Подкожен хематом

› Въведение

› Какво представлява хематомът?

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Кога да потърсим лекар?

› Лечение

Въведение

Подкожен хематом представлява събиране на кръв в изкуствено създадена кухина в подкожната тъкан. Най-често възниква след травма, удар или падане, но може да се наблюдава и при нарушения в кръвосъсирването, прием на антикоагуланти или след медицински манипулации. В повечето случаи състоянието постепенно отзвучава в рамките на няколко седмици. 

Подкожният хематом е едно от най-често срещаните последствия от травмиране на меките тъкани. Той се образува, когато вследствие на разкъсване на кръвоносни съдове кръвта излезе извън съдовете и се натрупа между кожата и подлежащите тъкани. Полученото кръвонасядане е ограничено от околните структури и постепенно се разгражда и резорбира от организма.

Подкожен хематом може да възникне при някои от следните състояния:

• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - хемофилия А, хемофилия B (дефицит на фактор IX), болест на фон Вилебранд, тромбоцитопения, левкемия, апластична анемия, дисеминирана вътресъдова коагулация (ДИК), придобити нарушения в кръвосъсирването.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - синдром на Кушинг, дефицит на витамин C (скорбут), дефицит на витамин K, недохранване.
• Болести на органите на кръвообращението - васкулити, повишена чупливост на капилярите.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - удар, контузия, падане, оперативни интервенции, инжекции, ухапвания, прием на антикоагуланти (варфарин, апиксабан, ривароксабан, дабигатран), антиагреганти (аспирин, клопидогрел), продължителна терапия с кортикостероиди.
• Болести на кожата и съединителната тъкан - повърхностна фиброматоза, синдром на Елерс-Данлос, сенилна пурпура.
• Инфекциозни и паразитни болести - сепсис, вирусни хеморагични трески (денга, Ебола и др).
• Бременност, раждане и послеродов период - родова травма, следродилен хематом.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вроден дефицит на фактор VIII, вроден дефицит на фактор IX. 
• Болести на костно-мускулната система -мускулни разкъсвания, тежки навяхвания, луксации, фрактури.
• Новообразувания - левкемия, лимфом, сарком, хемангиом.

Какво представлява хематомът?

Изображения: Labiv, CC BY-SA 3.0 & Jonn Leffmann, CC BY 3.0 , via Wikimedia Commons

Хематомът представлява ограничено натрупване на кръв извън кръвоносните съдове, което възниква вследствие на тяхното увреждане. В зависимост от дълбочината, локализацията и количеството на натрупаната кръв хематомът може да бъде придружен от болка, подуване и нарушена функция на засегнатата област. Хематомът често се бърка със синината, но между двете състояния съществуват разлики:

• Синина: представлява повърхностно натъртване на тъканите след травма. Обикновено не се образува ясно ограничена кухина с натрупана кръв, подуването е минимално иима синьо-виолетов цвят.
• Хематом: представлява по-голямо, ограничено натрупване на кръв в тъканите, което често образува болезнена подутина и може да притиска околните структури.

Подкожните хематоми могат да се появят във всяка област на тялото, но най-често засягат крайниците, лицето, седалището и други зони, които са по-често изложени на травми. След образуването си хематомът преминава през характерни цветови промени. Първоначално засегнатата област е червена или тъмносиня поради наличието на прясна кръв. През следващите дни цветът постепенно се променя в лилав, зелен, жълтеникав и накрая кафеникав, което е резултат от естественото разграждане на хемоглобина. Тези промени са нормална част от оздравителния процес и показват постепенното резорбиране на натрупаната кръв.

Причини за възникване

Травми и удари

Най-разпространената причина за образуване на подкожен хематом са механичните травми. При директен удар, притискане, падане или сблъсък малките кръвоносни съдове се разкъсват и кръвта се натрупва в подкожната тъкан. Подобни травми могат да възникнат по време на ежедневни дейности, спорт, автомобилни катастрофи или трудови злополуки. Силата на удара определя размера на хематома, като по-тежките травми могат да доведат до значителни кръвонасядания.

Медицински манипулации

Подкожен хематом често се наблюдава след поставяне на венозни катетри, вземане на кръв, инжекции, ваксинация или хирургични интервенции. По време на тези процедури е възможно да бъде засегнат малък кръвоносен съд, което води до локално натрупване на кръв. Следоперативните хематоми могат да бъдат с различни размери. Повечето се резорбират самостоятелно, но при по-големи кръвни колекции може да се наложи прием на медикаменти или дрениране.

Прием на медикаменти

Хората, приемащи антикоагуланти или антитромбоцитни медикаменти, развиват подкожни хематоми значително по-лесно дори след минимални травми. Към тези лекарства спадат: 

• Варфарин
• Хепарин
• Еноксапарин
• Далтепарин
• Апиксабан
• Ривароксабан
• Едоксабан
• Дабигатран
• Ацетилсалицилова киселина (аспирин)
• Клопидогрел

Нарушения на кръвосъсирването

Различни наследствени или придобити заболявания на кръвосъсирването повишават риска от спонтанни или лесно възникващи хематоми. Сред тях са хемофилия, болест на фон Вилебранд, тромбоцитопения, тежки чернодробни заболявания и някои хематологични заболявания. При тези състояния организмът не може ефективно да спре кървенето след увреждане на съдовете, което води до по-големи кръвонасядания.

» Повече информация по темата: Нарушено кръвосъсирване 

Спортни травми 

Контактните спортове, силовите тренировки и интензивните физически натоварвания могат да причинят разкъсване на малки съдове в мускулите и подкожната тъкан. Това се наблюдава особено често при футбол, бойни спортове, ски, колоездене и други активности, свързани с риск от удари и падания. В някои случаи хематомът може да бъде съпроводен и с мускулно разкъсване, увреждане на сухожилия, навяхване или счупване.

Симптоми

Изображение: Ribelle2289, CC0, via Wikimedia Commons

Оплакванията зависят най-вече от размера на хематома, мястото на неговото разположение и количеството натрупана кръв. Малките подкожни хематоми обикновено причиняват минимален дискомфорт, докато по-големите могат да бъдат силно болезнени и да ограничат движенията.

Най-честите симптоми включват:

• Локално подуване на засегнатата област
• Промяна в цвета на кожата - червен, син, лилав, зелен и жълтеникав оттенък с течение на времето
• Болка при допир
• Локално затопляне на кожата  

При по-големи хематоми могат да се появят силна болка, значително увеличаване на отока, изтръпване на крайника, нарушена чувствителност или затруднено движение. Тези симптоми могат да бъдат признак за притискане на нерви или кръвоносни съдове и налагат незабавна медицинска оценка.

Поставяне на диагноза

Анамнеза

Разговорът с лекаря е първата и една от най-важните стъпки при поставяне на диагнозата. Лекарят уточнява въпроси като:

• Кога е възникнал хематомът.
• Имало ли е травма, удар или падане.
• Дали има прием на антикоагуланти или други медикаменти, повлияващи кръвосъсирването.
• Има ли придружаващи заболявания, свързани с нарушения в кръвосъсирването.
• Появявали ли са се подобни хематоми и в миналото.

Физикален преглед

По време на прегледа се оценяват:

• Размерът и формата на хематома.
• Цветът на кожата.
• Степента на отока.
• Наличието на болка при палпация.
• Локалната температура.
• Подвижността на съседните стави.

Образни изследвания

В повечето случаи не са необходими допълнителни образни изследвания. Те се назначават при големи, дълбоки или нетипично протичащи хематоми. Най-често използваните методи включват:

• Ехография (ултразвуково изследване) 
• Рентгенография - назначава се обикновено при съмнение за костна фрактура 
• Компютърна томография (КТ) 
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) 

Лабораторни изслледвания

При пациенти със спонтанни, често повтарящи се или необичайно големи хематоми могат да бъдат назначени лабораторни изследвания за установяване на нарушения в кръвосъсирването. Те могат да включват:

• Пълна кръвна картина.
• Брой на тромбоцитите.
• Протромбиново време (PT).
• Международно нормализирано отношение (INR).
• Активирано парциално тромбопластиново време (aPTT). 
• Чернодробни показатели.
• Генетично изследване при съмнение за наследствени нарушения в кръвосъсирването.

Лечение

Лечението на подкожния хематом зависи от неговия размер, локализация и причината за възникването му. В повечето случаи натрупаната кръв постепенно се резорбира без необходимост от инвазивно лечение.

• Домашно лечение: препоръчва се поставяне на студен компрес или лед, увит в кърпа, през първите 24 - 48 часа след травмата, покой на засегнатата област и повдигане на крайника (ако това е възможно). При необходимост могат да бъдат приложени обезболяващи лекарства, локални гелове или кремове.
• Корекция на медикаментозна терапия: при хора, приемащи антикоагуланти или антитромбоцитни медикаменти, лекарят може да прецени да коригира терапията. Това задължително се осъществява след консултация с лекар, а не самостоятелно.
• Хирургично лечение: налага се рядко и е показано при много големи хематоми, продължаващо активно кървене, притискане на нерви или при хематоми, които не се резорбират самостоятелно. При необходимост се извършва евакуиране на натрупаната кръв.

Заглавно изображение: MajorB, CC0, via Wikimedia Commons
Изображения: magnific.com