Лечение на синузит

В студените месеци оплакванията от хрема, запушен нос, главоболие, обща отпадналост и повишена температура често се възприемат като част от нормалните върлуващи вирусни инфекции, банални, предвидими, преминаващи за няколко дни.

Пациентите често предприемат самолечение, съветвайки се с рекламите по телевизията и съседката, която до вчера е била с подобни оплаквания, доверявайки се на най-хвалените хапчета, прахчета и илачи.

В случай, че проявите ви отшумят в рамките на три до пет дни и като цяло общото ви състояние е запазено, няма място за притеснение.

Но ако симптомите ви не преминават и продължават повече от пет дни се препоръчва своевременно да освободите графика си и да посетите вашия лекуващ лекар, тъй като баналната хрема може да е преминала в нещо по-сериозно, като например синузит. В есенно-зимния сезон честотата му е висока и често при неправилно третиране може да ви извади извън релси за няколко седмици, дори месеци.

Синузитът представлява възпаление, засягащо околоносните кухини, което в зависимост от давността на проявите се подразделя на остро (продължава не повече от четири седмици), подостро (продължава между четири и осем седмици) и хронично (продължава повече от осем седмици).

Клиничните прояви, характерни за болестта, често са неспецифични и се възприемат погрешно от пациентите като поредната настинка, сезонна респираторна инфекция или хрема. Най-често са налице главоболие, тежест и болка в областта на очите и скулите, ринит (запушен нос), болки в гърлото, повишена телесна температура, с или без кашлица. Възможни са промени в обонянието, нарушения в зрението и други в зависимост от засегнатата околоносна кухина.

Погрешното самодиагностициране от страна на пациента и предприемането на самолечение често води до неблагоприятен развой и влошаване на общото състояние, като често е причина за преминаване на острия синузит в подостър или хроничен.

При пациентите с хроничен синузит е важно информирането относно възможните дразнители и предприемането на своевременни мерки още при първите симптоми.

Подробна информация за болестта може да намерите в раздел Здравни проблеми:

»Синузит

изображение: freepik.com; BruceBlaus, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Избор на ефективно лекарство за синузит

Основната цел на лечението включва намаляване на възпалението и отока на околоносните кухини, облекчаване на болката, подобряване на дренажа на секретите, премахване на инфекциозния процес (при наличен такъв), предотвратяване на развитието на усложнения и дългосрочни последствия.

Изборът на ефективно лекарство срещу синузит се съобразява с индивидуалните потребности на конкретния пациент (възраст, давност и тежест на симптомите, наличие на подлежащи заболявания), както и с етиологичните причини, довели до развитието на болестта.

Така например в масовия случай се касае за вирусна инфекция, която се повлиява добре от приложението на симптоматични средства, докато при наличие на бактериална инфекция е необходимо включването и на антибиотик към терапията. При синузит с доказана алергична компонента се прилагат противоалергични лекарства (антихистамини), докато при синузит, свързан с различни промени в анатомичното устройство на околоносните кухини е необходима операция за възстановяване на нормалната им проходимост.

Индивидуалният подход към всеки пациент е в основата на успешното лечение на болестта.

Подходящ антибиотик при синузит

В редица случаи острият синузит е с вирусна етиология, поради което не е необходимо приложение на антибиотици. При рискови пациенти (с подлежащи хронични заболявания, с имунен дефицит, възрастни пациенти), както и при висока вероятност от вторична бактериална инфекция след консултация със специалист и извършване на антибиограма (изолиране на бактериалния агент и определяне на чувствителността му към антибиотици) се назначава подходяща антибиотична терапия.

Най-честите бактериални причинители на синузит са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis, Staphylococcus aureus и Streptococcus pyogenes, във връзка с които най-често използваните антибиотици са от групата на бета лактамите, а именно пеницилини.

Пеницилините са първите въведени в практиката антибиотици, които показват висока активност и ефикасност срещу редица бактериални агенти, отличават се с добър профил на безопасност (използват се при малки деца, по време на бременност, както и в периода на лактация без рискове), но основните им недостатъци са свързани с нарастващата резистентност на микроорганизмите към тях.

