Д-димер тест

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването?

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

D-димерът е един от протеиновите фрагменти, образувани при разтваряне на кръвен съсирек в тялото по време на процес, известен като фибринолиза. Обикновено не се открива при кръвно изследване или се установяват много ниски нива, освен ако в тялото не се образуват и разграждат кръвни съсиреци. В тези случи нивото на Д-димер в кръвта може да се повиши значително.

Когато кръвоносен съд или тъкан бъдат увредени и започнат да кървят, в тялото започва процес, наречен хемостаза, с цел образуване на кръвен съсирек, който да ограничи и в крайна сметка да спре кървенето. При този процес се произвеждат нишки от протеин, наречен фибрин, които се преплитат и образуват фибринова мрежа. Тази мрежа, заедно с тромбоцитите, помага за задържането на образуващия се кръвен съсирек на мястото на нараняването.

След възстановяване на увредения участък съсирекът вече не е необходим и тялото използва ензим, наречен плазмин, за да разгради съсирека (тромба) на малки частици, така че да може да бъде отстранен. Фрагментите на разпадащия се фибрин в съсирека се наричат фибрин деградационни продукти (FDP), като се състоят от различни по размер фибринови частици. Един от крайните продукти на разграждане на фибрина се нарича D-димер. Нивото на D-димер в кръвта може значително да се повиши, когато е налице значително образуване и разграждане на кръвни съсиреци в тялото.

Нивата на Д-димер се използват като прогностичен биомаркер и при пациенти с коагулационни нарушения, свързани с инфекция с COVID-19. Четирикратното увеличение на маркера е индикатор за лоша прогноза при хора, хоспитализирани с COVID-19.

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Изследването на D-димер се назначава, за да се изключат, диагностицират и проследяват заболявания и състояния, при които е налице нарушено кръвосъсирване.

При хора, които са с нисък или умерен риск от кръвосъсирване (тромбоза) и/или тромботична емболия, изследването на D-димер може да се използва, за да се определи вероятността от наличие на съсирек.

Отрицателният D-димерен тест показва, че е много малко вероятно наличието на тромб. Положителният D-димерен тест показва, че са необходими допълнителни диагностични процедури (например ултразвук, CT ангиография).

Изследването на D-димер се използват, за да се изключи наличието на състояния, при които се образува тромб (тромбоза), включително:

• Дълбока венозна тромбоза (ДВТ) - симптомите включват болка в крака, оток на крака, побледняване на крака
• Белодробна тромбемболия (БТЕ) - симптомите включват внезапен задух, кашлица, кръвохрак, болка в гърдите, ускорен пулс
• Инфаркт
• Инсулт

Изображение: www.freepik.com

D-димер тестът може да се използва за диагностициране на дисеминирана интраваскуларна коагулация (ДИК), както и за проследяване на ефективността от лечението при ДИК.

Изследването на Д-димер е бърз, неинвазивен начин за изключване на нарушено съсирване като основна причина. Въпреки това, не трябва да се използва, когато вероятността от белодробна емболия е висока въз основа на клиничната оценка.

Други изследвания, които могат да се изследват заедно с теста за Д-димер за оценка на кръвосъсирването, включват:

• протромбиново време (PT)
• активирано парциално тромбопластиново време(аРТТ)
• фибриноген
• тромбоцити

Необходима ли е предварителна подготовка

За провеждане на това изследване не е необходима специална подготовка.

Метод на провеждане на изследването

За изследването на D-димер е необходимо да се вземе кръв от вена (венепункция), като подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите в:

» Изследване на кръв

Изображение: www.freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което ще усетите по време на вземането на кръв за това изследване, ще намерите в статията:

» Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването

Вземането на кръв за изследване на Д-димер се смята за процедура с минимален риск за пациента.

Както при всяко изследване обаче, при това в някои случаи са възможни усложнения, като подробна информация за вероятните рискове ще намерите в:

» Изследване на кръв

Резултати от проведеното изследване

Изследването на D-димер се препоръчва само като допълнителен тест, тъй като е чувствителен тест, но е с ниска специфичност и затова трябва да се използва само за изключване на дълбока венозна тромбоза (ДВТ), а не за потвърждаване на диагнозата.

Не трябва да се използва за потвърждаване/изключване на диагноза белодробна емболия, когато клиничната вероятност за това състояние е висока.

Както повишените, така и нормалните нива на D-димер може да изискват проследяване и могат да изискват по-нататъшни диагностични тестове.

Тестът се използва, за да се изключи тромбоза като причина за наличните симптомите.

Нормални стойности:

Нормален или отрицателен резултат означава, че най-вероятно изследваното лице няма остро състояние или заболяване, причиняващо нарушения в образуването и разграждането на кръвни съсиреци.

Резултатите от изследването могат да варират в зависимост от лабораторията, в която е направено изследването.

Референтни граници от: 0-0,5 mg/l.

Отклонения от нормата:

Положителният резултат от D-димер може да показва наличието на необичайно високо ниво на фибрин деградационни продукти и е индикация, че може да е налице значително образуване на тромби и разграждането им в тялото, но не посочва местоположението или конкретна причина - например това може да се дължи на венозна тромбоемболия (БТЕ) или дисеминирана вътресъдова коагулация (ДИК).

Повишеният D-димер обаче невинаги показва наличието на тромб, тъй като редица други фактори могат да причинят високи нива. Повишени нива могат да се наблюдават при състояния, при които се образува фибрин и след това се разгражда, като например:

• скорошна операция
• травма
• инфекция
• инфаркт
• някои видове рак
• състояния, при които фибринът не се разгражда нормално (чернодробно заболяване).

Ето защо D-димер обикновено не се използва за изключване на БТЕ при хоспитализирани пациенти.

Повишени нива на D-димер може да се наблюдават и при бременност.
Ако обаче се подозира ДИК синдром при жена, която е бременна или е в период непосредствено след раждането, тогава заедно си изследване на D-димер може да се назначи изследване на PT, aPTT, фибриноген и тромбоцитите, за да се диагностицира нейното състояние. Ако жената е с ДИК синдром, нивото на D-димера ще бъде много повишено.

Хората с положителни D-димерни тестове и тези с умерен до висок риск от ДВТ изискват допълнително изследване (например КТ ангиография).

Антикоагулантната терапия може да е причина за фалшиво отрицателен резултат за D-димер.

Изображение: Fuzis, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които биха могли да възпрепятстват изследването на Д-димер или могат да доведат до неточни резултати, включват:

• Възраст - концентрациите на D-димер се повишават при възрастните хора
• Тютюнопушене
• Затлъстяване
• Прием на контрацептиви
• Лечение с антикоагуланти
• Фалшиво положителни резултати могат да се наблюдават при високи нива на ревматоиден фактор (RF)
• Хиперлипидемия - може да причини фалшиво положителни резултати
• Хипербилирубинемия - може да причини фалшиво положителни резултати
• Хемолиза
• Неправилно вземане и транспортиране на взетата проба за изследване
• Бременност
• Сърдечно заболяване

Заглавно изображение: Blausen.com staff (2014). "Medical gallery of Blausen Medical 2014". WikiJournal of Medicine, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons