Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Протозойни болести Лайшманиоза

Лайшманиоза МКБ B55

Лайшманиоза МКБ B55 - изображение

Лайшманиозата представлява високо разпространено в тропическите страни хронично протозойно заболяване. Ендемични огнища са установени в редица географски области в Азия, Африка и някои части на Латинска Америка.

Засягат се всички възрастови групи, с доминиране на младата и детската възраст, без ясно обособени различия между представителите на двата пола.

Причинители на болестта са едноклетъчните протозои от род Leishmania, отнасящи се към тип Sarcomastigophora.

В зависимост от своето географско разпределение се различават две основни групи:

  • на Стария свят: L. donovani, L. infantum, L. tropica, L. major, L. aethiopica
  • на Новия свят: L. mexicana complex, L. chagasi, L. braziliensis, L. peruviana

Представляват вътреклетъчни паразити, които съществуват в две морфологични форми, а именно амастиготна (в клетките на макрофагохистиоцитарната система) и промастиготна (в стомахчето на флеботомите).

Жизненият им цикъл протича последователно в човека и във флеботомите. Женските флеботоми се заразяват при кръвосмучене от болни хора или животни, в чиято кръв циркулират амастиготните форми на паразитите.

В организма на флеботомите паразитите се трансформират и натрупват в стомахчето, като при последващо кръвосмучене попадат в организма на човека. Инокулират се в кожата и от системното кръвообращение навлизат в макрофагите, където се трансформират.

Основният механизъм на предаване на болестта е чрез ухапване от флеботоми, т.е. по трансмисивен механизъм. При някои форми е възможно заразяване и при осъществяване на хемотрансфузия, при органна или тъканна трансплантация.

Различават се следните форми на лайшманиоза:

Всяка от тях се характеризира с определени особености в клиничното протичане.

Висцералната форма, наричана още Кала-азар или черна болест, протича с развитие на характерната триада от анемия, панцитопения (тромбоцитопения, анемия и левкопения) и увеличение на слезката и черния дроб, които достигат значителни размери.

Кожната форма на болестта протича с образуване на розови папули, в центъра на които се формира язва, чиито размери постепенно нарастват. Язвите отделят оскъден или обилен ексудат и след няколко месеца до година цикатризират. Обикновено се засягат кожата на лицето, шията и горните крайници.

При кожно-лигавичната форма на заболяването кожните промени са по-силно изразени, язвите са болезнени и с големи размери, засягат се и лигавиците, най-често на назофаринкса и устната кухина. Често се развиват деструктивни нарушения на меките тъкани и хрущяла в тези области, които водят до уродлив вид и инвалидизация. В резултат от настъпилите нарушения често се наблюдават трудности при дишане и малнутриция.

Инкубационният период при отделните форми варира в големи граници, като най-продължителен е при висцералната форма, а най-кратък е при кожно-лигавичната.

Често се наблюдава развитие на усложнения, които в дългосрочен план могат да бъдат летални:

  • пост Кала-азар дифузна лайшманиоза: развиват се по кожата на лицето и тялото многобройни лайшманоиди (възловиден или петнист обрив, след който остава депигментация на засегнатата зона)
  • сърдечна недостатъчност
  • амилоидоза
  • кахексия
  • вторични инфекции, бактериални или гъбични
  • сепсис
  • хеморагична диатеза

За поставяне на диагнозата е необходимо:

  • епидемиологична анамнеза: престой, пребиваване или преминаване през ендемичен район
  • физикален преглед: наличие на обривни единици и язви по кожата, блед цвят на кожата и лигавиците, палпация на увеличена слезка и черен дроб
  • параклинични данни: тромбоцитопения, левкопения, анемия, хипоалбуминемия, повишени нива на трансаминазите, хипергамаглобулинемия
  • изготвяне на микроскопски препарат от кожна биопсия, материал от обривните единици, язвите и ексудата, отделян от тях
  • имунологични (ELISA) и биомолекулярни методи (PCR)

Диференциалната диагноза включва разграничаване на болестта от подобно протичащи заболявания с инфекциозна и неинфекциозна етиология:

  • малария
  • микотични заболявания
  • дерматози
  • туберкулоза
  • сифилис
  • кожен карцином
  • коремен тиф и паратиф
  • сепсис

Лечението при болни от лайшманиоза включва приложение на лекарства от групата на 5-валентните антимонови препарати, мускулно или венозно. При наличие на вторична инфекция е удачно локално или системно приложение на различни широкоспектърни антибиотици и противомикозни средства.

При тежко протичащите форми се прилагат и кортикостероиди, имуноглобулинови препарати и симптоматични средства. При някои пациенти добри резултати се постигат след извършване на спленектомия.

След терапията болните подлежат на активно проследяване и диспансеризация за период от една година, с провеждане на профилактични лабораторни изследвания на всеки шест месеца.

Индивидуалната профилактика се състои в използване на репеленти и поставяне на предпазни мрежи по прозорците. Обществените профилактични мерки включват редовни противоинсектицидни мероприятия, контрол над популацията на векторите, както и ранно диагностициране, лечение и активно проследяване на заразените лица.

4.3, 12 гласа

ВИДОВЕ Лайшманиоза МКБ B55

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Лайшманиоза МКБ B55

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Лайшманиоза МКБ B55

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки