Ревматоиден фактор

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждането на изследването? 

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Изследването на ревматоиден фактор (RF) се провежда за измерване на количеството на RF антитела в кръвта.

Нормално антителата се произвеждат от имунната система, като целта име да се борят и възпрепятстват нахлуването на бактерии и вируси, които могат да причинят заболяване.

Образуваните RF антитела обаче могат да се прикрепят и към нормални тъкани, което води до увреждането им.

Тестът е описан за първи път от норвежкия лекар Erik Waaler през 1940 година, а по-късно допълнен от д-р H.M.Rose през 1948 година.
Това е причината този тест да се означава още като тест на Waaler-Rose.

Високи нива на ревматоиден фактор могат да се дължат някои автоимунни заболявания (включително ревматоиден артрит [РА]), заболявания на съединителната тъкан, както и на някои инфекции.

RF се наблюдава и при 1-5% от здравите индивиди, поради което този фактор не се счита за специфичен за ревматоиден артрит.

Количеството на ревматоиден фактор в кръвта може да се измерва по два начина:

Аглутинационни тестове (Agglutination tests)

При един от видовете аглутинационни тестове кръвта се смесва с малки латексови частици, покрити с човешки антитела.
Ако има RF антитела, латексовите частици се слепват (аглутинират).
Този метод се използва при първо изследване и скрининг за ревматоиден артрит.

При друг вид аглутинационен тест изследваната кръв се смесва с червени кръвни клетки (еритроцити) на овца, покрити с антитела от заек.
Ако има RF антитела, червените кръвни клетки се слепват.
С този метод се потвърждава наличието на RF антитела.

Нефелометричен тест (Nephelometry test)

При този метод изследваната кръв се смесва с антитела, които предизвикват коагулация (съсирване на кръвта), ако има RF антитела.

Използва се лазерна светлина, която преминава през пробата, като се измерва светлината, блокирана от кръвната проба.
Колкото по-високи са нивата на RF, толкова повече съсиреци се образуват, което води до преминаване на по-малко лазерна светлина.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването

Изследването на ревматоиден фактор се назначава, когато са налице признаци и симптоми на ревматоиден артрит (RA).

Симптомите на болестта могат да включват:

• (сутрешна) скованост на ставите;
• болка в ставите;
• затопляне на ставите;
• подуване на ставите;
• поява на кожни нодули (възли);

Изследването на RF може да се повтори, ако първият тест е бил отрицателен, а симптомите не отшумяват.

Този тест може да се направи и за да се установи дали дете с полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит е с повишени стойности на ревматоиден фактор.

Изследването за ревматоиден фактор можа да се назначи и при съмнения за синдром на Сьогрен (Sjogren).

Необходима ли е предварителна подготовка

За това изследване не се изисква специална подготовка.

Ако имате някакви въпроси относно този тест, не се колебайте да попитате Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването

Вземане на кръв от медицински специалист:

• Поставя се турникет на ръката, с помощта на който вените стават по-големи и е по-лесно вземането на кръв;
• Почиства се мястото, откъдето ще бъде взета кръвта;
• Поставя се игла във вената. Възможно е да се наложи повече от един опит за вземане на проба кръв;
• Поставя се спринцовка;
• Изпълва се спринцовката с кръв;
• След събиране на достатъчно количество за пробата кръв, турникетът се отстранява;
• Поставя се памучен тампон върху иглата, след което тя се изтегля внимателно от вената;
• Притиска се мястото, от което е взета кръв;

Изображение: freepik.com

Какво ще усещате по време на изследването

Може да усетите пристягането от турникета.

При вкарване на иглата може да почувствате слаба болка или леко убождане.
Също така може да усетите слабо пулсиране на мястото, откъдето е взета кръвта.

