Лечение с азитромицин

Антибиотиците са високоефективни средства за лечение на определени бактериални инфекции, като при адекватно използване и разумна, рационална употреба водят до изключително добри резултати на фона на сравнително нисък риск от изява на различни по тежест странични ефекти.

Ерата на антибиотиците започва своето развитие с откритието на Александър Флеминг и продължава с пълна пара да се развива и в наши дни. След откриването на пеницилина през 1928 година следват мащабни проучвания и експерименти, водещи до откриването, а в последствие и на създаването на множество антибиотични средства с различна активност към определени бактериални агенти.

Макролидите са една от основните групи от голямото семейство на антибиотиците, като един от най-често използваните в клиничната практика представители на групата е азитромицин.

Лечение с азитромицин се назначава изключително често във връзка с високата ефективност на препарата и изключително добрия профил на безопасност. Лекарството е опция на избор за всички възрастови групи, като може безопасно да се прилага и по време на бременност, което го прави едно от най-търсените лекарства в аптечните мрежи.

Терапията с азитромицин се назначава от личния лекар или други здравен специалист, като антибиотикът е достъпен само срещу рецепта (не се предлага свободно, поради рисковете от злоупотреба и неправилното му използване).

Важно е да се отбележи, че препаратът е предназначен за лечение на бактериални инфекции и не е ефективен за лечение на грип, хрема, настинка и други вирусни заболявания. Неправомерната употреба, свръхупотребата на антибиотици и предписването им при вирусни инфекции крие сериозен, глобален риск от развитие на антибиотична резистентност.

Свръхупотребата на антибиотици в световен мащаб в близкото бъдеще се очертава да доведе до безсилие на медицинските специалисти и затруднения в лечението на баналните, сезонни бактериални инфекции.

Какво представлява азитромицин?

Азитромицин принадлежи към антибиотиците от семейството на макролидите. С термина макролиди се обозначават група антибактериални средства с макроциклен лактонен пръстен с 12 и повече елемента.

Макролидите са предпочитана антибиотична група във връзка с ниската си токсичност, добър профил на безопасност и висока активност срещу редица бактериални патогени.

Първият изолиран и въведен в клиничната практика макролид е еритромицин (открит и въведен през 1952 година, изолиран от култури на Streptomyces), като след модификации в структурата на еритромицин се създават и по-новите представители на семейството, а именно кларитромицин, азитромицин, рокситромицин и други.

Азитромицин се е наложил през последните няколко години като едно от най-често предпочитаните от медицинските специалисти антибиотични средства.

Наличен е за употреба както перорално (таблетки, капсули, сироп, разтвор, прах за разтваряне), така и парентерално (форми за интравенозно приложение).

Показва високи концентрации в инфектираните тъкани (до десет пъти по-висока концентрация достига в инфектираните тъкани в сравнение с неинфектираните), като се разпределя изключително добре в организма с висока концентрация в бронхиалния секрет, ексудата в средното ухо, простатния секрет и други.

Показва по-висока степен на усвояване при прием на гладно, поради което често се препоръчва употреба преди хранене.

Във връзка с дългия плазмен полуживот на медикамента (между 40 и 65 часа) е достатъчен еднократен дневен прием, което е и една от причините за доброто съдействие от страна на пациентите (еднократният дневен прием се толерира много по-добре от двукратния и трикратния).

Азитромицин и макролидите като цяло показва бактериостатичен ефект на действие (води до потискане на размножаването на бактериалните причинители), като при прием на високи дози ефектът може да стане бактерициден (водят до убиване на бактериите).

Своят ефект азитромицин осъществява посредством потискане на бактериалния протеинов синтез чрез обратимо свързване с така наречената 50S рибозомна субединица.

Азитромицин притежава широк антибактериален спектър на действие, като е изключително ефективен срещу позитивни по Грам коки и атипични патогени. Спектърът на действие на азитромицин (на макролидите като цяло) наподобява този на пеницилините, което ги прави отлична алтернатива при наличие на алергия или някаква форма на свръхчувствителност към пеницилини.

Азитромицин е особено чувствителен към негативни по Грам бактерии (показва по-висока активност по отношение на тези причинители в сравнение с кларитромицин и еритромицин). С висока активност е по отношение на представителите на род Найсерия (Neisseria), бордетели (Bordetella pertussis), легионели (Legionella pneumophila), трепонеми (Treponema pallidum), хламидии (Chlamydia), микоплазми (Mycoplasma), хеликобактер (H. Pylori) и други.

Изборът на лекарствена форма и дозовият режим се определят и назначават от лекуващия лекар в зависимост от вида и тежестта на инфекцията, възрастта на пациента, наличието на придружаващи или подлежащи заболявания и увреждания, алергии и други.

Препоръчва се стриктно спазване наставленията на лекуващия лекар и пълен антибиотичен курс, тъй като своевременното самоцелно прекратяване на терапията може да доведе до влошаване на състоянието, развитие на резистентност и други, затрудняващи последващото лечение.

При кои заболявания се прилага лечение с азитромицин?

Азитромицин, подобно на останалите представители от голямото семейство на антибиотиците, се прилага главно при инфекциозни заболявания, причинени от чувствителни към препарата бактерии.

Приложението на антибиотици при вирусни инфекции (банални сезонни инфекции, грип, настинка, хрема) е оправдано само и единствено в случаите, при които са налице данни за начеваща вторична бактериална инфекция.

Антибиотиците не са средства на избор за първично лечение на неусложнени вирусни инфекции, като злоупотребата с тях резултира в повишена антибиотична резистентност на бактериалните агенти и в дългосрочен план крие рискове от трудности при терапията на банални инфекциозни заболявания, лекувани доскоро с масово прилагани антибиотици.

Азитромицин се назначава при наличие на бактериална инфекция с различна локализация, като се препоръчва при възможност предварително изследване на секрет или други течности с цел изолиране на конкретния причинител и изготвянето на антибиограма с цел определяне на неговата чувствителност към рутинно използваните антибиотици.

Най-общо лечение с азитромицин се назначава при бактериални инфекции с чувствителни агенти с различна локализация:

• Остър фарингит
• Остър ларингофарингит
• Остър тонзилит
• Различни форми на отит (възпаление на ухото)
• Остър синуит
• Хронични дихателни инфекции
• Пневмония, причинена от Streptococcus pneumoniae
• Пневмония, причинена от Haemophilus influenzae
• Бактериална пневмония, некласифицирана другаде
• Трахома
• Бактериални инфекции, засягащи очите (под формата на капки за очи)
• Сифилис (Treponema pallidum в повечето случаи е резистентна към действието на макролидите, но при някои пациенти показва чувствителност)
• Гонококова инфекция, включително и гонорея
• Други хламидийни болести, предавани по полов път
• Други болести, предизвикани от хламидии
• Хронична обструктивна белодробна болест (превенция и лечение на остри бактериални екзацербации)
• Кожни и мекотъканни инфекции, предизвикани от чувствителни бактериални агенти (S. aureus, S. pyogenes)
• Еризипел
• Импетиго
• Акне вулгарис (при някои пациенти)
• Малария (при някои пациенти като част от комплексното лечение)
• Туберкулоза (за лечение на някои от формите при определени пациенти)
• Профилактика и лечение на туберкулоза при пациенти със СПИН
• Профилактика на бактериален ендокардит

При много от случаите азитромицин е опция на първи избор във връзка с добрия си профил на безопасност и висока ефективност. При някои заболявания лечението с азитромицин е алтернатива на основната терапия при наличие на алергия на пациента към използваните средства, липса на желания ефект или наличие на противопоказания за използване на стандартните препарати.

Терапията с азитромицин (подобно на всяка антибиотична терапия) се назначава от специалист.

Самоволната употреба на азитромицин крие сериозни рискове от изява на нежелани реакции, липса на желания ефект, влошаване на общото състояние.

Какви рискове и нежелани ефекти крие лечението с азитромицин?

