Хепарин

Индиректният антикоагулант хепарин принадлежи към инхибиторите на тромбина и е основно средство за лечение на артериални и венозни тромбози с различна етиология.

Прилага се парентерално, най-често подкожно или интравенозно, тъй като след мускулно приложение се образуват големи хематоми. След прием през устата лекарственото средство не е активно и не се резорбира.

Хепарин представлява смес от сулфатирани мукополизахариди с голямо молекулно тегло (до 30 000 далтона).

Фармакокинетика

Поради своята голяма молекула, препаратът не преминава през плацентарната бариера и не се екскретира с кърмата, което го прави ефективен и безопасен за приложение по време на бременност и в периода на лактация.

Медикаментът се биотрансформира и обезврежда в черния дроб, а елиминирането му от организма се осъществява от бъбреците.

Тези важни особености в неговата фармакокинетика трябва да се имат предвид, при пациенти с бъбречна или чернодробна недостатъчност, поради риск от развитие на токсични прояви.

Механизъм на действие

Коагулационната каскада включва преминаване през различни нива и образуване на субстанции с участието на различни ензими и кофактори, като крайният ефект е спиране на кръвотечението.

Хепарин повлиява две основни стъпала от коагулационната каскада, а именно инхибира образуването на фактор Ха и инхибира образуването на тромбин. Тромбин има съществена роля в процесите на образуване на фибрин и съответно на кръвен съсирек.

Хепаринът се свързва с антитромбин III и го активира, който от своя страна потиска някои от факторите на кръвосъсирването, формирайки стабилни комплекси с тях.

Комплексът, състоящ се от хепарин и антитромбин III приблизително хиляда пъти по-бързо взаимодейства с протеазите тромбин и фактор Ха, като ги инхибира.

Подробности за процесите на кръвосъсирване и механизмите, по които се осъществява, може да прочетете в раздел Физиология:

»Кръвосъсирване

Приложение

Този представител на антикоагулантите намира приложение за лечение и профилактика на следните състояния:

• дълбока венозна тромбоза
• белодробен тромбемболизъм
• след коронарна ангиопластика и поставяне на стент
• по време на хирургични интервенции при рискови пациенти
• нестабилна стенокардия
• остър инфаркт на миокарда
• поддържащо лечение след провеждане на фибринолитична терапия със стрептокиназа

По време на хепариновата терапия е необходимо проследяване на нивата на активираното парциално тромбопластиново време, така нареченото aPTT, като целта е приблизително двукратното му удължаване в сравнение с изходните стойности.

Дозирането се определя индивидуално, като според стойностите на aPTT дозата се коригира на всеки 6 часа.

Възможни нежелани реакции

Един от сериозните нежелани ефекти, наблюдавани при приложение на хепарин, е развитието на тромбоцитопения, като пет до десет дни след началото на терапията се наблюдава намаление на нивата на тромбоцитите с приблизително 50 %.

При една част от пациентите, развили тромбоцитопения, настъпват тежки тромботични усложнения. Най-често се наблюдава венозен тромбемболизъм, рядко са налице артериални тромбози, предизвикващи исхемия на крайниците, миокарден инфаркт или мозъчносъдови инциденти. В основата на тази нежелана лекарствена реакция стоят имунологични механизми.

По време на продължителна хепаринова терапия могат да се очакват следните странични ефекти:

• косопад и алопеция
• остеопороза и спонтанни фрактури
• потискане на алдостероновата синтеза и хиперкалиемия
• реакции на свръхчувствителност, проявяващи се най-често с уртикария, фебрилитет, зачервяване

Противопоказания

Противопоказани за провеждане на хепариново лечение са пациентите с непоносимост и алергия към медикамента, при хеморагична диатеза, вътречерепен кръвоизлив, хеморагичен инсулт, язвена болест и кръвоизливи в гастроинтестиналната система, заплашващ аборт.

При предозиране с този индиректен антикоагулант като антидот се прилага протамин сулфат, бавно интравенозно.

Терапията с хепарин се назначава от специалист, като лечението се провежда в болнично заведение, поради необходимостта от мониторинг и проследяване на състоянието на болния.

Ниските дози крият риск от активиране на процесите на тромбообразуване, докато при предозиране е възможно развитие на хеморагии.

Заглавно изображение: freepik.com