Кандида (Candida)

Обща характеристика

Кандидозата (наричана още монилиаза) е микотична инфекция причинена от гъбички, принадлежащи към род Candida. Видовете Candida са опортюнистични патогени, те са нормални обитатели на кожата, устната кухина, лигавицата на стомашно-чревния тракт и влагалището. Те причиняват инфекция при нарушаване на равновесието между тяхната патогенност и имунния статус на организма. Известни са над 20 вида от рода, които причиняват инфекции при човека, най-разпространеният от които е Candida albicans. Род Кандида принадлежи към семейство Saccharomycetaceae, най-често с инфекция се свързват следните шест вида:

1. Candida albicans;
2. Candida glabrata;
3. Candida tropicalis;
4. Candida parapsilosis;
5. Candida krusei;
6. Candida lusitaniae.

Морфология

Родът се състои от Грам-положителни, дрождоподобни гъбички с овална до кръгла форма и размери от 3-5 микрометра. Размножават се чрез пъпкуване, а при благоприятни условия образуват дълги, нишковидни образувания наречени псевдомицел. Характерно за вида C.аlbicans е, че при неблагоприятни условия образува хламидоспори с големина от 7 до 12 микрометра и овална форма. Хламидоспорите представляват спори с дебела обвивка, подпомагащи оцеляването на гъбичките при неблагоприятни условия. Кандидите са аероби и се развиват при температура от 37 градуса и слабо кисела среда - pH 6-6,5. Най-подходяща за лабораторно култивиране е средата на Сабуро, върху която образуват малки, сиво-белезникави, кръгли колонии с гладка повърхност. В течни хранителни среди се развиват без да предизвикат помътняване на средата.

Епидемиология

Имунокомпрометираните пациенти са по-склонни да развият както повърхностна, така и животозастрашаваща кандидоза. Кандидозата също представлява една от най-честите микози при пациенти със СПИН. Друг фактор за развитието на кандидоза е продължителното нерационално лечение с широкоспектърни антибиотични средства при което е възможно да се съзададат благоприятни условия за размножаване на кадидите.

C.albicans е преобладаващата причина за инвазивни гъбични инфекции и представлява сериозно предизвикателство за общественото здраве. Въпреки че C.albicans е най-разпространеният вид, участващ в инвазивните гъбични инфекции, честотата на инфекциите причинени от останалите видове от рода се увеличава. В европейските страни, в 50%от случаите на кандидоза са били причинени от C.albicans, 14% от C.glabrata и C.parapsilosis, 7% от C.tropicalis и 2% от C.krusei.

Патогенеза и клинична картина

Кандидозата показва широк спектър от клинични представяния и протича по различен начен в зависимост от локализацията на болестния процес. Различават следните форми на кандидоза:

• Кандидозен стоматит (млечница);
• Кандидоза на кожата и ноктите;
• Белодробна кандидоза;
• Кандидозен вулвовагинит;
• Кандидозен ендокардит;
• Кандидозен менингит;
• Кандидозна септицемия.

Основният трансмисионен механизъм е чрез ендогенна кандидемия, при която Candida видове, които са част от микрофлората на различни анатомични места, се превръщат в опортюнистични патогени. Друг механизъм за предаване е екзогенният.

Една от основните форми на кандидоза е соорът, характеризиращ се с образуването на сивожълтеникави налепи по лигавиците на устата и влагалището. Белодробната кандидоза бива първична и вторична. В клиничната картина доминират упоритата кашлица, задуха, фебрилитета, а при напреднала инфекция е възможна експекторацията на примесени с кръв храчки. При кандидозният вулвовагинит се откриват бели налепи по вагиналната стена, водещи симптоми са сърбежът и засиленото бяло течение. Кандидозният ендокардит започва остро с фебрилитет, отпадналост и загуба на апетит. Характерно за състоянието е наличието на симптоми от страна на сърдечносъдовата система като гръдна болка и постоянна тахикардия. Кандидозната септицемия е най-често срещана при новородени и протича с широк спектър от сиптоми, а именно:

• треска;
• главоболие;
• промени в съзнанието;
• хепато- и спленомегалия.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

1. гърлен секрет;
2. храчки;
3. урина;
4. фецес.

Изолирането се извършва чрез посявка в средата на Сабуро. Серологичната диагностика се провежда с помощта на PCR.

Лечение

Лечението на кандидозата се осъществява с антимикотични средства като медикаментите от групата на азолите (флуконазол, кетоконазол, миконазол), нистатин и амфотерицин В. В зависимост от формата на заболяването могат да бъдат приложени локално или системно.