Дерматофития МКБ B35

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Дерматофитите (дерматомикози) са класически причинители на кожни микози. Те са патогенни за човека и животните, а някои видове обитават и почвата. Всички те могат да разграждат кератина, който е основна съставка в космите и ноктите.

Дерматофитията представлява вид гъбична инфекция, която в зависимост от локализацията на болестните промени, показва някои характерни особености в протичането.

Причинител и особености

Дерматофитите представляват голяма група гъбични причинители, като към тях се причисляват около 40 вида различни представители. Природен резервоар на дерматофитите е почвата. Там те живеят като сапрофити (Microsporum gypseum, Microsporum nanum, Microsporum persicolor).

Съществуват дерматофити, които са строго адаптирани към паразитен начин на живот. Това са trychophyton rubrum, trychophyton violaceum, Microsporum audouinii, Epidermophyton floccosum.

Характерно за болестния процес е следното:

• заразяване: заразяването се осъществява най-често по контактен път, при директен контакт с болен човек, при контакт с контаминирани предмети, дрехи, бельо, лични принадлежности, но също и заразяване на други участъци на тялото при налична инфекция в ограничена област
• основни причинители: видовете дерматофити, които са най-чести причинители на кожни инфекции, са Trichophyton rubrum, който причинява tinea pedis, tinea corporis, tinea crusis, tinea unguinum. Trichophyton mentagrophytes причинява tinea pedis, Trichophyton tonsuraus причинява tinea capitis, Trichophyphyton verrucosum причинява tinea corporis, Microsporum canis причинява tinea capitis, tinea corporis. Microsporum gipseum причинява tinea corporis, а Epidermophyton floccosum причинява tinea cruris, tinea pedis
• рискови фактори: предразполагащи фактори за развитието на дерматофития са имунен дефицит, СПИН, неопластични заболявания, хронични заболявания, главно захарен диабет, продължително лечение с кортикостероиди или химиотерапевтици, затлъстяване, лоша лична хигиена, травмиране на кожата, прекомерно изпотяване и други

Видове и симптоми

В зависимост от локализацията на болестния процес, неговите особености и характерни симптоми се различават следните отделни видове дерматофития:

• микоза на брадата и главата: засягането на косъма се осъществява като струпване на спорите около косъма като маншон или изпълване на косменото стъбло със спори. По кожата на главата се наблюдават единични или множествени обезкосмени полета, които могат да се сливат. Кожата в засегнатите полета е залющена, но възпалителни прояви липсват. При микоза на брадата е налице засягане на кожата на окосмената част на лицето при мъже, предизвикана от животински видове. Боледуват предимно животновъди. Засегнатият участък е зачервен, инфилтриран, надигнат, осеян с множество гнойни мехурчета, космите лесно опадат
• микоза на ноктите: хронично заболяване, при което се разрушават нокътните плочки на ръцете и краката. Увреждането на нокътната плочка започва от страничния или свободния ръб. Измененията започват като жълтеникаво петно върху нокътната плочка близо до страничния ръб и се разпространява към основата. Заедно с това нокътната плочка задебелява, става чуплива, развива се поднокътно задебеляване на роговия слой на епидермиса. Процесът последователно обхваща и други нокти

• микоза на ръцете: измененията на ръцете обикновено се предхождат от засягане на стъпалата. Клинично процесът започва със засягане на едната ръка, като по-късно може да се ангажира и другата. По пръстите на ръцете и страничните повърхности на дланите се появяват мехурчета, които бързо засъхват, а на тяхно място кожата става зачервена и залющена. Впоследствие се образуват рагади върху инфилтрираната кожа на дланите
• микоза на стъпалото: засягат се междупръстията на ходилата или свода на стъпалата. Клиничната картина е разнообразна с наличие на силен сърбеж в свода на стъпалата. Кожните изменения се представят с плътни, дребни, разположени в епидермиса мехурчета, които са изпълнени с бистро съдържимо. При наслагване на вторична бактериална инфекция те стават гнойни
• микоза на тялото: дерматофитна инфекция на гладката кожа, включително и на лицето. Засягат се откритите части на тялото. Характерните елементи са окръглени, надигнати с ясно очертан ръб. Те са единични или множествени, пръснати или се сливат. Възпалителната реакция е слаба, с преобладаване на зачервяване и лющене, а при възпаление се наблюдават мехурчета и изпъкнали над кожната повърхност образувания. Налице е централно избледняване на окръглените лезии

