Симптоматично и поддържащо лечение

Вероятно ви се е случвало сами да си назначавате лекарствени препарати, независимо дали се касае за банално главоболие, чиято непоносима болка ви принуждава да приемете спасителния аналгетик или повишена температура, като част от комплексния пакет при грип и настинка, която става причина без знанието на вашия лекар да изтичате до най-близката аптека и да се снабдите с някое от препоръчаните ви (от реклами, приятелки, роднини) противогрипни и понижаващи температурата средства.

В някои случаи състоянието ни е безобидно и не съществува реален риск за здравето ни след употребата на определен медикамент, достъпен без рецепта. Това, разбира се, важи за случаите, при които е необходима еднократна употреба (например аналгетик при главоболие, лаксатив при запек, антидиарийно средство при разстройство и други).

В случай, че симптомите ви не отшумяват един до два дни след приема на самоназначените средства, а персистират или още по-зле, влошават се, се препоръчва незабавно да посетите вашия лекуващ лекар.

Симптомите, продължаващи няколко дни и повлияващи се слабо след приложеното самолечение (независимо дали с лекарства, билки, народни илачи и други чудодейни средства), изискват медицинска консултация.

В най-добрия случай се касае за нещо банално, което изискват подходящо етиологично лечение (за отстраняване на основните причини, водещи до болестта) в комбинация със симптоматично и поддържащо лечение, но в редица случаи самоволно приложение на симптоматични средства (които сами по себе си се категоризират като относително безопасни) крие съществени рискове, като например влошаване на общото състояние, обостряне на друго подлежащо заболяване (например обостряне на гастрит или язвена болест при прекомерна употреба на нестероидни противовъзпалителни средства), както и маскиране на симптомите на новопоявило се заболяване и заблуждаване впоследствие на медицинските лица.

Какво представлява симптоматично и поддържащо лечение?

Симптоматичното лечение е лечение, което само облекчава симптомите на заболяването, без да премахва причината, която го отключва.

Съществува голямо многообразие от примери за симптоматично лечение, като едни от най-често прилаганите средства и подходи в клиничната практика включват:

• приложение на аналгетици (обезболяващи средства): независимо от вида и причината за появата на болковия синдром, приложението на аналгетици води до ефективно облекчаване на болката, подобряване комфорта на болния, но не води до премахване на причината, довела до нейната поява
• приложение на антиеметици (средства против гадене и повръщане): причините за гадене и повръщане са многобройни, като например при заболявания на стомашно-чревния тракт, след химиотерапия, по време на бременност, като приложението на подходящи средства води до ефективно намаляване на позивите на гадене и повръщане, но не повлиява първопричината за тях
• лаксативни средства при запек
• антидиарични лекарства при разстройство
• антихистамини при алергия
• антитусивни средства при кашлица
• подходящи средства (витамини, минерали, билки, лечебни растения) при липса на апетит: загуба на апетит се наблюдава често при инфекциозни, неопластични и автоимунни заболявания, като намаленият внос на хранителни вещества крие сериозни рискове от последващи усложнения, във връзка с което се прилагат различни средства за подобряване на апетита
• противовъзпалителни средства при наличие на възпалителен процес в организма: в зависимост от локализацията (опорно-двигателна система, храносмилателна, дихателна система, кожа и други) се прилагат различни медикаменти с доказана противовъзпалителна активност, като в масовия случай те водят само до облекчаване на възпалителния процес, но не повлияват причината за възпалителната реакция
• антиациди при киселинен рефлукс (киселини)
• Н2 блокери и инхибитори на протонната помпа при повишена киселинност на стомашното съдържимо

Домашният престой и почивката на легло също могат да се разглеждат като вид симптоматично лечение при някои заболявания, водещи до изтощение на организма и хронична умора.

Някои хирургични манипулации и интервенции също са със симптоматичен характер, като целта е облекчаване на симптомите до показване на ефективност от етиологичната терапия (лечение с антибиотици, противогъбични средства, антивирусни лекарства, хормони, антинеопластични средства и други).

Такава манипулация в редица случаи е например извършването на дренаж на абсцес или хирургически дренаж. Целта на манипулацията е отстраняване на натрупаните секрети, гной, кръв и ускоряване на възстановителните процеси, като манипулацията показва симптоматичен характер (етиологичното лечение се осъществява с подходящи антибиотици и химиотерапевтици при инфекциозна етиология например).

В някои случаи симптоматичното и поддържащо лечение се охарактеризират и като палиативно лечение, като основните разлики са в тежестта на заболяването (палиативно лечение се прилага предимно при терминално болни пациенти с авансирали неоплазми и липса на ефективна терапия). В същината си палиативното лечение също е вид симптоматично облекчаване страданията на болния.

Кога се прилага симптоматично и поддържащо лечение?

Симптоматично и поддържащо лечение се назначава много често, както от медицинските специалисти, така и от самите пациенти (по тяхно усмотрение).

Често се оказва единственото възможно лечение, поради липсата на разработени ефективни средства и методи на терапия за справяне с причините за болестта, поради което се прилагат само средства, целящи подобряване комфорта на болния, намаляване на страданията и оплакванията му.

