Варбургия

Варбургия (Warburgia salutaris, Pepperbark tree, Isibhaha, Peperbasboom, Manaka, Shibaha) вид дърво от семейство Canellaceae. Warburgia salutaris е застрашен вид. Поради широката си гама от лекарствени употреби, това дърво се добива прекомерно от природата, което довежда до приблизително 50% спад на популацията в Южна Африка, като някои субпопулации почти изчезват. Основната пряка заплаха за вида е експлоатацията на неговата кора, стъбла и корени за използване в традиционните медицински практики като лечение на заболявания на главата и гърдите.

Родът Warburgia е кръстен на д-р Ото Варбург, 1859-1938 г., който е роден в Хамбург. Той изнася лекции по ботаника в университета в Берлин, Германия, а също така е автор на множество ботанически трудове. Специфичният епитет "salutaris" е латински, означаващ „здравословен“. Английското общо наименование - Pepperbark tree, се отнася до острата вътрешна кора, която има вкус на пипер. "Isibhaha" е старо име в историята на Африка и се смята, че се основава на арабска дума, която датира от дните, когато арабите търгували с Африка.

Устройство на варбургия

Изображение: JMK, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Варбургия е вечнозелено, стройно дърво, достигащо от 5 до 10 м. височина, като са известни и екземпляри, които достигат 20 м. Има дебел балдахин от ароматни, лъскави зелени листа, прости, разположени последователно, с елипсовидна до копиевидна форма. Вечнозелените листни остриета са с размери до 11 см дължина и 3 см широчина. Средната листна вена е разположена малко извън центъра на листа и е със заострен връх. Листата имат горчив, парещ, ароматен вкус. Стъблото е покрито с богата кафява кора, маркирана с коркови лещици, която също е горчива и пиперлива. Цветята се състоят от десет жълто-зелени венчелистчета. Те са единични или се носят на малки групи до 3. Цъфтят от април до юни месец, а са с големина до 7 мм в диаметър. Плодът е зрънце, кожесто, лилаво или черно на цвят при узряване, с размери до 4 см ширина. Плодовете са заоблени, стесняващи се към основата, покрити с жлезисти точки. Те са на дървото от зимата до началото на лятото (юли до декември).

Разпространение на варбургия

Варбургията се среща в източно и южноафрикански места, напр. Ботсвана, Намибия, Танзания, Замбия, Мозамбик, Южна Африка, Есватини, Малави и Зимбабве и Кения. Заплашена е от загуба на местообитания. Местообитанието му е променливо и се среща в крайбрежни, речни, дюнови и монтански гори, както и в открити гори, гъсталаци. Дървото е защитено в Южна Африка. Различни проекти изследват методите за размножаване при контролирани условия с последващо засаждане в природата. Вирее в по-ниски тропически гори, по-сухи високопланински горски територии, както и във вторични храсталаци и пасища на надморски височини от 1000 до 2000 метра.

Използваема част на варбургия

• листа;
• стъбла;
• корен;
• кора.

Химичен състав на варбургия

Изображение: JMK, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Варбургия притежава уникални, антимикробни и антигъбични свойства, благодарение на съединения, известни като сесквитерпеноиди. Кората й съдържа манитол. Горчивият вкус на кората и листата на дървото се дължи на наличието на иридоиди в тях.

Лечебни свойства и приложение на варбургия

Варбургията, като противогъбична билка, е едно от най-ценните естествени африкански антимикробни средства. Както кората, така и листата са били използвани за лечение на гъбични, бактериални и протозойни инфекции в продължение на векове. Билката изключително добре повлиява бактериални инфекции на дихателната система (особено бронхит), цистит или инфекции на пикочния мехур (с причинител Escherichia coli) и микозни инфекции с причинител Candida albicans.

Pepperbark tree е широко използвано билково лекарство в Южна Африка. Листата се използват за добавяне на пиперлив аромат на храна и чай. Това растение се използва лекарствено от племето масаи за лечение на малария. Използва се при задух или се пуши при респираторни оплаквания като обикновена настинка и кашлица.

Лекарствено горчивите стъбла и коренова кора се използват за лечение на много заболявания. Използват се като отхрачващо средство за лечение на обикновената настинка. Изсушени и смлени, те дават ухание, което се използва за изчистване на синусите. Счита се, че приети орално, лекуват петна в белите дробове. Както стъблата, така и кореновата кора са лек срещу малария. Смята се, че на прах и смесени с вода лекуват рани в устата.

Състояния и заболявания, при които се прилага варбургия

• при кандидоза;
• срещу млечница;
• бронхит, като допълнение към алопатично лечение с антибиотици;
• афтозни язви;
• белодробни инфекции; настинка, синузит;
• малария;
• болки в гърдите, кашлица;
• диария;
• мускулни болки, стомашни болки, общи болки в тялото;
• обикновена настинка;
• рани в устата.

Начин на употреба

• хранителна добавка - 3 х 2 таблетки /дневно, по време на хранене или по предписание на вашия лекар;
• при млечница - дъвчете, по една таблетка с малко вода, през осем часа;

• екстракт.

Листата на билката се използват за овкусяване на супи и къри. Те имат горчив, парещ, ароматен вкус. Добавят се към чай.

Изображение: JMK, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons, JMK, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Други употреби на варбургия

Кората може да бъде закупена от местни пазари. Ароматната, мазна, жълтеникава дървесина се използва за дърва за огрев. Варбургията е атрактивна и дава добра сянка.

Това дърво е приоритетен вид за опазване и отглеждане в градини, тъй като в дивата природа се прекалява със събирането му за лекарствена употреба, което го застрашава от изчезване.

Подходящо растение е за отглеждане като жив плет, тъй като реагира добре на резитбата. Образува атрактивен, плътен жив плет. Дървото може да бъде взаимосвързано, за да осигури сянка на кафе, на банани и какаови насаждения. Поради способността на растението да фиксира атмосферния азот, то се използва и като зелен оборски тор и мулч. Кората е източник на танини и смола.

Дървесината му е мека, мазна и ароматна, и не е трайна, но не е добре известна в Южна Африка вероятно поради рядкостта на вида. Рядко тя се използва в строителството, за направата на мебели, инструменти, като твърдо гориво и дървени въглища.

Внимание!

Билката не се препоръчва за употреба при бременност и кърмене!

Изображение: JMK, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons