

Дерматофитите индуцират кожен възпалителен отговор, който води до еритема, излющване и сърбеж. Патогенезата на tinea започва от контакта на инфекциозните спори с кожата, прилепване и инвазия на кератиновия слой чрез секретиране на кератиназите и индукция на възпаление. Кератиназите разграждат твърдия кератин на компоненти с ниско молекулно тегло, които се използват от дерматофитите.

В зависимост от локализацията на микотичната инфекция се различават следните основни видове дерматофития:

• Tinea pedis - микоза на стъпалото представлява дерматофитна инфекция на стъпалата на краката и интердигиталните пространства. T.rubrum, Trichophyton mentagrophytes и Epidermophyton floccosum най-често причиняват tinea pedis, като T.rubrum е най-честата причина в световен мащаб. Scytalidium dimidiatum, Scytalidium hyalinum и рядко видове от род Candida също причиняват дерматомикоза, но не принадлежат към групата на дерматофитите. Използвайки ензими, наречени кератинази, дерматофитните гъби нахлуват в повърхностния кератин на кожата и инфекцията остава ограничена до този слой. Демотофитните клетъчни стени също съдържат манан, който инхибира имунния отговор на организма и намалява пролиферацията на кератиноцитите.
• Тinea manuum - дерматофитна инфекция на ръцете. При някои пациенти гърба на ръката може да бъде засегнат, но най-често заболяването се проявява на палмарната повърхност.
• Тinea unguium - микоза на ноктите, която довежда до разрушаване на нокътните плочки на краката и ръцете.
• Tinea corporis - повърхностна дерматофитна инфекция на гладката кожа на тялото (кожните участъци, с изключение на скалпа, слабините, дланите и ходилата), характеризираща се с възпалителни или невъзпалителни увреждания. Tinea corporis може да бъде причинена от различни дерматофити, най-честата причина е T.rubrum. Tonsorans, Trichophyton mentagrophytes, Trichophyton interdigitale, Trichophyton verrucosum, също причиняват дерматомикози, но значително по-рядко.
• Tinea cruris - микоза на ингвиналните гънки, позната още като ингвинална епидермофития.
• Tinea capitis - микоза на кожата на главата. Заразяването се осъществява чрез контакт с болни животни или човек. Децата на възраст от 3 до 7 години са най-често заразени с tinea capitis. Trichophyton tonsurans е най-честата причина за tinea capitis при деца.
• Tinea barbae - микоза на брадата и главата, най-често срещана при млади мъже.
• Tinea imbricata или така наречената имбрикативна микоза е особена форма на протичане на дерматомикозите е е ендемична за Югоизточна Азия, Южна Америка и Мексико.

Микробиологична диагностика

Диагнозата на дерматофитната инфекция обикновено е клинична. Прилага се изследване с калиева основа на отпадналите кожни елементи.

Класическата лабораторна диагностика обикновено включва микроскопско откриване на гъбичките в микробиологична култура от събрания клиничен материал. Резултатите от културата обаче обикновено могат да бъдат оценени само след няколко седмици. Освен това културата може да бъде неточен поради антимикотична терапия, започнала преди вземането на пробите.

Лечение

Изборът на антимикотична терапия зависи от патогена и от тежестта и вида на инфекцията. Лечението може да бъде локално или системно. Най-често използвани са:

• Кератолитни препарати засилващи излющването на кератиновия слой на епидермиса;
• Антимикотиците Ketoconazole, Miconazole;
• Антимикотични препарати с фунгистатично действие като Griseofulvin.

Локалната терапия се препоръчва при лечението на локална инфекция. Локално действащите азоли показват висока степен на клинична ефикасност, те инхибират синтезата на ергостерол (ергостерола е основен компонент на гъбичната мембрана). Инхибирането на този ензим довежда до образуването на нестабилни гъбични клетъчни мембрани.

Заглавно изображение Nephron / CC BY-SA