Едни от най-често прилаганите при синузит пеницилини са амоксицилин, ампицилин, както и комбинацията им с различни ензимни инхибитори (инхибитори на ензима бета лактамаза, продуциран от бактериите, който е основната причина за развитието на резистентност).

Комбинацията от амоксицилин с ензимен инхибитор (най-често клавуланова киселина) е широко използвана в клиничната практика и предпочитана от много специалисти и пациенти, тъй като облекчава ефективно проявите на синузит, без да предизвиква тежки нежелани ефекти.

При наличие на свръхчувствителност към пеницилини (алергия към пеницилини) с идентична ефективност и безопасност се прилагат препарати от групата на цефалоспорините (цефаклор, цефуроксим, цефиксим, цефтазидим и други) и макролидите (азитромицин, рокситромицин, кларитромицин).

При остър синузит антибиотиците се прилагат най-често между 10 и 14 дни, докато при хроничен синузит е необходимо приложението им за период от две до три седмици. Продължителността на терапевтичния курс и дозата на избрания антибиотик се определят в зависимост от състоянието на болния, тежестта на проявите и наличието на подлежащи усложнения и увреждания.

Самоцелното приложение на антибиотици крие съществени рискове за здравето на пациентите, като се препоръчва употребата им само след консултация със специалист.

Прекомерната употреба на антибиотични средства представлява глобален проблем, във връзка с който редица специалисти в областта предричат главоломно нарастване на лекарствената резистентност на микроорганизмите в близките години и липсата на ефективни антибиотици и химиотерапевтици срещу банални инфекции.

Не използвайте антибиотици, предписани за други лица (членове от семейството, приятели) и не давайте на деца препарати, изписвани на вас и без консултация със специалист. При всеки отделен пациент се прилага индивидуален подход и терапевтичният план се определя в зависимост от неговите конкретни потребности.

Симптоматични средства за бързо лечение на синузит

Редица медикаменти от различни фармакологични групи се използват за симптоматично облекчаване проявите на синузит, като се прилагат под формата на капки за нос (назални капки), спрей за нос, мехлем, таблетки, сиропи и други лекарствени форми в зависимост от възрастта на пациента, общото състояние, тежестта на проявите, наличието на подлежащи заболявания, приема на други медикаменти.

В зависимост от причините, довели до развитието на синузит, се използват и различни средства за облекчаване на проявите. Така например при пациенти със синузит, предизвикан от алергия, се препоръчва употреба на противоалергични медикаменти (антихистамини), докато при липса на алергия и синузит, провокиран от банална хрема или настинка, е достатъчна употребата на подходящи деконгестанти, противовъзпалителни средства и аналгетици (обезболяващи).

Основните групи медикаменти, използвани за симптоматично овладяване на проявите при синузит, включват:

Аналгетици: Използват се препарати с обезболяващ и противовъзпалителен ефект, като водят до облекчаване на болковия синдром, ускоряват процеса на заздравяване. Използват се различни препарати, предимно за перорална употреба (под формата на таблетки или сиропи за деца), най-често ибупрофен, парацетамол, аспирин.

Важно е да се отбележи, че употребата на аспирин е противопоказана при деца под 18 години, тъй като може да доведе до тежки увреди и синдром на Reye.

Парацетамол и ибупрофен се отличават с добър профил на безопасност и при прием в съобразени с възрастта и теглото на пациента дози не крият рискове за здравето.

Препоръчва се краткосрочна употреба (не повече от пет до десет дни), тъй като продължителният прием крие рискове от различни нежелани ефекти (продължителният прием на парацетамол крие рискове от увреждане на черния дроб, а ибупрофенът уврежда стомашно-чревния тракт и отделителната система).

Деконгестанти: Медикаменти с различен механизъм на действие от различни групи водят до локален ефект и отбъбване на носната лигавица (намаляват отока) и подобряват отстраняването на натрупаните секрети. Използват се често под формата на капки или спрей за нос, самостоятелно или под формата на комбинация.

Широко използвани медикаменти са ефедрин, фенилефрин, псевдоефедрин, оксиметазолин, ксилометазолин, нафазолин, епинефрин, трамазолин.

За локална употреба под формата на мехлеми, спрей, гел се използват и редица лечебни растения, като евкалипт, мента и други, самостоятелно, под формата на билкова микстура или комбинация от билки с деконгестанти.

