Билки и полезни средства срещу гъбична инфекция на червата

› Причинители на гъбичен ентерит

› Симптоми при гъбична инфекция на червата

› Лечение на гъбичен ентерит

› Билки и полезни средства срещу гъбична инфекция на червата

› Предотвратяване на гъбичен ентерит

Чревният канал съдържа редица микроорганизми - бактерии и гъбички, които спомагат за нейното здраве и правилно функциониране.

Гъбичният ентерит представлява възпаление на чревната лигавица, предизвикано от гъбички. Гъбичните инфекции често се дължат на свръхрастеж на естествено срещащата се гъбичка Candida albicans, която е причинител на инфекции също и на влагалището и устните кухини. Приема на антибиотици, промяната на диетата или отслабване на имунна система често са в основата на този свръхрастеж.

Причинители на гъбичен ентерит

Най-честите причинители на гъбични инфекции на червата са от рода Candida, последвани от Aspergillus, Mucor, Paracoccidia и Rhizoctonia. Понякога и Cryptococcus neoformans.

Кандида е широко разпространена в природата, включително и като резидентна микрофлора в човешката уста и стомашно-чревния тракт. При нормални условия, присъствието им обикновено е доброкачествено. Последните проучвания обаче показват, че свръхрастежа на Candida се свързва с няколко заболявания на стомашно-чревния тракт. Освен това, според резултатите от проучвания върху животни се установява, че колонизацията на Candida забавя лекуването на възпалителни лезии, а възпалението стимулира колонизацията. Тези ефекти могат да създадат порочен кръг, при който ниското ниво на възпаление стимулира колонизацията на гъбичките и колонизацията на гъбички предизвиква допълнително възпаление.

Известни са над 150 вида представители, от които Candida albicans и Candida tropicalis са най-честите патогени. Candida Albicans е един от многото микроорганизми, които се намират в човешката уста и стомашно-чревния тракт. При нормални обстоятелства не причинява вредни ефекти. Проблеми възникват, когато кандида се превърне от неинвазивна, захарна ферментираща гъбичка, до инвазивна гъбичка с дълги, коренообразни структури. С течение на времето тези ризоиди могат да проникнат в чревните стени, оставяйки микроскопични отвори, които позволяват на хранителни частици и бактерии да навлязат в телесните кухини и кръвообращението.

Предразполагащи фактори за развитие на гъбичен ентерит са:

• прилагането на широкоспектърни антибиотици;
• глюкокортикоиди, имуносупресивни лекарства, туморна химиотерапия или лъчетерапия и други фактори, водещи до нарушена имунна функция;
• някои основни заболявания като хронично чернодробно заболяване, диабет, СПИН;
• хронично недохранване;
• хирургична травма.

Механизмът на развитие на гъбичен ентерит е сложен и все още не е напълно ясен. За появата на инфекцията допринася:

• понижена имунна функция - особено нарушение в клетъчния имунитет, намален брой фагоцитни клетки, загубата на хемотаксис, намаленото бактерицидно действие е основният фактор в патогенезата на гъбичния ентерит. Често се среща при пациенти с налични първични заболявания, тъй като имунната функция при тях е значително намалена.
• тъканните промени настъпващи при гъбична инфекция на червата обхващат главно слоевете на чревната стена, но също и нарушения на долните серозни и мезентерични малки артерии и малки вени. Слоевете на чревната стена, особено на субмукозата, са с хиперемия, оток и инфилтрация на възпалителни клетки, като броят на възпалителните клетки е различен, главно неутрофилите, моноцитите и лимфоцитите. Понякога могат да се видят абсцеси.
• употреба на широкоспектърни антибиотици или хирургична интервенция допринасят за свръхрастеж на условно патогенни гъбички, което увеличава шансовете за инфекция.

Симптоми при гъбична инфекция на червата

Общите симптоми на гъбичен ентерит може да включват лека треска, диария, изпражнения с черен цвят и зелена слуз, болка и подуване на корема, увеличени лимфни възли. В зависимост от конкретния причинител, симптомите може да варират:

Кандидозен ентерит - най-често се среща при деца, особено недохранени или изоставащи в развитието си. Проявява се основно с често изхождане на диарични изпражнения (10 до 20 пъти дневно), воднисти или жълто-зелена пенести. Може да бъде свързана с подуване на корема, ниска температура и дори повръщане, но рядко с болка в корема. Често засяга деца с предхождаща млечница или такива с основни заболявания, както и с история на употреба на широкоспектърни антибиотици, пациенти с имунна недостатъчност, склонни към разпространена кандидоза, като например общо лечение на бактериален ентерит, при което симптомите се задълбочават, диарията е постоянна.

