Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Специална микробиология Медицинска микология Кандида

Кандида (Candida)

Кандида (Candida) - изображение

Обща характеристика

Кандидозата (наричана още монилиаза) е микотична инфекция причинена от гъбички, принадлежащи към род Candida. Видовете Candida са опортюнистични патогени, те са нормални обитатели на кожата, устната кухина, лигавицата на стомашно-чревния тракт и влагалището. Те причиняват инфекция при нарушаване на равновесието между тяхната патогенност и имунния статус на организма. Известни са над 20 вида от рода, които причиняват инфекции при човека, най-разпространеният от които е Candida albicans. Род Кандида принадлежи към семейство Saccharomycetaceae, най-често с инфекция се свързват следните шест вида:

  1. Candida albicans;
  2. Candida glabrata;
  3. Candida tropicalis;
  4. Candida parapsilosis;
  5. Candida krusei;
  6. Candida lusitaniae.

Морфология

andida-albicans-growingРодът се състои от Грам-положителни, дрождоподобни гъбички с овална до кръгла форма и размери от 3-5 микрометра. Размножават се чрез пъпкуване, а при благоприятни условия образуват дълги, нишковидни образувания наречени псевдомицел. Характерно за вида C.аlbicans е, че при неблагоприятни условия образува хламидоспори с големина от 7 до 12 микрометра и овална форма. Хламидоспорите представляват спори с дебела обвивка, подпомагащи оцеляването на гъбичките при неблагоприятни условия. Кандидите са аероби и се развиват при температура от 37 градуса и слабо кисела среда - pH 6-6,5. Най-подходяща за лабораторно култивиране е средата на Сабуро, върху която образуват малки, сиво-белезникави, кръгли колонии с гладка повърхност. В течни хранителни среди се развиват без да предизвикат помътняване на средата.

Епидемиология

Имунокомпрометираните пациенти са по-склонни да развият както повърхностна, така и животозастрашаваща кандидоза. Кандидозата също представлява една от най-честите микози при пациенти със СПИН. Друг фактор за развитието на кандидоза е продължителното нерационално лечение с широкоспектърни антибиотични средства при което е възможно да се съзададат благоприятни условия за размножаване на кадидите.

C.albicans е преобладаващата причина за инвазивни гъбични инфекции и представлява сериозно предизвикателство за общественото здраве. Въпреки че C.albicans е най-разпространеният вид, участващ в инвазивните гъбични инфекции, честотата на инфекциите причинени от останалите видове от рода се увеличава. В европейските страни, в 50%от случаите на кандидоза са били причинени от C.albicans, 14% от C.glabrata и C.parapsilosis, 7% от C.tropicalis и 2% от C.krusei.

Патогенеза и клинична картина

Кандидозата показва широк спектър от клинични представяния и протича по различен начен в зависимост от локализацията на болестния процес. Различават следните форми на кандидоза:

Основният трансмисионен механизъм е чрез ендогенна кандидемия, при която Candida видове, които са част от микрофлората на различни анатомични места, се превръщат в опортюнистични патогени. Друг механизъм за предаване е екзогенният.

Една от основните форми на кандидоза е соорът, характеризиращ се с образуването на сивожълтеникави налепи по лигавиците на устата и влагалището. Белодробната кандидоза бива първична и вторична. В клиничната картина доминират упоритата кашлица, задуха, фебрилитета, а при напреднала инфекция е възможна експекторацията на примесени с кръв храчки. При кандидозният вулвовагинит се откриват бели налепи по вагиналната стена, водещи симптоми са сърбежът и засиленото бяло течение. Кандидозният ендокардит започва остро с фебрилитет, отпадналост и загуба на апетит. Характерно за състоянието е наличието на симптоми от страна на сърдечносъдовата система като гръдна болка и постоянна тахикардия. Кандидозната септицемия е най-често срещана при новородени и протича с широк спектър от сиптоми, а именно:

  • треска;
  • главоболие;
  • промени в съзнанието;
  • хепато- и спленомегалия.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

  1. гърлен секрет;
  2. храчки;
  3. урина;
  4. фецес.

Изолирането се извършва чрез посявка в средата на Сабуро. Серологичната диагностика се провежда с помощта на PCR.

Лечение

Лечението на кандидозата се осъществява с антимикотични средства като амфотерицин В, които в зависимост от формата на заболяването могат да бъдат приложени локално или системно.

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://en.wikipedia.org/wiki/Candidiasis
https://www.cdc.gov/fungal/diseases/candidiasis/index.html
https://emedicine.medscape.com/article/213853-overview

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиЛюбопитноХранене при...ЛеченияАлт. медицинаБотаника