Лечение с флуконазол

Микозите или гъбичните заболявания се срещат често в клиничната практика, като могат да засегнат представителите на всички възрастови групи, без съществени различия между двата пола. Често предизвикват смут и притеснение при пациентите, което се превръща в една от основните причини за забавяне във времето на посещението при лекаря, лечение с домашни илачи, използване на всевъзможни мазила (най-рекламираните, понякога по съвет от близък), като крайният резултат обикновено е влошаване на състоянието и необходимост от по-продължително лечение с по-силни медикаменти.

За целта се използват противогъбични средства, като един от най-често предписваните и препоръчвани агенти от тази група е флуконазол.

Лечение с флуконазол е необходимо при определени състояния и групи пациенти, като лекарството се отличава с висока активност и ефективност, но крие определени рискове от нежелани ефекти и лекарствени взаимодействия при едновременна употреба с други лекарства, добавки и билки.

Принадлежи към голямата група на така наречените азоли (група синтетични медикаменти, които съдържат петчленен азотен пръстен, който се свързва с останалата част от молекулата с азовръзка). В зависимост от броя на атомите азот в пръстена на лекарствените молекули се различават триазоли (с три азотни атома) и имидазоли (с два азотни атома), като флуконазол се причислява към първата група.

Флуконазол осъществява своите основни ефекти, потискайки синтезирането на важен компонент (ергостерол) и така увеличава пропускливостта на мембраните на клетките. Ефектът му се състои в потискане на размножаването на гъбичките (фунгистатичен ефект) и някои други микроорганизми, като се отличава с изключително широк спектър.

Съществува под различни лекарствени форми (таблетки и капсули за перорална употреба, орална суспензия, инжекционна форма за парентерално приложение), като след прием показва висока бионаличност и много добро разпределение в организма, прониквайки във високи концентрации в ликвора (по тази причина се прилага и при засягане на централната нервна система от гъбичните инфекции). Особено високи концентрации достига в съдържащите кератин структури, както и в слюнката.

Дозата се определя индивидуално в зависимост от възрастта на пациента, наличието на подлежащи заболявания и усложнения, индивидуалните особености, а в детска възраст и според теглото. Най-добри резултати се получават при поддържане на постоянна доза в организма, поради което се препоръчва прием на медикамента по едно и също време всеки ден.

С цел улесняване на пациентите са разработени различни лекарствени форми, съдържащи различни количества от медикамента. Така например пероралната таблетна форма се предлага в дози от 50, 100, 150 и 200 милиграма, пероралната суспензия се предлага в дози от 50 милиграма в 5 милилитра и 200 милиграма в пет милилитра, докато инжекционната форма е със съдържание 2 милиграма на милилитър.

Най-често ежедневната доза при възрастни е от порядъка на 50 до 400 милиграма в зависимост от вида и тежестта на инфекцията. Продължителността на терапията се определя индивидуално, като често пациентите изпитват облекчение на симптомите още в първите няколко дни, но е от изключително значение достатъчно продължителният прием, тъй като своевременното и самоцелно прекратяване на употребата може да доведе до завръщане на проявите на болестта.

Кога е необходимо лечение с флуконазол?

Терапия с флуконазол се назначава от специалист след обстоен преглед на пациента и провеждане на необходимите изследвания за доказване на болестта и нейния етиологичен причинител (когато е възможно).

Най-често препаратът се прилага при следните състояния:

• кандидозен стоматит, както и при засягане на различните отдели на устната кухина от Candida: при млечница (остра псевдомембранозна кандидоза), остра атрофична кандидоза, ангуларен хейлит, орофарингеална кандидоза
• кандидоза на кожата и ноктите
• кандидоза на вулвата и вагината, включително монилиазен вагинит
• кандидоза с други урогенитални локализации (кандидозен цистит, уретрит, баланит и други по-редки форми)
• кандидозен менингит
• кандидозен ендокардит (по-рядко)
• кандидозна септицемия (при разпространение на гъбичните агенти в кръвта)
• криптококоза: флуконазол се прилага при различните форми на инфекцията, а именно белодробна, церебрална, кожна, костна, както и при дисеминираната форма
• някои форми на бластомикоза
• различни форми на кокцидиоидомикоза
• хистоплазмоза с различна локализация
• профилактично: при лица с изразен имунен дефицит в резултат от различни причини (HIV инфекция, злокачествени заболявания, трансплантация на органи и тъкани) за намаляване риска от развитие на гъбична инфекция превантивно се прилага флуконазол в ниски дози

Лечението при леките форми на инфекция с Candida обикновено продължава в рамките на 10 до 14 дни, при по-тежките форми терапията продължава три и повече седмици, а при криптококоза, засягаща централната нервна система (менингит, енцефалит), лечението може да продължи до 12 седмици (или до наличие на негативна за патогени ликворна проба).

