Малария, неуточнена МКБ B54

Маларията представлява остро протозойно заболяване, със сезонен характер и висока честота в страните с тропически и субтропически климат. Ендемични огнища са описани в редица азиатски и африкански страни.

Трансмисивният механизъм на предаване на болестта и всеобщата възприемчивост са причина за високото разптостранение на състоянието в световен мащаб. Боледуват всички възрастови групи, като по-падатлив контингент са ранната детска възраст и бременността.

Етиологични агенти са едноклетъчните плазмодии от семейство Plasmodidae:

• Plasmodium ovale, причинител на тридневна малария

• Plasmodium malariae, причинител на четиридневна малария

• Plasmodium falciparum, причинител на тропическа малария

• Plasmodium vivax, причинител на тридневна малария

Описаният през 1922 г. Plasmodium knowlesi, който причиниява заболяване при някои видове маймуни, също може да засегне и хората.

При невъзможност за идентифициране на конкретния причинител се касае за малария, неуточнена.

Заболяването се предава по трансмисивен механизъм, като източници са болните хора, също и паразитоносителите, в чиято кръв циркулират микрогаметоцити и макрогаметоцити (мъжки и женски полови форми на плазмодия).

Възможно е заразяване и по следните пътища:

• от майката на плода, по трансплацентарен път
• при преливане на кръв
• при трансплантация на костен мозък или органи
• посредством контаминирани медицински принадлежности и инструменти

Плазмодиите се отличават с характерен биологичен цикъл, протичащ последователно в човека (безполов цикъл, шизогония) и в комара (полов цикъл, спорогония).

Всмуканите от комара мъжки и женски полови форми се сливат, развиват и натрупват в слюнчените му жлези под формата на спорозоити. При ухапване на човек спорозоитите попадат през раничката в кръвообращението и достигат черния дроб. Достигнали до хепатоцитите, те се превръщат в тъканни мерозоити, които навлизат в еритроцитите и ги разрушават.

Хемолизата на червените кръвни клетки обикновено се съпровожда с освобождаване на малариен пигмент, белтъци и продукти от метаболитната обмяна на паразита, които оказват пирогенно и токсично въздействие.

Инкубационният период се характеризира с различна продължителност, обикновено в рамките на един месец. Често първите клинични признаци се предшестват от грипоподобно протичащ продромален период.

Независимо от вида на конкретния причинител, маларията протича с характерната триада от симптоми:

• хемолитична анемия: възниква по различни патогенетични механизми и се дължи основно на разрушаването на еритроцитите от плазмодиите

• увеличение на слезката и черния дроб: често хепатоспленомегалията е болезнена и силно изразена, като увеличените органи могат да се палпират след втората седмица

• периодично повишение на температурата: маларийният пристъп протича през определен интервал от време и преминава през три етапа, а именно усещане за студ, изразен фебрилитет и профузно изпотяване. Екстремно високите стойности на телесната температура са причина за развитието на миалгии, артралгии, тахикардия, хипогликемия, халюцинации, хипертермичен гърч. Обикновено след спадане на температурата пациентите се отпускат и заспиват. Характерна особеност е липсата на оплаквания в междупристъпния период.

Освен характерната триада от симптоми често се развиват и редица усложнения, най-често засягащи бъбреците и централната нервна система. Възможно е развитие на нефропатия, остра бъбречна недостатъчност, енцефалит, кома, белодробен оток, руптура на слезката.

При бременните жени маларията протича тежко, често с развитие на аборт или преждевременно раждане и следродови усложнения. Анемията е силно изразена, поради съпътстващия бременността дефицит на желязо и фолиева киселина. Бременните подлежат на спешно активно лечение, като трябва да се отбележи, че противомаларийните препарати в стандартните дози не оказват отрицателно въздействие върху плода.

В ендемичните райони децата са особена рискова група, като леталитетът при тях е висок. Най-често боледуват децата във възрастта между една година и предучилищна възраст. Маларийните пристъпи протичат изключително агресивно и водят до бързо влошаване на общото състояние, липса на апетит, апатия, сънливост, дехидратация.

За поставяне на диагнозата при малария, неуточнена, е необходимо провеждането на множество лабораторни и паразитологични изследвания.

С висока диагностична стойност са данните от епидемиологичната анамнеза и пребиваването на болния в някои от ендемичните за малария райони. Физикалните находки обикновено включват блед цвят на кожата и лигавиците, иктерични склери, палпация на увеличените черен дроб и слезка.

Параклинично много често се установява намаление на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита, левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), хипогликемия, повишени нива на чернодробните трансаминази, билирубинемия.

За определяне на видовата принадлежност на причинитля се изготвят препарати от дебела капка кръв и периферна кръвна натривка, които се осветяват специфично и се изследват с микроскопски методи. За осъществяване на масов скрининг често се употребява имунологичният метод ELISA.

Диференциалната диагноза при малария е широка и налага разграничаване на болестта от много заболявания с инфекциозна и неинфекциозна етиология.

Лечението при пациентите с малария, неуточнена, се осъществява с противомаларийни агенти от различни фармакологични групи в съчетание с антибиотични средства, главно от тетрациклиновата група.

С високо епидемиологично значение е осъществяването на превантивни мерки срещу заболяването:

• лични профилактични мерки: индивидуална химиопрофилактика преди, по време и след престоя в ендемичен район

• обществени профилактични мерки: системен контрол над анофелийната популация, своевременно откриване, лечение и проследяване на заболелите лица

Прогнозата при нелекувани пациенти е сериозна, поради честото развитие на усложнения.