Плесенен ентерит - развива се при поглъщане на гъбични спори чрез замърсени или развалени храни и засяга най-често недохранени деца или пациенти с хронични заболявания на стомашно-чревния тракт. Клиничните прояви варират значително в зависимост от степента на замърсяване на храните и тежестта на инфекцията и може да включват болка в корема, диария, стомашна язва, хематемеза и мелена или чревна перфорация, водеща до перитонит или разпространение до гастроинтестиналните кръвоносни съдове.

Хистоплазмозен ентерит - проявява се по-често при пациенти със СПИН или деца, поради вдишване или приемане на замърсена със спори почва. Клиничните прояви наподобяват тези на локализиран ентерит или улцерозен колит - бавно начало, повишена температура, нарушено храносмилане, диария, коремна болка и понякога повръщане. Често е придружен от белодробна инфекция, но основните прояви са тези на ентерита.

От какво трябва да бъде отдиференцирана гъбичната инфекция на червата?

Съществуват редица причини за диария, които предизвикват симптоми подобни на тези при гъбичен ентерит. Сред тях са холера, бактериална дизентерия, амебична дизентерия, коремен тиф и паратиф, улцерозен колит, клостридиен енетрит, алергична диария и други. За целта са нужни детайлна фамилна анамнеза и подробни изследвания за установяване на патогена, хистопатологични, имунологични и други.

Ензимната недостатъчност диария има фамилна анамнеза за генетично заболяване, чрез детайлна история, комбинирана с фекален патоген Инспекция, не е трудно да се идентифицират.

Лечение на гъбичен ентерит

Повърхностните гъбични заболявания са различават значително от тези, засягащи вътрешни органи и тъкани, които често са свързани с допълнителни фактори и основни заболявания. Поради това, при лечението на гъбичен ентерит е особено важно да се вземе под внимание отстраняването, както на основната причина, така и на всички останали предразполагащи и стимулиращи болестта фактори.

Сред най-често прилаганите лекарства срещу гъбички в червата са: нистатин, алицин, флуконазол, итраконазол, амфотерицин В, флуцитозин, сулфонамиди и други.

Съществуващите ефективни противогъбични агенти имат различна степен на ефективност и странични ефекти, поради което обикновено е нужна комбинирана или допълваща терапия, включваща билки и натурални продукти, традиционна китайска и западна медицина или други за намаляване на страничните ефекти и подобряване на ефикасността. Обикновено курса на лечение е с продължителност между 3 и 6 месеца.

Общо и симптоматично лечение

Почивка на леглото и изолиране на храносмилателния тракт са първите стъпки в лечението. Спазвайте щадяща храносмилателния тракт диета, включваща здравословни храни с високо съдържание на витамини, бедна на мазнини и захари. Ограничете консумацията на прясно мляко, за да предотвратите подуването на корема. Откажете се от всички вредни храни (полуфабрикатни, пържени, мазни, пикантни и т.н), за да предотвратите чревна перфорация.

Хидратираща терапия

Интравенозно въвеждане на течности: намаленото хранене и тежката загуба на течности налага нуждата от интравенозно въвеждане на хидратиращи разтвори и соли, които да набавят загубените течности, топлина и да възстановят киселинно-алкалния и електролитен баланс.

Орална рехидратация: приема на течности основно през устата се препоръчва при по-лека степен на обезводняване и след подобряване на състоянието от интравенозната рехидратация.

Билки и полезни средства срещу гъбична инфекция на червата

Естествени противогъбични средства

Орегано, мащерка, мента, черна боровинка, чай от лайка, чай от розмарин трябва да се приемат през целия период на възстановяване. Някои от най-разпространените противогъбични средства включват риган, чесън, колоидно сребро, черен орех, наситени мастни киселини. Масло от вечерна иглика, женско биле, екстракт от ехинацея, екстракт от грейпфрут, бромелаин (от ананаси), червени морски водорасли, цинк, сок от алое вера също могат да донесат облекчение.

• Черен орех. Кората на черния орех съдържа високи нива на танини, които са мощни противогъбични и стягащи агенти. Също така съдържа активна съставка - juglone, за която е установено, че има умерени противогъбични и антибиотични ефекти. За лечение на инфекция с Candida можете да приемате екстракт от черен орех или капсули според указанията на конкретния продукт.
• Наситени мастни киселини. Наситените мастни киселини се съдържат в палмови и кокосови масла, също и в екстракти от рициново масло. До 3600 мг на ден каприлова киселина, която се намира в палмово и кокосово масло, може да се приема като противогъбично лечение. Ундециленовата киселина намираща се в рициново масло, може да се приема и в дози до 1000 мг дневно.
• Риган (Орегано) е известен като подправка, използвана в повечето кухни, но обикновеният риган притежава противогъбични свойства, докато риганът майорам е предимно предпочитна добавка към вашите любими италиански ястия.
• Маслото от риган съдържа съединение, наречено карвакол, за което се установява, че потиска растежа на гъбичките, особено представители на вида Кандида. Смесете три капки масло от риган в чаша вода. Пийте два пъти дневно за няколко дни до седмица. Когато купувате масло от риган, потърсете продукт, който не съдържа алкохол и има високо ниво на карвакол!
• Ако приемате капсули от риганово масло, вземете една или две капсули два пъти дневно след хранене. Продължете лечението в продължение на два до три месеца.
• Чесън. Чесънът е често срещано противогъбично естествено средство, поради съдържащите се в него серни съединения, известни като средство за борба с прекомерното развитие на гъбички. Добавяйте пресен чесън във Вашата храна или приемайте под формата на добавка всеки ден.
• Червени боровинки. Боровинките съдържат съединение, наречено арбутин, което спомага за унищожаването на гъбичките. Пийте чаша неподсладен пресен сок от червени боровинки, два или три пъти на ден в продължение на няколко седмици. Успоредно с това, може да приемате хранителни добавки с боровинки два или три пъти на ден.
• Канела. Установено е, че канелата притежава добре изразена активност срещу Candida albicans. Проучвания също са установили активност на канелено масло и срещу други видове Candida. Така че, ако се борите с гъбична инфекция на храносмилателния тракт, включването на канела в диетата може да бъде от полза. Стандартната дозировка на канелата е от една до четири грама на ден (1 грам канела е приблизително една четвърт или половина чаена лъжичка). Обичайната доза канелено масло е 0,05 до 0,2 грама дневно. Следвайте това лечение за един или два месеца.
• Берберис, Кисел трън (Berberis vulgaris). Тази билки съдържа алкалоид, наречен берберин, който се счита за активно билково лекарство срещу гъбични инфекции. Берберин се бори с прерастването на гъбичките и помага за баланса на чревната флора, има противовъзпалителни свойства и облекчава широк спектър от храносмилателни проблеми. Обикновено е безопасен за употреба, въпреки това бременни и кърмещи жени трябва да избягват тази билки, освен ако не са под наблюдението на медицински специалист!

Диета и други добавки за инфекция с дрожди

Освен билкови лекарства, в борбата с гъбичната инфекция на червата особено важно място заемат и промените в диетата, които целят потискане на гъбичния растеж.

Противогъбична диета

Придържането към противогъбична диета изисква елиминиране на всички преработени храни и консумиране само на сложни въглехидрати и пълнозърнести храни в умерени количества. Основната идея при тази диета е, че гъбичките се хранят с обикновени захари, които включват нишестета като бяло брашно и други рафинирани въглехидрати. Позволявайки на гъбичките в чревния тракт да се размножават и да се хранят с излишната захар и въглехидрати, може да се стигне до производството на етанол и ацеталдехид, определяни като токсични химикал, според "The Environmental Illness Resource".

Много лекари смятат, че ефикасността на антигъбичната диета се основава на това, че консумирайки по-здравословни храни, просто намалява стреса на храносмилателната система и по този начин води до по-малко стомашно-чревни проблеми и загуба на тегло.