За прочистване на носната кухина се използва също и изотоничен разтвор от морска вода, подходящ за употреба и в детска възраст.

Противоалергични средства: Употребата на противоалергични средства е уместна при доказана алергична компонента за развитието на синузит. Използват се антихистамини (блокери на Н1 рецепторите) под различни форми (таблетки, капки, сироп), като най-често се назначават азеластин, клемастин, хлорпирамин, прометазин, лоратадин, цетиризин, левоцетиризин. Често се използват в комбинация с деконгестанти за постигане на оптимален ефект.

Представителите на първо поколение (азеластин, клемастин, хлорпирамин) често водят до седативен ефект с изразена сънливост през деня, намаляване на вниманието и концентрацията, като тези ефекти липсват при прием на представителите от второ поколение (цетиризин, лоратадин, левоцетиризин).

Кортикостероиди: Използват се различни представители, като например флутиказон, будезонид, мометазон, беклометазон, прилагани локално (капки, спрей) или ентерално (таблетки, сиропи).

Кортикостероидите се отличават със силен противовъзпалителен и противоалергичен ефект, бързо действие и висока активност, но се прилагат само при определени пациенти и за определен срок от време (продължителният прием, особено през устата, крие рискове от сериозни нежелани ефекти).

Обикновено симптоматичното лечение е първи избор на терапия при пациентите със синузит, особено при липса на данни за бактериална инфекция. Адекватният избор на препарат и лекарствената форма са от ключово значение за ранното овладяване на проявите на заболяването и намаляване на риска от преминаването на острия синузит в хроничен и различните по тежест усложнения.

Домашни средства за лечение на синузит

Съвместно с конвенционалните средства за лечение при синузит, а често и преди назначаването на различни медикаменти при определени групи пациенти се препоръчва използването на различни домашни средства в комплексното лечение на болестта.

При лица със запазено общо състояние и леки прояви на заболяването, без подлежащи хронични заболявания, алергии и увреждания се препоръчва след консултация със специалист и по негова преценка използването на някои от следните алтернативни подходи за симптоматично овладяване проявите на болестта:

• пълноценно хранене: препоръчва се повишаване консумацията на супи, бульони, пресни плодове и зеленчуци, прием на достатъчно количества течности под формата на вода, чай, прясно изцеден сок, ограничаване на приема на тестени и захарни изделия, пържени и мазни храни, газирани напитки, алкохол. Повишаването на приема на храни, съдържащи антиоксиданти (витамин С, витамин Е, витамин А), калций, цинк подпомага организма в борбата с инфекциозните агенти, повишава неговата имунологична резистентност, а някои от тях оказват и естествен противовъзпалителен ефект. Полезна информация може да намерите в раздел Хранене (Хранене при синузит)
• лечение с билки: редица природни средства (лечебни растения и билки) притежават естествени противовъзпалителни и муколитични свойства и подпомагат отстраняването на натрупаните секрети, облекчавайки проявите на заболяването. Може да ги приемате под формата на чай, запарка, хранителни добавки (джинджифил, бъз, мента, лайка, бяла ружа, куркума), а някои от тях може да добавяте под формата на подправки за овкусяване на любимите ястия (лют червен пипер, лук, чесън, куркума, хрян)
• хомеопатия: съществуват противоречиви данни по отношение на ефективността на хомеопатичните средства, като някои специалисти ги предпочитат за употреба в детска възраст, поради привидната им безопасност (твърдение, което подлежи на допълнителни проучвания и изследвания). Полезна информация може да намерите в раздел Алтернативна медицина (Хомеопатия за деца - Синузити)
• овлажняване: парните инхалации с лечебни растения, билки или етерични масла оказват благоприятен ефект по отношение на отока на лигавицата на околоносните кухини и секрецията на мукус. Може да използвате овлажнители на въздух (за намаляване на дразненето), както и обикновени инхалации (над съд със завряла вода и с поставена кърпа върху главата)
• топли компреси: локалното затопляне на засегнатите зони води до облекчаване на болковия синдром и намаляване на дразненето, по-лесно отстраняване на натрупаните секрети

Полезна информация за алтернативните средства за лечение при синузит, домашните методи на терапия и различните полезни лечебни растения може да намерите в раздел Алтернативна медицина (Как да облекчим синузита с естествени методи и средства).