Има ли рискове от провеждането на изследването

Усложнения при този тест се наблюдават рядко, но в някои случаи на мястото на пункцията (убождането) могат да възникнат:

• болка;
• кървене;
• кръвонасядане — за да се намали риска от това усложнение, обикновено е достатъчно да се притисне за няколко минути мястото на убождане, след като се извади иглата;
• флебит — възниква много рядко. Обикновено преминава след третиране с топли компреси няколко пъти на ден;
• инфекция — при всяко нарушаване целостта на кожата съществува малък риск за инфектиране. За да се избегне този проблем, мястото на пункцията трябва да се поддържа чисто и сухо;
• проблеми в кръвосъсирването — при хората с нарушено съсирване на кръвта може да има продължително кървене. Продължително кървене може да се наблюдава и при прием на някои лекарства (аспирин, варфарин и други), които предпазват кръвта от съсирване.
  Ако имате проблеми с кръвосъсирването или вземате лекарства, трябва да съобщите за това на Вашия лекар;

Съществува и малък риск от световъртеж, прилошаване или загуба на съзнание по време на вземането на кръв.

Ако е налице някои от тези симптоми, не се колебайте да информирате Вашия лекар.

Тъй като вените са с различна големина при различните пациенти, при някои хора вземането на кръв е по-лесно, отколкото при други.
Затрудненото вземане на кръв увеличава риска за възникване на усложнения.

Резултати от проведеното изследване

Това изследване се назначава най-често при пациенти, суспектни (при които има подозрение) за някаква форма на артрит.

Резултатите за ревматоиден фактор са положителни при приблизително 75% от пациентите с ревматоиден артрит, въпреки че RF не е етиологично свързан с РА.

При малка част от хората може да се установи ревматоиден фактор, но те нямат ревматоиден артрит. Малка част от тези лица ще развият ревматоиден артрит в по-късен етап.

При повечето деца с ювенилен идиопатичен артрит не се установяват повишени стойности на ревматоиден фактор.

Въпреки това обаче, наличието на ревматоиден фактор в серума може да се дължи на друго автоимунно заболяване, несвързано с ревматоиден артрит, както и отрицателните резултати не изключват дадено заболяване.

Резултатите за ревматоиден фактор могат да бъдат представени в титър или единици:

• Титърът измерва колко трябва да бъде разредена кръвната проба, за да не се открива ревматоиден фактор. Титърът 1 към 20 (1:20) означава, че все още се открива ревматоиден фактор при разреждане на 1 част от кръвта към 20 части физиологичен разтвор. Колкото по-висока е втората цифра, има толкова повече антитела;

• Единиците измерват колко светлина се блокира от кръвната проба при нефелометричен тест. Високите нива на RF водят до образуване на повече съсиреци и до преминаване на по-малко светлина през пробата. По-високата цифра означава по-високи нива на ревматоиден фактор;

Нормални стойности:

Част от пациентите са с диагностициран ревматоиден артрит, но са с нормални стойности на ревматоидния фактор.
В някои случаи може да се наложи повторното изследване на RF, ако има съмнения за РА, но първите резултати от изследването на фактора са нормални.

Това е причината този тест да не се използва за поставяне на окончателна диагноза ревматоиден артрит.

Референтните стойности, изброени тук, са само ориентировъчни.
Резултатите варират между различните лаборатории.

Обикновено резултатите са готови в рамките на 24 часа.

Нормален титър — по-малък от 1:40
Нормални единици — по-малко от 20 единици на милилитър (IU/mL)

Отклонения от нормата:

Освен при ревматоиден артрит, нивата на ревматоиден фактор могат да бъдат повишени при:

• системен лупус еритематозус;
• синдром на Сьогрен (Sjogren);
• интерстициална белодробна фиброза;
• хепатит;
• есенциална смесена криоглобулинемия;
• първична билиарна цироза;
• инфекциозна мононуклеоза, СПИН, инфлуенца (грип) и всяка друга хронична вирусна инфекция;
• бактериален ендокардит;
• проказа (лепра);
• саркоидоза;
• туберкулоза;
• сифилис;
• висцерална лайшманиоза;
• малария;
• левкемия;
• дерматомиозит;
• системна склероза;
• състояние след ваксинация/трансфузия при нормални индивиди;

Изображение: /www.freepik.com

Кога не трябва да провеждате изследването

Причините, които ще попречат на провеждането на изследване на ревматоиден фактор или ще доведат до неточни резултати, включват:

• кръв, която има високо съдържание на мазнини (липиди);
• възраст — някои хора над 65-годишна възраст са с високи нива на ревматоиден фактор;
• множество ваксинации или кръвопреливания;