Храни с високо съдържание на прости въглехидрати подхранват гъбични инфекции и ги насърчават. Такива са плодови сокове, захар, бисквити, торти, мед, бял хляб и сладкиши и др. Избягвайте всякаква захар, млечни продукти, оцет, кафе, черен чай, кофеин, газирани напитки, алкохол и изкуствени подсладители. Избягвайте ядките (с изключение на бадемите) и гъбите. Въглехидратите, консерванти, преработени храни, пушени меса, сушени плодове, кисели краставички, изпечени меса и хляб трябва да бъдат ограничени до малки порции.

Хранете се с храни с високо съдържание на протеини, обръщайте внимание на личната хигиена и не яжте развалени храни и такива съдържащи различни форми на плесен. Храната, която би могла да бъде полезна за включване в диетата са такива с високо съдържание на фибри, като пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци. Киселото мляко, съдържащо лактобацилус ацидофилус, трябва да се консумира ежедневно. Пресни зеленчуци, включително лук, корен от джинджифил, зеле, броколи и морски зеленчуци може да се консумира свободно. Диетата трябва да включва и пилешко месо, зехтин, яйца, кафяв ориз, елда, ечемик, просо, соя, тофу.

Храните с високо съдържание на въглехидрати, включително цитруси, костилкови плодове и нишестени зеленчуци могат да бъдат повторно въведени след около 1 месец от лечението.

Добавки

Може да включите добавка на витамин С, който е от полза за намаляване на възпалението, за стимулиране на имунната система и елиминирането на токсините.

Колоидното сребро се използва за борба с разнообразие от патогени, но буди интерес като домашно лечение за гъбични инфекции, тъй като среброто доказано убива Candida и други гъбички. Повече за действието му може да прочетете в СРЕБЪРНА ВОДА - ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА И ПРИЛОЖЕНИЕ

Целулазата, налична в магазините за здравословни храни, е ензим, който разгражда клетъчната стена на Кандида и по този начин убива гъбичките.

Пробиотици

Докато почиствате чревния тракт и намалявате популацията от Candida, използвайки диета и/или естествена добавка, трябва също така да вземете пробиотик, за да възстановите полезните бактерии, които насърчават ефективното храносмилане.

За по-добър ефект от лечението, периодично редувайте билковите средства. Така ще предотвратите и евентуално привикване на гъбичките към използваното средство. Осигурете си много сън и се опитайте да намалите стреса. Масажът също може да ви помогне. Концентрирайте се върху областта на гърба, за да стимулирате здравето на дебелото черво, черния дроб и надбъбречните жлези.

Китайска медицина

Традиционната китайска медицина намира приложение в борбата с причинителя, подобряването на имунитета и цялостното състояние едновременно, за да бъде ефективна противогъбична терапия. Интегрираната традиционна китайска и западна медицинска терапия има своите уникални предимства, особено при СПИН, усложнен от гъбичен ентерит.

Чесън, берберин, хибискус, джинджифил са широко използвани в китайската медицина поради известния им противогъбичен ефект.

Предотвратяване на гъбичен ентерит

Избягвайте стимули - на първо място трябва стриктно да се контролира прилагането на широкоспектърни антибиотици, избягване на дългосрочната им употреба или, ако тя е неизбежна, на определен етап от да се включат противогъбични лекарства за предотвратяване на дисбаланс на чревната флора и прекомерен растеж на патогенни гъбички.

Подобряване на храненето и устойчивостта на тялото, особено при хронични заболявания.

Повишено внимание при употреба на глюкокортикоиди и имуносупресивни лекарства.

Навременно откриване и лечение на млечница и други гъбични инфекции, които могат да доведат до вторичен гъбичен ентерит.

Опитайте се да избегнете големи дози на продължителна употреба на антибиотици, кортикостероиди и имуносупресивни лекарства, особено широкоспектърни антибиотици или няколко антибиотици или антибиотици плюс хормони едновременно. Приемайте повече витамин С.

Поддържайте кожата чиста. Коремната и орална хирургия трябва да се извършват изключителни внимателно и да се следи за появата на инфекция. При признаци на такава, да се започне активно лечение.

Обръщайте внимание на всяка промяна засягаща нокътните плочки, леглото на ноктите, промяна на канала.

Локална некротична тъкан и гнойни лезии трябва да се лекуват съгласно основните принципи на хирургичното лечение.

Изображения: freepik.com, framar.bg