Хирургично лечение при синузит

Оперативното лечение при синузит се състои в отстраняване на налични полипи, аденоидни вегетации, чужди тела и възстановяване на проходимостта на околоносните кухини.

Прилагат се различни оперативни техники (ендоскопски), като в зависимост от засегнатия или засегнатите околоносни кухини се прилагат различни методики.

Операцията се извършва под пълна (обща) анестезия от специалист (хирург, специалист уши, нос, гърло), като е необходимо предварително запознаване на пациента с възможните рискове, свързани с операцията и след това (скарификация, инфектиране, кървене, общо неразположение, следоперативна болка и други).

Подходът е индивидуален спрямо всеки пациент в зависимост от възрастта, тежестта и давността на симптомите, наличието на хронични заболявания и имунен дефицит, засегнатите околоносни кухини (максиларен синузит, фронтален, етмоидален, сфеноидален синузит, пансинузит при засягане на всички, одонтогенен при развитие на синузит във връзка с проблем със зъбите от горната редица).

Усложнения при синузит

Липсата на своевременно лечение, както и неподходящата, несъобразена с индивидуалните потребности на пациента терапия при синузит, значително повишава риска от иначе не толкова често срещаните в клиничната практика усложнения на болестта, а именно:

• разпространение на инфекцията и засягане на долните дихателни пътища, най-често под формата на пневмония
• орбитален или периорбитален целулит
• засягане на централната нервна система с развитие на менингит, енцефалит, менингоенцефалит
• абсцес на мозъка
• абсцес на синусите
• разпространение на инфекцията към средното ухо с развитие на отит
• трайно увреждане или загуба на слуха
• остеомиелит, засягащ костите на околоносните кухини

Развитието на усложнения значително затруднява последващото лечение и повишава риска от дългосрочни последици и увреждания.

По тази причина се препоръчва ранно посещение на лекарския кабинет от страна на пациента и адекватно отношение и терапевтичен план от страна на лекаря.

Кога трябва да посетите лекар

В случай, че за първи път имате подобни оплаквания, бъдете подготвени да предоставите на вашия лекуващ лекар следната основна информация, необходима му при поставянето на диагнозата и избора на подходящо лечение:

• подробно описание на вашите симптоми и тяхната тежест
• давност на проявите (от колко дни датират оплакванията ви)
• приемате ли медикаменти за облекчаване на проявите, включително и хранителни добавки, билкови продукти, хомеопатични средства
• от какво се влошава, съответно от какво се подобрява състоянието ви
• имате ли установени алергии
• работите ли в условия на замърсена среда
• страдате ли от хронични заболявания (захарен диабет, астма, високо кръвно)

Профилактика при синузит

Не съществува специфична профилактика, насочена срещу заболяването. Общите превантивни мерки включват поставяне на всички ваксини, включени в задължителния имунизационен календар, както и някои от незадължителните ваксини при необходимост (хора в напреднала възраст, лица с понижен имунитет и тежки подлежащи заболявания).

Препоръчва се пълноценно балансирано хранене и набавяне на всички необходими витамини, минерали и аминокиселини, при необходимост прием на витаминни добавки, поддържане на висока индивидуална имунологична резистентност и предпазване от баналните сезонни бактериални и вирусни инфекции.

При наличие на доказана алергия се препоръчва своевременно лечение и предпазване от въздействието на дразнещи и провокиращи агенти, при необходимост и възможност се провежда имунотерапия. Наличието на увреждания в нормалните анатомични структури на околоносните кухини подлежи на хирургично лечение.

Отстраняването и контролирането на етиологичните причини, водещи до синузит, намалява риска от развитието на болестта и преминаването в хронична форма.

Адекватното лечение на синузит и личната ангажираност при предпазване от развитието на болестта значително подобряват прогнозата и намаляват рисковете от развитието на усложнения.

С повишено внимание се подхожда при малките деца, бременните жени и лицата в напреднала възраст с понижени защитни сили, поради редица физиологични особености и необходимост от предпазливо и целенасочено използване на различните групи медикаментозни средства.

изображения: freepik.com, framar.bg