Антибиотичната терапия, подобно на всеки други вид лекарствена терапия, крие своите рискове от изява на различни по тежест странични ефекти. Азитромицин се отличава с добър профил на безопасност и в редки случаи води до изява на умерени или тежки странични ефекти.

При повечето пациенти не се съобщават сериозни нежелани реакции, обикновено се касае за типичните за антибиотиците стомашно-чревни оплаквания.

Към възможните и най-често срещани нежелани прояви, описвани по време на терапията с азитромицин, се включват следните:

• стомашен дискомфорт
• коремна болка
• диария, промени във фекалните маси
• гадене с или без повръщане
• главоболие
• отпадналост, уморяемост

При малък процент от приемащите азитромицин се наблюдават по-сериозни странични ефекти, като трудно може да се предскаже при кои пациенти се наблюдава повишен риск от сериозни прояви. Могат да се дължат на прием на по-високи дози, по-продължителен антибиотичен курс, особености на инфекцията, индивидуални особености и други фактори.

Към сериозните странични реакции, наблюдавани в редки случаи при лечение с азитромицин, се включват следните:

• промени в слуха
• зрителни нарушения (замъглено зрение, двойно виждане)
• мускулна слабост
• затруднен говор и/или преглъщане
• хепатотоксичност: чернодробно увреждане, признаци на жълтеница (пожълтяване на кожата, лигавиците и склерите, промени в цвета на фекалните маси и урината)
• силно проявено замайване, синкоп, загуба на съзнание
• медикаментозно-индуциран псевдомембранозен колит (наличие на слуз и кръв в изпражненията, тежък болков синдром, общо влошаване на състоянието)
• персистираща диария, повръщане и болков синдром
• кардиотоксичност: удължаване на QT-интервала, ускорен сърдечен пулс, аритмична сърдечна дейност
• алергични прояви: обрив, сърбеж, треска, хематологични увреждания, задух, оток

За намаляване на риска от поява на тежки нежелани прояви се препоръчва подробен преглед и обстоен разпит на пациента преди назначаването на терапията. Така например тежкото повръщане и диария, фамилна анамнеза за сърдечни увреждания, прием на медикаменти за лечение на сърдечни заболявания могат да повишат риска от поява на сърдечно-съдови усложнения, включително и удължаване на QT-интервала.

С повишено внимание се прилага терапията с азитромицин при пациенти с подлежащи бъбречни или чернодробни увреждания, сърдечно-съдови заболявания, фамилна анамнеза за наличие на определени заболявания и други.

При пациенти, алергични към азитромицин, употребата му е абсолютно противопоказана във връзка с риска от изява на тежка, в някои случаи и застрашаваща живота на пациента реакция на свръхчувствителност.

Едновременната употреба с някои медикаменти от други групи също може да повиши рисковете от изява на нежелани ефекти и лекарствени взаимодействия. Такива например са следните препарати:

• перорални контрацептиви
• амиодарон
• дизопирамид
• пимозид
• прокаинамид
• соталол
• антикоагуланти (хепарин, фондапаринукс, варфарин, аценокумарол)
• сърдечни гликозиди (дигоксин)

По време на лечението с азитромицин не се препоръчва поставяне на БЦЖ ваксина.

Употребата на алкохол по време на терапията може да повиши риска от изява или да влоши налични странични ефекти на антибиотика, да влоши неговата ефективност, излагайки здравословния статус на болния на риска от влошаване.

При възрастни пациенти лечението с азитромицин се прилага с повишено внимание поради риск от нежелани реакции, провокирани от влошената бъбречна и/или чернодробна функция.

Азитромицин е един от малкото антибиотици, чиято безопасност по време на бременност е доказана и експериментално потвърдена. При необходимост от антибиотична терапия по време на бременността азитромицин е една от малкото възможни опции.

Полезна и подробна информация за възможните алтернативи по време на бременност може да намерите в раздел Лечения:

• Антибиотици по време на бременност

За извличане на оптимални ползи при провеждането на лечение с азитромицин е необходимо стриктно следване наставленията на лекуващия лекар, спазване на дозовия режим и препоръки.