• имбрикативна микоза: особена форма на протичане на кожната микоза, като специфичен причинител са представителите от вида Trichophyton concentricum. Състоянието се среща в определени географски райони и протича характерно
• ингвинална епидермофития: засягат се ингвиналните гънки, по-рядко подмишниците. Клиничната картина започва с едно или няколко зачервени петна, разположени в ингвиналните гънки и вътрешната повърхност на бедрата. Много рядко се ангажират подмишничните ямки. Постепенно петната нарастват периферно като се оформят зачервен, залющен периферен ръб с избледняване в центъра. Сърбежът е умерен
• други дерматофитии: при микоза на лицето се наблюдават характерни промени в различни зони на лицето
• дерматофития, неуточнена: при невъзможност за изясняване на вида на дерматофитията се касае за неуточнена форма на болестта

Диагноза

Диагнозата при дерматофитна инфекция се поставя въз основа на информацията, получена от:

• анамнеза: установяване на налични рискови фактори, евентуален път на заразяване, давност, тежест и особености на субективните оплаквания
• физикален преглед: оглед и оценка на наличните лезии, като е необходимо уточняване на техните размери, брой, локализация, данни за вторична бактериална инфекция, разпространение на процеса и други
• изследвания: прилагат се различни изследвания с цел доказване на специфичния причинител, като такива могат да бъдат директно изследване с калиева основа, културелно изследване на средата на Сабуро, докато серологичните тестове имат ограничено значение

Диференциалната диагноза налага различаване от някои кожни заболявания, които могат в даден етап от своята прогресия да покажат идентични клинични прояви, като такива например са различните форми на дерматит (алергичен, контактен, себореен и други), псориазис, розацея и други.

Лечение

Лечението при дерматофития е комплексно, строго индивидуализирано и съобразено с особеностите в протичането на инфекцията при конкретния пациент. Обикновено терапията се осъществява с локални и системни препарати в комбинация с някои общи мерки:

• локални средства: използват се кератолитини препарати (представляват химически съединения, засилващи ексфолиацията на stratum corneum и заедно с това подпомагащи отделянето на паразитиращите в него дерматофити), антисептични съединения (имат антибактериална активност и подсушаващо действие), имидазолови препарати (Ketoconazole, Miconazole, Econazol и други), алиламинови препарати (Naftifine и Terbinafine)
• перорални средства: използват се различни противогъбични агенти, като например гризеофулвин (класически перорален антимикотичен антибиотик с фунгистатично действие, ефикасен срещу микози, предизвикани от род Trichophyton, Microsporum, Epidermophyton), кетоконазол (широкоспектърен орален антимикотичен агент с фунгистатично действие), итраконазол (показва идентичен механизъм с този на кетоконазол, но е по-малко токсичен), флуконазол (ниска токсичност и способност да преминава през кръвно-мозъчната бариера), тербинафин и други
• общи мерки: подобряване на личната хигиена, избягване на агресивни козметични и измивни продукти, внимателно подсушаване на засегнатите области след измиване, подбиране на подходящо леко облекло и обувки и други в зависимост от естеството на гъбичната инфекция
• принципи на лечение: принципите на лечението при изолираните лезии по гладката кожа включват приложение на локални антимикотични средства. Прилагат се по няколко пъти на ден за период от около три седмици. Хроничните и рецидивиращи дерматофитни инфекции, както и екстензивни лезии, разположени върху обширни телесни площи, трябва да се лекуват със системни антимикотици за период от един месец. Едновременно с това се използват и локални средства

Повече информация за дерматофитиите може да намерите в раздел Здравни проблеми:

» Гъбички

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org