Протозойни болести МКБ B50-B64

Протозоийните заболявания се причиняват от едноклетъчни паразити, които са сложно устроени еукариотни организми в резултат на дълга еволюция.

Произлезли са от прокариотни предшественици (от рода на бактериите и синьо-зелените водорасли), с които имат значителен брой общи белези.

Тялото им е изградено от цитоплазма, ядра, различни органели, осигуряващи хранителни, двигателни и делителни функции.

Отличават се с характерен жизнен цикъл, като при отделните представители се наблюдават известни различия.

Отделните протозойни болести се различават значително по отношение на епидемиологията, патогенезата, клиничното протичане, терапевтичните подходи и прогнозата.

Маларията е едно от най-честите тропически заболявания в световен мащаб, протичащо с характерната клинична триада, включваща анемичен синдром, пристъпен фебрилитет и хепатоспленомегалия.

Причинява се от представители на рода Plasmodium. Представлява трансмисивна антропоноза с природно ендемичен характер, като вектори на болестта са комарите от род Anopheles.

Хората се заразяват най-често след ухапване на женски комар, като е възможно предаване на заразата и по трансплацентарен път, при кръвопреливане, при органна трансплантация и посредством контаминиран медицински инструментариум.

Различават се следните основни форми на болестта:

• Малария, предизвикана от Plasmodium falciparum, се нарича още тропическа малария и е една от най-тежко протичащите форми на това заболяване. Освен характерната клинична триада често се наблюдават и неврологични признаци и усложнения. Често се развиват енцефалит, припадъци, гърчове, промяна в психичния статус, когнитивни нарушения.

• Малария, предизвикана от Plasmodium vivax, се нарича още тридневна малария. Характерно в клиничното протичане на тази форма е тежкото увреждане на слезката и високият риск от травматична или спонтанна руптура на слезката. Възможни усложнения на състоянието са различни гастроинтестинални нарушения, сепсис, остра бъбречна недостатъчност.

• Малария, предизвикана от Plasmodium malariae, се нарича още четиридневна малария. Тази форма се отличава с характерни увреждания, ангажиращи отделителната система и изразяващи се в развитие на нефропатия, остър гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, в резултат от настъпилата протеинурия и хипопротеинемия.

• Други видове паразитологично потвърдена малария включва малария, предизвикана от Plasmodium ovale (отличава се с ниска честота, леко протичане и изключително благоприятна прогноза), малария със смесена генеза и малария, предизвикана от маймунски плазмодии (отличава се с тежко протичане и развитие на животозастрашаващи усложнения).

• Малария, неуточнена

Друго високо разпространено в тропическите страни протозойно заболяване е болестта лайшманиоза. Причинява се от едноклетъчните протозои от род Leishmania, тип Sarcomastigophora.

Въз основа на географското разпространение се различават лайшманиоза на Стария и на Новия свят.

Основният механизъм на заразяване на човека е посредством ухапване от векторите на болестта (флеботоми).

В зависимост от клиничното протичане се различават няколко основни форми на болестта:

• висцерална, наричана още черна болест или Кала-азар и протичаща с развитие на анемия, панцитопения и хепатоспленомегалия

• кожна, протичаща с формиране на характерни розови папули, които впоследствие нарастват и разязвяват

• кожно-лигавична, при която се засягат и лигавиците на устната кухина и назофаринкса, с развитие на деструктивни и обезобразяващи нарушения

Африканска трипанозомоза представлява трансмисивна антропоноза, предизвикана от паразитите от род Tripanosoma. Нарича се още сънна болест и в зависимост от конкретния причинител се различават две основни форми, а именно гамбийска или западноафриканска сънна болест и родезийска или източноафриканска сънна болест.

Основните преносители на болестта са мухите цеце от род Glossina.

Клиничното протичане е характерно, с развитие първоначално на генерализирана паразитемия и лимфаденомегалия. Впоследствие се развиват различни по тежест неврологични нарушения, идентични на хроничен менингоенцефалит.

Американска трипанозомоза или наричана още болест на Chagas, се причинява от Trypanosoma cruzi.

Преносители са дървениците от род Triatomines, а заразяването обикновено се осъществява при проникването на паразитите през увредена кожа, лигавици или конюнктива, трансплацентарно или при хемотрансфузия.

Различават се остра и хронична форма, като първата е по-характерна за детската популация, а втората се развива предимно при възрастните пациенти.

Клиничните прояви са полиморни, възможно е увреждане на миокарда, храносмилателната система, нервната система, по-рядко се засягат белия дроб и бъбреците.

Космополитно разпространената зооантропоноза токсоплазмоза, се причинява от Toxoplasma gondii. Най-важни от епидемиологична гледна точка крайни гостоприемници на паразитите са домашните котки, като стотици видове бозайници и птици са възприемчиви и са междинни гостоприемници.

Заразяването се осъществява най-често по алиментарен път след консумация на контаминирани храни или вода, при недостатъчна топлинна обработка на съдържащо цисти месо и при лоша лична хигиена. Възможно е заразяване и от майката на плода, при хемотрансфузия и лабораторно.

Заболяването обикновено протича латентно или субклинично, но при пациенти с имунен дефицит е възможно развитие на тежки нарушения. Възможно е засягане на очите, най-често под формата на хориоретинит, засягане на белия или черния дроб, на централната нервна система.

При инвазия с Pneumocystis carinii се развива пневмоцистоза, протичаща като интерстициална плазмоклетъчна пневмония при пациенти с изразена имуносупресия. В клиничната картина доминират изразен фебрилитет, диспнея, суха и непродуктивна кашлица. Тежки усложнения са асфиксията и острият респираторен дистрес синдром.

Други протозойни болести, некласифицирани другаде, включват заболяванията, причинени от едноклетъчните паразити от родовете Babesia, Acanthamoeba и Microspora.

При невъзможност за идентифициране на конкретния причинител се касае за протозойна болест, неуточнена.

Диагнозата при различните протозойни болести се основава на информацията, получена от:

• епидемиологична анамнеза
• физикален преглед
• параклинични показатели
• паразитологични изследвания
• инструментални и образни изследвания

Терапията обикновено се състои в перорално или парентерално приложение на антипротозойни агенти, при необходимост се включват и антибиотични и симптоматични средства.

Основните профилактични мерки се изразяват в повишаване на личната и битовата хигиена, подобряване на здравната култура, използване на репеленти и противоинсектицидни средства, контрол над популацията на векторите на заболяванията, ранно диагностициране и терапия на заболелите лица.