При лица с определени подлежащи заболявания и тежко протичащи състояния е необходимо съобразяване на дозата и продължителността на терапията. При тези пациенти внимателно се преценя съотношението между полза и риск (ползата от лечението трябва да надвишава рисковете от възможни усложнения), като най-често такива пациенти са болните от СПИН (при тях често се развива криптококоза и кандидоза), неопластични заболявания, хронични увреждания на сърдечно-съдовата, отделителната система или черния дроб.

Възможни нежелани ефекти и взаимодействия при лечение с флуконазол

При употреба в препоръчителните дози медикаментът рядко води до сериозни нежелани ефекти, като страничните реакции обикновено са леки и преходни. При употреба в по-високи дози или за продължителен период от време е възможна изява на по-сериозни нежелани реакции, увреждане на различни органи и системи.

Възможни са следните нежелани ефекти по време на терапията с този противогъбичен агент:

• гадене, повръщане
• болка в корема, дискомфорт
• нарушено храносмилане, запек или диария, повишено образуване на газове
• главоболие, замаяност, повишена уморяемост, сънливост
• тремор, гърчове, мускулни болки
• изразен косопад
• ускоряване на сърдечния пулс, аритмия
• жълтеница с характерните за нея промени в цвета на кожата, урината и изпражненията
• алергични реакции с различна тежест: обрив, зачервяване, сърбеж, оток (на крайниците, на лицето, на езика), задух, обърканост, треска
• възможно е повишение на чернодробните ензими в резултат от терапията с флуконазол

Едновременната употреба на медикамента с някои други лекарства, включително достъпни до пациента без рецепта, хранителни добавки, билки и лечебни растения, може да повиши риска от нежелани ефекти или да стане причина за поява на нежелани лекарствени взаимодействия, водещи до промяна в ефективността на агентите.

Повишен риск от сериозно увреждане на сърдечно-съдовата система и застрашаваща живота на болния аритмия е налице при едновременна употреба на флуконазол с терфенадин, кларитромицин, еритромицин, ранолазин, донепезил, хинидин, антидепресанти (циталопрам, пароксетин), амиодарон, антипсихотични лекарства (халоперидол, хлорпромазин).

Комбинацията от флуконазол и вориконазол повишава риска от зрителни нарушения, фебрилитет (повишение на телесната температура), обрив, повръщане, халюцинации, увреждане на черния дроб.

Едновременната употреба на противогъбичния агент с перорални лекарства за лечение на диабет, като например глипизид и глимепирид, повишава рисковете от рязко спадане на кръвната захар и свързаните с това симптоми. С повишено внимание флуконазол се прилага и при пациенти, приемащи антикоагуланти, поради възможен риск от промяна в ефективността им и кървене.

Повишен риск от промяна в ефективността на медикамента е възможен при едновременна употреба с теофилин, зидовудин, аналгетици, блокери на калциевите канали, някои статини (симвастатин).

Противопоказания за провеждане на лечение с флуконазол

Поради недостатъчно изследвания в областта или поради сериозни рискове от увреждане на общото здравословно състояние, приемът на флуконазол не се препоръчва при определени групи пациенти.

Употребата му се назначава само по строго определени медицински показания под надзора на лекуващия лекар само в ситуация на крайна необходимост при следните пациенти:

• бременни жени: в дози до 150 милиграма дневно препаратът се причислява към категория С, докато при употреба в дози над 150 милиграма се причислява към категория D, криейки сериозни рискове за развитието на плода и нормалното протичане на бременността
• в периода на лактация: флуконазол се излъчва в майчиното мляко и може да предизвика увреждания и нежелани реакции от страна на кърмачето
• при лица с тежко увредена чернодробна функция (тежка степен чернодробна недостатъчност в резултат от цироза, неоплазма, автоимунни заболявания)
• при лица с тежко увредена бъбречна функция (краен стадий на бъбречна недостатъчност)
• при подлежащи хронични сърдечни заболявания, неконтролирани или водещи до тежко увреждане на миокардната функция
• при доказана и известна алергия към флуконазол
• при хроничен захарен диабет и наличие на развили се дългосрочни усложнения и липса на контрол над нивата на кръвната захар

Не предприемайте самолечение, особено ако спадате към някоя от рисковите групи. Обърнете се към вашия лекар за уточняване на диагнозата, нуждата от лечение, възможностите за терапия, рисковете и ползите от избраното лечение.

Не се притеснявайте да обсъждате здравословното си състояние с вашия лекар и да задавате въпроси, които ви вълнуват относно вида и протичането на болестта и терапевтичния подход.