В други случаи симптоматичното и поддържащо лечение се прилага като неизменна част от комплексното лечение на конкретното заболяване и има за цел облекчаване симптомите на болния до отстраняване на основните причини, довели до развитието на болестта.

Симптоматично и поддържащо лечение се прилага при редица заболявания с инфекциозна (бактериална, микотична, вирусна, протозойна), автоимунна, възпалителна, травматична или друга етиология (неврологични заболявания, при интоксикации).

В зависимост от вида на заболяването, общото здравословно състояние на пациента и редица индивидуални и придружаващи фактори се назначава подходяща терапевтична схема и симптоматична терапия.

Най-честите показания за назначаване (като основно или като част от комплексното лечение) на симптоматична терапия включват:

• Астма
• Остър бронхиолит
• Хроничен бронхит, неуточнен
• Оталгия
• Шум в ушите (субективен)
• Болест на Crohn (регионарен ентерит)
• Улцерозен колит
• Жлъчнокаменна болест (холелитиаза)
• Хроничен панкреатит с алкохолна етиология
• Токсично увреждане на черния дроб
• Гадене и повръщане (с различна етиология)
• Болест на Parkinson
• Болест на Алцхаймер
• Дерматит и екзема
• Дисеминиран lupus erythematodes
• Псориазис
• Епидемичен паротит
• Остър полиомиелит
• Синдром на умора след преболедувана вирусна инфекция
• Инфекциозен еритем (пета болест)
• Менингококова инфекция
• Множествена склероза
• Мускулна дистрофия
• Синдром на Behcet
• Синдром на Guillain-Barre
• Остър нефритен синдром
• Стенокардия
• Сърдечна недостатъчност
• Вторична хипертония
• Хемолитични анемии

Списъкът със заболяванията, при които се прилага симптоматично и поддържащо лечение, е дълъг и почти няма състояние, при което да не се прилага подобна терапия.

Независимо от локализацията на процеса (храносмилателна система, респираторен тракт, кожа и лигавици, сърдечно-съдова система, хемопоеза и други) и независимо от вида на процеса (инфекция, възпаление, неоплазма, автоимунен процес и други) симптоматичната терапия се прилага с цел облекчаване оплакванията на болния и подобряване на неговия цялостен комфорт (до колкото е възможно).

Крие ли рискове приложението на симптоматично и поддържащо лечение?

Симптоматичното лечение невинаги е препоръчително. Понякога може да се окаже дори опасно за пациента, тъй като може да маскира и отложи повлияването на важен патологичен процес. Появата на коремна болка например не бива да се купира с аналгетици.

Проследяването на симптоматиката в случая подпомага правилната диагноза. Хроничното главоболие, третирано с аналгетици, може да отложи диагностицирането на мозъчен тумор или аневризма.

Не бива да се толерира самолечението и самоназначаването на медикаменти, дори предлагани свободно в аптечните мрежи, тъй като това може да отложи значително своевременното диагностициране на иначе сериозен и изискващ спешни мерки процес.

Пациентите не могат да си поставят диагноза сами, съответно не биха могли да си назначат адекватна терапия самостоятелно. По тази причина се препоръчва предварителна консултация (не по телефона, а посещение на лекарския кабинет, тъй като диагноза и преглед само посредством един разговор не могат да се поставят акуратно) с лекуващия ви лекар и назначаване на терапия от него, съобразена с вашето състояние. При съмнения лекарят ще ви назначи съответните изследвания (лабораторни, образни, инструментални).

Много хора предпочитат сами да се справят с временното си неразположение и да си спестят чакането пред лекарския кабинет например за едно банално главоболие (продължаващо вече цяла седмица например) или сами да си назначат народни методи и някои от най-широко рекламираните продукти срещу кашлица, грип или настинка (продължаващи вече повече от десет дни).

Здравето ни е много по-важно, ценно и от първостепенно значение в сравнение с дискомфорта, който предизвиква у много хора посещението при лекаря.

Маскирането на симптомите при редица състояния може да доведе до необходимост от хоспитализиране, продължителен болничен престой, нужда от комплексно лечение, а в някои случаи и от хирургична намеса.

В много случаи състоянието на пациента е можело да се повлияе бързо и ефективно от подходящо етиотропно лекарство (насочено срещу конкретния причинител), а не от прехвалени прахчета, таблетки и илачи, които само удължават протичането на болестта.

Не експериментирайте със здравето си, здравето на близките и особено с това на децата си, тъй като може да си навлечете многократно по-големи тревоги на главата.

Вместо да действате на посоки и на сляпо, прилагайки произволно симптоматично и поддържащо лечение, се консултирайте с вашия личен лекар и се доверете на неговата преценка, съвети и наставления.

В случай, че имате въпроси, съмнения и колебания, не се страхувайте или срамувайте да ги споделите с вашия лекар, тъй като за провеждането на ефективно лечение е необходима здрава, стабилна, изградена на доверие и разбиране връзка между лекар и пациент.